Решение № 14 от 30.01.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500385 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Със съдебно решение №852 от 19.07.2023г.,постановено по гр.д.

№2079/2022г.по описа на БОС,съдът е ОСЪДИЛ ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, ***, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т.

1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на Х. М. Х., ЕГН **********, с адрес с.

М. к., О. Т., ул. „М.“ № *, сума в размер от 104 000 (сто и четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от ПТП, настъпило на 02.06.2022 год. на автомагистрала „Тракия“, в участъка между 357 и 358 км в посока гр. Бургас, причинено от А. Н. В., водач на л. а. „Ауди А8“, рег. № 9499МХ, за което е образувана Щета № 2210022702/2022 год. при ответното дружество, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 104 000 лева, начиная от 29.07.2022 год. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ главният иск – за горницата му над 104 000 лева до 170 000 лева, частично предявен от 240 000 лева и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава върху тази горница, начиная от 29.07.2022 год. до окончателното й изплащане.

Със същото съдебно решение съдът е ОСЪДИЛ ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, 1

***, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т.

1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на Х. М. Х., ЕГН **********, с адрес с.

М. к., О. Т., ул. „М.“ № *, сума в размер от 9578,64 (девет хиляди петстотин седемдесет и осем запетая шестдесет и четири) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (направени разходи за медицински транспорт, медикаменти, медицински материали и консумативи, оперативно лечение и медицинско обслужване, административни такси, прегледи, изследвания, престой в болнично заведение, избор на лекарски екип и за постоперативна консултация, по Фактура №№ 1000006106/10.06.2022 год., ***/15.06.2022 год.,

7000043399/15.06.2022 год.,

7000043398/15.06.2022 год.,

***/04.07.2022 год.,

***/04.07.2022 год.,

***/07.07.2022 год.,

400018324/25.07.2022 год., и Фискален бон №№ 107/25.06.2022 год., 7 8 0 1 2 0039/15.07.2022 год., 31612/15.07.2022 год., 219653/19.07.2022 год., 219565/19.07.2022 год., 86174/21.07.2022 год., 86270/22.07.2022 год., 45689/23.07.2022 год., 220820/24.07.2022 год., 136114 0087/27.07.2022 год., 155120/27.07.2022 год., 88619/18.08.2022 год., 69475 0073/18.08.2022 год., 65130 0045/19.08.2022 год., 139755 0071/21.08.2022 год., 228901/28.08.2022 год., 114915/02.09.2022 год., 285/03.09.2022 год., 285/03.009.2022 год., 97405/05.09.2022 г о д . , 98794/15.0 9 . 2 0 2 2 год., 32933/17.09.2022 год., 76078 0035/19.09.2022 год., 73171 0007/19.09.2022 год., 75332 085/21.09.2022 год., 131216/21.09.2022 год., 75478 0025/24.09.2022 год. и 98186/24.09.2022 год.), последица от ПТП, настъпило на 02.06.2022 год. на автомагистрала „Тракия“, в участъка между 357 и 358 км в посока гр. Бургас, причинено от А.

Н. В., водач на л. а. „Ауди А8“, рег. № 12 9499МХ, за което е образувана Щета № 2210022702/2022 год. при ответното дружество, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на част от присъдената главница – 7691,18 лева, начиная от 29.07.2022 год. до окончателното й изплащане, а на другата й част – 1887,46 лева, начиная от 17.10.2022 год., КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ главния иск в частта му за горницата над 9578,64 лева до 11 973,30 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница, начиная от 29.07.2022 год. до окончателното й изплащане, и за присъждане на обезщетението за забава върху частта от главницата от 1887,46 лева за периода 29.07.-16.10.2022 год.

Недоволен от така постановеното съдебно решение в

ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е останал ищецът Х. М. Х.,който го е обжалвал с въззивна жалба в частта,с която е отхвърлена исковата му претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 104 000 лева до размера от 150 000 лева,както и в ЧАСТТА,с която е отхвърлена исковата му претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над уважения размер от 9 578.64 лева до претендирания размер от 11 973,30 лева,ведно със законната лихва,считано от 29.07.2022г.до окончателното изплащане.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника,който е депозирал в законоустановения срок писмен отговор и насрещна въззивна жалба.

2

С насрещната въззивна жалба ЗД“Бул инс“АД е оспорило съдебното решение в частта,с която е уважен предявеният иск за имуществени вреди,представляващи разход за настаняване в самостоятелна стая в размер на 2 280 лева,съгласно фактура от 04.07.2022г.,която сума е намалена с процента съпричиняване и с диспозитива на съдебното решение е присъдена в размер 1824 лева от общия размер на имуществени вреди от 9 578.64 лева.

Решението не е обжалвано в частта,с която е уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 104 000 лева и в частта,с която е уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до размера от 7 754.64 лева.В тези необжалвани части решението е влязло в сила.

С въззивната жалба,подадена от ищеца Х. М. Х. чрез пълномощниците му адв. Д. и адв. А. решението на БОС в посочените по-горе отхвърлителни части е оспорено като неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано,както и е в противоречие с практиката на съдилищата в Република България и с практиката на ВКС. Оспорен е изводът на съда относно размера на определените обезщетения,присъдени на ищеца,като са изложени оплаквания,че същите са занижени с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Като неправилен е оспорен изводът на БОС за установено съпричиняване ,тъй като водачът Х. М. Х. е управлявал автомобила без поставен предпазен колан. На първо място се прави довод,че ответникът застраховател е направил възражението за съпричиняване два месеца след подаване на отговора на исковата молба, като не са били налице предпоставките на чл.147 ал.1 ГПК,като са развити подробни правни аргументи ,подкрепени с цитирана съдебна практика.На следващо място се заявява,че възражението за съпричиняване не е било и доказано по категоричен и несъмнен начин,като се изтъква,че в приетата САТЕ е дадено заключение,че при така установения сложен и многокомпонентен механизъм на настъпване на ПТП,включващ удар в задната част на автомобила на ищеца от друг автомобил,движещ се със скорост,многократно надвишаваща разрешената скорост от 140 км/ч,след което е последвало превъртане и преобръщане на автомобила на ищеца,представляват обстоятелства от техническа гледна точка,които практически изключват ефективността на предпазния колан,който е ефективен при челен удар и при скорост до 60 км/ч.В същия смисъл е и заключението на СМЕ от д-р Федин,който не се е ангажирал с категорично заключение дали ищецът е бил с поставен предпазен колан.В заключение въззивникът посочва,че според него възражението за съпричиняване неправилно е уважено от БОС и то в размер над 20%,доколкото се явява преклудирано от една страна и недоказано от друга.Позовава се на съдебна практика на ВКС. Наведени са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон –чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.Направен е анализ на събраните доказателства,които според въззивника не са били ценени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота. Твърди се,че решаващият съдебен състав не се е позовал в мотивите си на критериите 3 на ППВС №4/1968г.,като в този смисъл не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти,имащи значение за справедливия размер на застрахователното обезщетение. обем.Намира,че в хода на производството са били доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди ,като съдът е изброил релевантните за установяването им факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите,в разрез с разбирането в установената практика на ВКС,на която се е позовал в жалбата. Прави се довод,че съдът не е съобразил и действащите към момента на настъпване на застрахователното събитие застрахователни лимити за неимуществени вреди,както и социалноикономическите условия в страната,вкл.и инфлационните процеси.

Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на решението на БОС в обжалваните отхвърлителни части и постановяване на решение от въззивния съд,с което исковите претенции да бъдат уважени до претендираните с въззивната жалба размери.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА за първата и въззивната инстанции.Няма доказателствени искания.

В отговора на въззивната жалба ответното дружество е заявило становище за неоснователността и. Посочва,че възражението за съпричиняване е направено с отговора на исковата молба,а след събирането на писмени доказателства и изслушване на заключенията на САТЕ и СМЕ,възражението е било конкретизирано. Намира за правилен и обоснован изводът на БОС досежно определената степен на съпричиняване—20 %.Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на становището,че БОС обосновано и в съответствие със закона и морала е определил размера на присъденото обезщетение,съобразявайки се и с момента на увреждането,и с обективните данни относно стандарта на живот,като не е допуснал отклонения при прилагането на критериите за справедливо възмездяване на причинените неимуществени вреди.Намира за неоснователно възражението за занижен размер и поради факта,че съдът е определил пълен размер на обезщетението -130 000 лева,/а не 80 000 лева/,който размер е намален с приетия процент съпричиняване-20% и е присъдена сумата от 104000 лева.Моли решението на БОС да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В насрещната въззивна жалба ответникът ЗД“Бул инс“АД ,чрез пълномощника му адв. Г. е оспорил решението на БОС в частта,с която е уважен предявеният иск за имуществени вреди,представляващи разход за настаняване в самостоятелна стая в размер на 2 280 лева,съгласно фактура от 04.07.2022г.,която сума е намалена с процента съпричиняване и с диспозитива на съдебното решение е присъдена в размер 1824 лева от общия размер на имуществени вреди от 9 578.64 лева.Дружеството е заявило,че не оспорва извършването на този разход ,а оспорва преценката на съда,че същият е бил необходим и е свързан с лечението,поради което също следва да се възстанови от застрахователя.Посочва,че лечението на ищеца не зависи по никакъв начин от престоя му в самостоятелна стая или в обща стая с други лица,поради което този разход не следва да се възприема като имуществена 4 вреда,подлещажа на възстановяване.Моли решението на БОС да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен досежно оспорения разход.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете инстанции.

В депозирания писмен отговор в законоустановения срок,ищецът Х.

М. Х. е оспорил насрещната въззивна жалба като неоснователна. Изложено е становище,че ищецът е имал право да избира да заплати или не както избор на екип,така и съответните условия,които предлага лечебното заведение,които не се покриват от Здравната каса.Моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение,няма доказателствени искания,претендира разноски съобразно чл.38 ЗА за осъществена защита с отговора.

В съдебно заседание страните,редовно уведомени,не се явяват и не изпращат представители.В представени писмени молби всяка от страните поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба на другата страна,не сочат нови доказателства,претендират се разноски.