Решение № 100 от 15.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20201000503553 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

С решение № 919, постановено на 04.02.2020 г. по гр.д.№ 16470/2015 г., СГС, ГО, І-12 състав е приел за установено, че по иск на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против В. П. С., ЕГН: ********** с правно основание чл.

422 ГПК за съществуване /към 09.01.2020г./ на вземане /по договор за банков кредит от 26.07.2007г., изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009г., 06.08.2010г., 12.01.2011г., 07.07.2011г., 06.01.2012г. и от 30.03.2012г./, че С. дължи на банката сума в размер на общо 11 583 евро /главница в размер на 1 654, 7 евро и главница в размер на 9 928 евро/, законна лихва върху първата главница, считано от 15.07.2015г., законна лихва върху втората главница, считано от 09.01.2020г. /които вземания са част от общо вземане в размер на 55 268, 46 евро - предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС, ГО, 113 състав по г.д. № 41617/2015г./. Исковата претенция по чл. 422 ГПК е отхвърлена като неоснователна за сумата над 11 583 евро до пълно претендирания размер от 55 268.46 евро. Поради тази причина, В. П. С. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД 516 лева – съдебни 1 разноски за първоинстанционното производство /съразмерно на уважената част от иска/, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и Наредбата към него/ и 453 лева – съдебни разноски за заповедното производство /съразмерно на уважената част от иска/, съответно 50 лева – юрисконсултско възнаграждение /на основание чл.

78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и Наредбата към него, при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 ГПК, докато кредитната институция е осъдена да заплати на В. С. 3 113 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлената част от иска, при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 ГПК/.

Без разглеждане е оставен евентуално предявения осъдителен иск, предявен от банката против същото физическо лице с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на същата искова сума55 268.46 евро.

С определение от 15.09.2020 г., СГС е оставил без уважение молбата на В. С. за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби, както от ищеца „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, така и от ответника В. П. С. със съображения за неговата неправилност, но в различни негови части.

Процесуален представител на В. П. С. оспорва първоинстанционният съдебен акт в частта, в която исковата претенция по чл. 422 ГПК е уважена частично ведно със съответната мораторна лихва, като счита, че не са били налице основания за частичното й уважаване. Моли САС да се отмени частично атакуваното решение, като същото се отмени в тази част, а исковите претенции се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендира разноски и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Процесуален представител на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД атакува решението на СГС в частта, в която исканията по чл. 422 ГПК са отхвърлени като неоснователни, като излага съответни съображения в тази връзка. Моли САС да се отмени частично атакуваното решение, като същото се отмени в отхвърлителната част, а исковите претенции се уважат изцяло. Също претендира разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, определяемо 2 от съда, при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК.

При размяната на двете въззивни жалби, отговор по чл. 263 ГПК е постъпил само от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в който жалбата на В. С. се счита за неоснователна и се предлага същата да се остави без уважение, докато физическото лице не е взело отношение относно жалбата на търговската банка.

Въззивните жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което са допустими.

Страните не са имали искания по доказателствата пред апелативния съд и нови доказателства не са били събирани пред настоящата инстанция.

Разглеждайки спора по същество, САС констатира, че предмет на разглеждане по настоящото дело е иск по чл.422 вр.чл.415 и чл.124 ГПК, предявен от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против В. П. С., както и евентуално предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл.

430 ТЗ вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 55 268.46 евро, представляваща дължима главница по неизпълнен от страна на ответника договор за предоставяне на банков кредит, от които 1 654,7 евро – падежирала главница плюс 53 613,76 евро – предсрочно изискуема главница, което вземане е визирано в заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС, ГО, 113 състав по г.д. № 41617/2015г. по описа на районния съд.

Твърденията на ищеца са, че вземанията произтичат от сключен между страните договор за банков кредит от 26.07.2007г., изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009г., 06.08.2010г., 12.01.2011г., 07.07.2011г., 06.01.2012г. и 30.03.2012г., който не бил изпълнен от кредитополучателя С. досежно ангажимента му за погасяване кредита на съответните вноски, поради което задължението по договора за връщане на дължимата главница е направено изцяло предсрочно изискуемо от банката по реда на чл. 432, ал. 1 ТЗ.

След събиране на писмени доказателства и изслушване на две съдебно-счетоводни експертизи /ССчЕ/ - основна и допълнителна, първата, изготвена от в.л. А. Д., а втората от в.л. А. Т., Софийски градски съд е 3 постановил своето решение, като е уважил частично иска по чл. 422 ГПК и е оставил без разглеждане евентуално предявения осъдителен иск за паричното вземане.

От двете въззивни жалби и тяхното съдържание, е изводимо, че между страните няма спор пред САС, че ищецът /банка – кредитодател/ е предоставил на ответника /кредитополучател/ сума в размер на общо 85 000 евро - главница. Посоченото правоотношение е обективирано в договор за банков кредит от 26.07.2007г. /изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009г., 06.08.2010г., 12.01.2011г., 07.07.2011г., 06.01.2012г., 30.03.2012г./. Също така, не е спорно, че банката е пристъпила към събиране на вземанията си от процесния договор за кредит по реда на заповедното производство – чл. 417 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 41617/2015г. на СРС, ГО, 113 състав.

В атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт е прието, че представените по делото писмени доказателства сочели, че изявлението на ищеца /с което е обявил процесният кредит за предсрочно изискуем/ не било достигнало до знанието на ответника. В такава хипотеза /предвид съдържанието на ТР № 4 от 2014г. на ВКС/ искът по чл. 422 ГПК не можело да бъде уважен за заявените при условията на настъпила предсрочна изискуемост суми, но с оглед съдържанието на ТР № 8/2019г. на ВКС искът по чл. 422 ГПК, следвало да бъде уважен за сумите /вземанията/ с настъпил падеж към 2020г. /приключването на делото пред първата инстанция/.

Следователно, между страните е налице спор пред САС, състоящ се в следното - обявен ли е кредита за предсрочно изискуем и ако да – достигнало ли е до кредитополучателя С. изявлението на банката за обявявяне на предсрочната изискуемост на вземанията на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.

По този въпрос настоящата инстанция намира следното:

В сключения между страните договор за кредит /вж. на л. 12 от първоинстанционното дело/, чл. 11.6 е посочено, че всички уведомления и изявления във връзка с този договор следва да бъдат направени в писмена форма и ще считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или телеграма, 4 достигнат до адресите на страните, а именно: за „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – ул. „Гогол“ № 18-20, гр. София 1504, а за В. С. – ж.к. „***“ **, вх. *, ет. *, ап. **, гр. ***. В съответствие с това, чл. 11.7 от договора /пак на л. 12/ предвижда, че всички уведомления и изявления във връзка със сключеното съглашение трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма, достигнат до адреса на кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за промяна на адреса по чл. 5.4. в контракта.

По делото липсват данни, че С. е уведомявал банката за промяна на дадени от него адрес: ж.к. „***“ **, вх. *, ет. *, ап. **, гр. ***, а и той не твърди наличието на подобни факти пред съда.

На л. 25 и 26 от първоинстанционното дело са приложени още писмо с уведомление с изх. № 001-1-11516 от 13.02.2015 г. за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, подписано от пълномощниците на банката Т. и Й., както и копие от обратната разписка, с която е изпратено до С. писмото за обявяване предсрочната изискуемост чрез куриерската фирма „Star Post“ чрез услугата „Вътрешна ускорена поща. Доставка срещу подпис“.

На обратната разписка има отбелязване от куриера „пратката не е потърсена от получателя“ и е върната обратно в банката.

При горните факти и обстоятелства, изводите на СГС за това, че изявлението на ищеца /с което е обявил процесният кредит за предсрочно изискуем/ не било достигнало до знанието на ответника, са неправилни.

В трайната практика на ВКС, а именно – решение №

148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на I т.о. и решение № 40/17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. на I т.о., е посочено, че е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратеното от банката съобщение до длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като това съобщение се счита за получено редовно от кредитополучателя в случай, че в сключения между страните договор за кредит са предвидени предпоставки, при наличие на които се приема, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора за предсрочната изискуемост на вземанията. В случая, писмото не е получено от С., тъй като пратката не е 5 потърсена, но фактическото получаване на уведомлението от този длъжник не е осъществено поради бездействието му, а банката-кредитор е положила необходимите усилия да изпълни задълженията си да уведоми С. за предсрочната изискуемост на кредита.

В съответствие с уговорките между страните, посочени в цитираните по-горе чл. 11.6 и чл. 11.7 от сключения между тях договор за банков кредит, то следва да се приеме, че с оглед изложените по-горе факти и обстоятелства, е налице такова фингирано връчване на изявлението на кредитната институция за предсрочната изискуемост на вземанията, т.е. трябва да се приеме, че С. е бил редовно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита и е изпаднал в забава за връщането му.

В заключениeто на в.л. Д., изложено пред първоинстанционния съд се сочи, че ответната страна дължи на банката 55 268.46 евро, представляваща дължима главница по неизпълнен от страна на ответника договор за предоставяне на банков кредит, от които 1 654,7 евро – падежирала главница плюс 53 613,76 евро – предсрочно изискуема главница.

Процесуалният представител на ответника е приложил по делото два платежни документа за частично погасяване на дълга, находящи се на л. 109 и 110 и е поискал в допълнителна ССчЕ, да се изясни какво е погасено като задължения от експозицията на доверителя му към търговската банка.

В допълнителната ССчЕ, изготвена от в.л. Т. се сочи, че В. С. има два дълга към банката, формирани от два кредитни лимита – единият, формиран от процесния договор за кредит от 26.07.2007 г. в размер от 85 000 евро, както и втори – по договор за кредит от 05.02.2008 г. в размер от 32 000 евро – така на л. 124 и 125. Второто кредитно задължение не е в предмета на настоящето производство и съдът не дължи произнасяне по него.

Що се отнася до процесния дълг, обективиран в договора за кредит от 26.07.2007 г. и анексите към него, то в.л. Т. е изяснила изрично в отговора на задача 1 и 2 от допълнителната ССчЕ, че размерът на сумата за погасяване на задълженията е 122 369.25 евро, с която са погасени задължения и по двете кредитни експозиции, но по-специално за процесния договор, погасена се явява сумата от 39 008.20 евро главница – така на л. 125 от делото на СГС, 6 докато с останалите средства са извършвани други погашения – за лихви, комисиони, такси и др.