Определение № 975 от 01.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. Ловеч, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500628 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД /предходно наименование Теленор България ЕАД, ЕИК: **********, чрез пълномощника адв.Г. З. от САК, против разпореждане № 3079/30.10.2025 г. по ч.гр.д. № 1275/2025 г. на РС - Тетевен, с което е оставено без разглеждане заявлението на частния жалбоподател против длъжника С. С. М., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за сумата 9.94 лв. – главница за периода от 05.09.2023 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от 17.10.2025 г. и 264.86 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на потребителя.

Счита постановеното разпореждане за неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост. Твърди, че районният съд е разширил дължимата проверка, като е дал указания на заявителя да представи доказателства по чл.87, ал.1 ЗЗД, вместо да извърши проверка от формална страна дали вземането съществува и дали се оспорва от длъжника. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че не са изпълнени указанията на съда, тъй като е представил доказателства за изпълнение на изискванията на чл.87, ал.1 ЗЗД и получаване на поканата от длъжника, но точната дата не може да се установи поради връчването й като непрепоръчана кореспондентска пратка.

В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на ТРС за произнасяне по подаденото заявление.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в едноседмичния 1 преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с него е оставено без разглеждане подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение /в противоречие с използваната от законодателя терминология в чл.413, ал. 2 ГПК да се отхвърли изцяло заявлението/.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1275/2025 г. по описа на РС – Тетевен писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ********** е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу С. С.

М., ЕГН **********, за следните суми: 9.94 лв. – главница за периода от 05.09.2023 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от 17.10.2025 г. и 264.86 лв. – неустойка, произтичащи от неизпълнение на задължения на длъжника от сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895126456 от 10.01.2022 г., както и всички допълнителни споразумения към него, обединени в клиентски номер 00679****. Към заявлението са приложени договорът и всички други документи, установяващи претендираните вземания.

С разпореждане № 2952/21.10.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение и указал на заявителя с оглед твърденията му в 3дневен срок от получаване на съобщението да посочи на коя дата е достигнало съобщението за прекратяване на договора и заплати дължимата ДТ по сметката на РС – Тетевен в размер на 25.00 лв.

С молба от 29.10.2025 г. заявителят „Йеттел България“ ЕАД е представил последна покана за доброволно плащане от 05.11.2023 г. до длъжника С. М. и писмо от „Български пощи“ЕАД относно връчването на непрепоръчната кореспондентска пратка, в което е посочено, че същата е доставена.

С обжалваното разпореждане ТРС е оставил без разглеждане заявлението на „Йеттел България“ ЕАД против длъжника С. С. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В мотивите на същото е прието, че от страна на частния жалбоподател не са изпълнение дадените от съда указания.

С оглед изложеното в заявлението и представените с него писмени доказателства, настоящият съдебен състав счита, че по отношение на претендираното вземане за главница в размер на сумата 9.94 лв. за периода от 05.09.2023 г. до 30.11.2023 г., от страна на заявителя не са представени доказателства за нейния размер и изискуемост. Приложените фактури от 05.10.2023 г. и от 05.12.2023 г. са за вземания за мобилни услуги в размер на 351.23 лв. с ДДС за периода от 05.09.2023 г. до 04.10.2023 г. и в размер на 594.80 лв. с ДДС за периода от 05.11.2023 г. до 04.12.2023 г. При липсата на твърдения за извършени плащания и техния размер, както и на доказателства 2 за начислените суми за периода от 05.10.2023 г. до 04.11.2023 г., съдът не може да направи извод за размера на претендираната главница, която е дължима, независимо от твърденията за прекратяване на договора на 30.11.2023 г.

По отношение на претендираната неустойка в размер на 264.86 лв., дължима при прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, въззивният състав споделя направените от районния съд изводи. С оглед договореностите между страните и твърдения в заявлението, правилно районният съд е дал указания на жалбоподателя да посочи датата, на която заявлението за прекратяване на договора е достигнало до длъжника, за да се приеме, че същият е прекратен предсрочно.

Предсрочното прекратяване, на което се позовава заявителят, се свежда до разваляне по чл. 87 ЗЗД на договора за мобилни услуги. Развалянето настъпва след изтичане на дадения от кредитора подходящ срок за изпълнение, определен в предупреждението до длъжника. Предупреждението в случая следва да се направи писмено, доколкото договорът е сключен в писмена форма. Отправянето на изявление до неизправната страна следва да достигне до нея, за да породи действие неустоечната клауза. В случая не може да се направи извод, че изпратеното до длъжника писмено предупреждение за разваляне на договора е получено. От посочено в писмото на „Български пощи“ЕАД, че непрепоръчната кореспондентска пратка е доставена на адреса, не може да се изведе информация кога поканата за доброволно плащане е получена от длъжника. Следва да се отбележи също, че посочените в поканата суми за главница и неустойка са различни от претендираните в заявлението.

Изложеното е необходимо с цел осигуряване възможност на длъжника да преценени дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в заявлението.

Изложените съображения водят до извод за неоснователност на направените в частната жалба оплаквания.

Въззивният състав приема, че в случая са налице основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната от „Йеттел България“ ЕАД главница неустойка, поради което разпореждането на РС – Тетевен следва да се потвърди като правилно.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане№ 3079/30.10.2025 г. по ч.гр.д. № 1275/2025 г. на РС - Тетевен, с което е оставено без разглеждане заявлението 3

/диспозитивът следва да е отхвърля заявлението/ на „Йеттел България“ ЕАД против длъжника С. С. М., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за сумата 9.94 лв. – главница за периода от 05.09.2023 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от 17.10.2025 г. и 264.86 лв. – неустойка.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. Ловеч, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500628 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД /предходно наименование Теленор България ЕАД, ЕИК: **********, чрез пълномощника адв.Г. З. от САК, против разпореждане № 3079/30.10.2025 г. по ч.гр.д. № 1275/2025 г. на РС - Тетевен, с което е оставено без разглеждане заявлението на частния жалбоподател против длъжника С. С. М., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за сумата 9.94 лв. – главница за периода от 05.09.2023 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от 17.10.2025 г. и 264.86 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на потребителя.

Счита постановеното разпореждане за неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост. Твърди, че районният съд е разширил дължимата проверка, като е дал указания на заявителя да представи доказателства по чл.87, ал.1 ЗЗД, вместо да извърши проверка от формална страна дали вземането съществува и дали се оспорва от длъжника. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че не са изпълнени указанията на съда, тъй като е представил доказателства за изпълнение на изискванията на чл.87, ал.1 ЗЗД и получаване на поканата от длъжника, но точната дата не може да се установи поради връчването й като непрепоръчана кореспондентска пратка.

В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на ТРС за произнасяне по подаденото заявление.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в едноседмичния 1 преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с него е оставено без разглеждане подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение /в противоречие с използваната от законодателя терминология в чл.413, ал. 2 ГПК да се отхвърли изцяло заявлението/.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1275/2025 г. по описа на РС – Тетевен писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ********** е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу С. С.

М., ЕГН **********, за следните суми: 9.94 лв. – главница за периода от 05.09.2023 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от 17.10.2025 г. и 264.86 лв. – неустойка, произтичащи от неизпълнение на задължения на длъжника от сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895126456 от 10.01.2022 г., както и всички допълнителни споразумения към него, обединени в клиентски номер 00679****. Към заявлението са приложени договорът и всички други документи, установяващи претендираните вземания.

С разпореждане № 2952/21.10.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение и указал на заявителя с оглед твърденията му в 3дневен срок от получаване на съобщението да посочи на коя дата е достигнало съобщението за прекратяване на договора и заплати дължимата ДТ по сметката на РС – Тетевен в размер на 25.00 лв.

С молба от 29.10.2025 г. заявителят „Йеттел България“ ЕАД е представил последна покана за доброволно плащане от 05.11.2023 г. до длъжника С. М. и писмо от „Български пощи“ЕАД относно връчването на непрепоръчната кореспондентска пратка, в което е посочено, че същата е доставена.

С обжалваното разпореждане ТРС е оставил без разглеждане заявлението на „Йеттел България“ ЕАД против длъжника С. С. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В мотивите на същото е прието, че от страна на частния жалбоподател не са изпълнение дадените от съда указания.

С оглед изложеното в заявлението и представените с него писмени доказателства, настоящият съдебен състав счита, че по отношение на претендираното вземане за главница в размер на сумата 9.94 лв. за периода от 05.09.2023 г. до 30.11.2023 г., от страна на заявителя не са представени доказателства за нейния размер и изискуемост. Приложените фактури от 05.10.2023 г. и от 05.12.2023 г. са за вземания за мобилни услуги в размер на 351.23 лв. с ДДС за периода от 05.09.2023 г. до 04.10.2023 г. и в размер на 594.80 лв. с ДДС за периода от 05.11.2023 г. до 04.12.2023 г. При липсата на твърдения за извършени плащания и техния размер, както и на доказателства 2 за начислените суми за периода от 05.10.2023 г. до 04.11.2023 г., съдът не може да направи извод за размера на претендираната главница, която е дължима, независимо от твърденията за прекратяване на договора на 30.11.2023 г.

Разпечатката съдържа 53 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96a3c953-bf8c-47d9-9072-150257ef7aa4