Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 698 от 16.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5087/2023
Вид
Решение № 698
Подписан
16.02.2024
В сила
14.05.2024
Състав
Тоско Петков Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 53б · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53б, ал. 4 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330105087 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ.

Производството е образувано по жалба на А. Б. срещу Решение № *** г. на Общинска служба по земеделие – Хисаря, с което е определено обезщетение в размер на 7 лева за 0.040 декара признато, но невъзстановено право на собственост. В жалбата се излагат съображения за незаконност на решението, като се твърди, че се иска обезщетение с равностойна по количество и качество земя на тази, която му е призната, но не е възстановена. Отделно се оспорва и размерът на обезщетението като занижен.

В срок е постъпил отговор на жалбата от Общинска служба по земеделие– Хисаря, в което се взема становище за нейната неоснователност. Изтъква, че решението е постановено във връзка с процедура по чл. 53б ЗКИР за поправка на ЯФГ в контактната зона по КК на гр. ***. Един от засегнатите имоти бил собственост на жалбоподателя и на наследниците на Г. Т.. Намалената площ била от 238 кв.м, като съобразно документите за собственост на жалбоподателя се припадала 1/6. Ето защо, било определено обезщетение за 40 кв.м. Излага съображения за начина, по който се оценяват земите, иска се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:

1

Жалбата е подадена в срока за обжалване, предвид представената на лист 55 обратна разписка, от надлежна страна против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът намира, че разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

От представеното от ОСЗ-Хисаря в заверено копие административна преписка се установява, че същата е била образувана във връзка със заповед от *** г. за отстраняване на явна фактическа грешка в КК и КР на гр. ***, състоящо се в намаляване на изрично посочени нови обекти. Сред тях е и имот собственост на жалбоподателя и трети лица с идентификатор**** с площ преди промяната 11329 кв.м. и площ след промяната 11091 кв.м. Заповедта е обнародвана в Държавен вестник бр.

*** от ***г., не се твърди да е обжалвана, поради което следва да се приеме, че е влязла в сила. Съгласно чл. 53б, ал. 4 ЗКИР Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. След приключване на процедурата по отстраняването на явна фактическа грешка в контактната зона по КК на землището на гр. ***, ОСЗ е издала оспореното решение по отношение засегнатите права на един от съсобствениците, с което е определено на А. С. Б. право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: За обезщетяване със земя и/или поименни компенсаторни бонове:

0.040 дка, *** кат. х 164 лева/дка на стойност 7 лева.

По делото е приета СТЕ, от която се установява, че обезщетението съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи е в размер на 7.54 лева. По задача на ищеца предвид оспорването на определения в административния акт размер на обезщетението, вещото лице в определило и средна пазарна стойност на имота в размер на 1260 лева.

Жалбоподателят не оспорва обема на правата си в имота, поради което следва да се вземе предвид посочената в решението площ от 0.040 дка.

За процесната земеделска земя е приложима нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която, когато имотите попадат в границите на урбанизираните територии, или са извън тях, но са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския 2 поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

Определянето на стойността на дължимото обезщетение се извършва съгласно издадената на основание чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г. , обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения и допълнения, включително и в заглавието й- Наредба за реда за определяне на цени на земеделските зем- ДВ, бр. 75/2006 г. В тази наредба са нормативно регламентирани критериите и условията, които са водещи при определяне размера на обезщетението за земеделските земи, включително и по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, който попада в приложното поле на наредбата. Затова при извършването на съдебния контрол върху административния акт, съдът следва да прецени само дали ОбСЗ-Хисаря е спазила законодателно регламентираните коефициенти и другите изисквания при определяне стойността на дължимото обезщетение- чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. За да се отговори на този въпрос, за който безспорно са нужни специални познания от областта на оценяването, по делото бе изслушана и приета експертиза. Същата е изготвена от вещото лице след запознаване с материалите по делото, в това число и приложената адм. преписка и при съобразяването на предвидените в Наредбата изисквания за оценка, поставени в зависимост от началните цени на земеделските имоти, диференцирани според техния статут, местоположение и други икономически фактори. С оглед на това, настоящия съдебен състав намира, че заключението е компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде кредитирано.

От заключението се установява, че ОСЗ не е спазила всички изисквания на нормативния акт, като оценката за 1 дка е в размер на 188.50 лева, а не в размер на 164 лева, както е посочено в решението. От това следва и несъответствие в размера на обезщетението, което за притежаваните от ищеца права е определено на 7.54 лева.

Тъй като обжалваното решение определя по-малка стойност, същото следа да бъде изменено като обезщетението бъде увеличено на 8 лева. В този смисъл: Решение № 1966 от 22.02.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2005 г., IV о. ; Решение № 4305 от 7.05.2003 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2003 г., IV о. Решение № 934 от 26.01.2006 г. на ВАС по адм. д. № 9802/2005 г., IV о.

Обезщетението съгласно параграф 3 от ДР на Наредбата се определя като цените се закръгляват до цяло число левове.

Искането обезщетението да се определи по пазарни цени, няма как да бъде уважено, тъй като определянето на стойността е изцяло нормативно регламентирана дейност, която следва да се извършва, без да се допускат нарушения на правилата на наредбата. Предвид това не следва да бъде коментирано заключението на вещото лице в останалата част, тъй като в него е направена оценка на земеделската земя по пазарни цени, а тя е неотносима в настоящото производство.

3

Неоснователно е и искането за обезщетение с равно по количество и качество земя. От приетата по делото експертиза се установява, че обезщетението е определено съобразно категорията и площта на отделните имоти, като единствено неговият размер е предмет на съдебен контрол по настоящото дело. Няма ангажирани доказателства за неправилното определяне от страна на ОСЗ на категорията на земите, за които се дължи обезщетение, а същата отговарят на категорията, посочена в издадените решения по чл. 18ж ППЗСПЗЗ.

Поради изложените причини съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде изменено като се увеличи обезщетението от сумата от 7 лева на сумата от 8 лева.

В останалата част (за определяне на обезщетението със земя и по пазарни цени) жалбата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение №*** от *** г. на ОСЗ Хисаря, с което е определено на А.

С. Б. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя от 0.040 дка, *** категория, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение от 7.00 лева на 8.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ подадената от А. С. Б. жалба вх. № *** от *** в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4