Решение № 35 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

Жалбата е подадена от дружеството чрез законния му представител Н.Г.И., чрез адв. Р. Н. от Адвокатска колегия – Варна.

Административнонаказващият юрисконсулт И. А.. орган се представлява в съдебното заседание от

Участваща страна Районна прокуратура – Силистра не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на 24.09.2025 г. (л.10 от АНД № 1*** г. по описа на РС - Дулово), а жалбата срещу него, е депозирана пред наказващия орган на 07.10.2025 г. - в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

По делото съдът приобщи като писмени доказателства административнонаказателната преписка и жалбата, включително: наказателното постановление; АУАН; протокол за извършена проверка; декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ; писмени обяснения на управителя; трудов договор № *** г.; данни/протокол за вписани и невписани електронни трудови записи (НАП); заповеди за правомощията на контролните органи; както и приетата по делото стокова разписка № *** г.

Съдът събра и гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя, свидетелите по акта и свидетел, воден от жалбоподателя.

Актосъставителката Р. И. Ж. заяви, че проверката е извършена на *** г. около *** ч. в 1 шивашки цех в *** (обект на дружеството), съвместно с икономическа полиция, РПУ – Дулово и служители на ТП на НОИ – Силистра. Свидетелката заяви, че на място е заварила лицето А.Х.О. да извършва трудова дейност (шиене на калъфки), предоставена му е декларация, от която се установило приемане на работа на *** г., а на *** г. в ДИТ е бил представен трудов договор № *** г., с уговорено възнаграждение *** лв. и 8-часов работен ден, както и протокол за вписване на трудовия договор.

Съдът кредитира тези показания като последователни, конкретни и основани на лични преки възприятия относно съществените факти за състава – фактическо полагане на труд на датата на проверката и последващо представяне на трудов договор с по-късна дата. Показанията се подкрепят от писмените доказателства по преписката.

Св. М. Д. Г. заяви, че на *** г. е имало съвместна проверка по сигнал и тъй като дружеството имало два обекта, тя и колегата

Ц. са проверявали обекта в ***, а колежката Ж. с останалите институции – обекта в ***. Свидетелката изрично сочи, че не е присъствала при самата констатация в ***, а след приключване на проверката в *** те са отишли до ***, след което актовете са били съставени в ДИТ – Силистра в присъствието на управителя.

Съдът приема показанията като достоверни относно организацията на проверката и процесуалните действия по съставяне/връчване на АУАН. Те не опровергават показанията на актосъставителя за лично възприетото полагане на труд в ***, тъй като свидетелката не е очевидец на самото установяване на нарушението на тази локация.

Св. Д. Р. Ц. потвърди, че проверката е била съвместна и екипите са били разпределени по два обекта: той и Г. – в ***, а Ж. – в *** с останалите институции. Свидетелят заяви, че е пристигнал в *** след приключване на проверката на колежката му и не може да каже какво е констатирала „на терен“, но е бил свидетел при съставянето/връчването на АУАН в ДИТ – Силистра на ** г.

Съдът приема, че и тези показания са относими главно към реда на съставяне/връчване на АУАН и към факта, че свидетелите по акта не са непременно очевидци на нарушението, а могат да бъдат свидетели по съставянето, когато са налице предпоставките на чл. 40 ЗАНН.

Свидетелят (воден от жалбоподателя) Г.А.И. заяви, че през август обемът на работа намалявал и работниците били насочени към бюрото по труда до ** г., но на *** г. били извикани по спешност поР. върната „некачествена стока“ (дефекти за корекция), пристигнала на ** с кратък срок за изпълнение; свидетелят описва и намеса на полицейски и контролни органи в обекта около *** ч.

Съдът кредитира показанията му относно обяснението защо е била организирана работа на *** г. (върната продукция и кратки срокове), но приема, че по същество тези показания не отричат, а потвърждават полагането на труд от извиканите лица на тази дата. ПоР. това те не подкрепят тезата, че липсва фактическо предоставяне на работна сила..

От наказателното постановление и АУАН, както и от показанията на актосъставителя, съдът приема за установено следното:

На *** г. около *** ч. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в **, ул. „*** стопанисван от дружеството. В хода на проверката е установено, че лицето А.Х.О. извършва трудова дейност в обекта (шиене на машина на калъфки/столовки). При проверката е изискана и попълнена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, от която (по данните, възпроизведени в НП) се е констатирало, че лицето е прието на работа на *** г. при липса на сключен писмен трудов договор, при разпределение на работното време от 08:00 до 17:00 ч. и договорено възнаграждение ** лв. на брой изделие. На *** г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра е представен трудов договор № *** г., сключен между дружеството и лицето, по силата на който то изпълнява длъжността „шивач“ в същия обект при 8-часов работен ден и договорено месечно трудово възнаграждение ** лв., както и данни за регистрация/вписване в регистъра на заетостта (НАП). Въз основа на това административнонаказващият орган е приел, че лицето е допуснато до работа на *** г. преди сключване на трудов договор в предписаната писмена форма, т.е. е налице нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, за което е наложил имуществена санкция 1 600,00 лв. на 2 основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. За нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ (както и на чл. 62 и 63 КТ) санкционната рамка за работодателя е уредена в чл. 414, ал. 3 КТ – имуществена санкция (или глоба) от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение.

Компетентността за издаване на наказателни постановления по КТ е уредена в чл. 416, ал. 5 КТ – наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399–401 КТ (вкл. директора на ДИТ) или от оправомощени от него длъжностни лица според ведомствената принадлежност на актосъставителите.

В настоящия случай съдът приема, че предоставяне на работна сила е доказано по несъмнен начин чрез съвкупната оценка на:

- прякото възприятие на актосъставителя, че лицето е извършвало трудова дейност (шие на машина) в обекта на работодателя;

- декларираните (по данните в НП/АУАН) елементи, характерни за трудово правоотношение – работно време и заплащане;

- последващото оформяне на трудово правоотношение с трудов договор № *** г. за същото лице и същия обект;

- признатите от свидетеля на жалбоподателя обстоятелства, че на *** г. е била организирана работа по корекция на продукция и са били извикани работници да работят, което по същество потвърждава факта на полагане на труд на тази дата.

Декларациите по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ в съдебната практика се преценяват като частни свидетелстващи документи: те не обвързват съда с формална доказателствена сила, но могат да подкрепят извода за трудово правоотношение при преценка в съвкупност с останалите доказателства.

Настоящият случай е именно такъв: декларацията (както е възпроизведена/обсъдена в НП и АУАН) не е единствено доказателство, а се потвърждава от преки възприятия на контролен орган и от последващо представен трудов договор.

Доводът на жалбоподателя, че работата е била „еднодневна“/„ад хок“ и продиктувана от стопанска неотложност, не дерогира императивната норма на чл. 61, ал. 1 КТ – изискването за сключване на трудов договор преди постъпване на работа се прилага винаги, когато е налице предоставяне на работна сила.

ПоР. изложеното съдът приема, че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят развива възражение, че двама от свидетелите/инспекторите (Г. и Ц.) не са присъствали при проверката в *** към момента на установяване на нарушението, както и че част от нарушенията по „други“ постановления са констатирани в ***. Съдът намира тези възражения за неоснователни по настоящото дело, по следните съображения:

Първо, от показанията на свидетелите М. Д. Г. и Д. Р. Ц. се установява, че те действително не са очевидци на „терен“ на констатацията в ***, но са участвали в общата проверка и са присъствали при съставянето/връчването на АУАН в ДИТ – Силистра.

Второ, при отсъствие на свидетели, присъствали при извършването/установяването на нарушението, ЗАНН допуска актът да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели (свидетели на съставянето), като тяхната функция е декларативна и те не е необходимо да са очевидци на самото нарушение. Тази постановка е изрично развита в съдебната практика.

В настоящия казус изискването за двама свидетели по съставянето е спазено – в АУАН са посочени двама свидетели (М. Д. Г. и Д. Р. Ц.).

Трето, по отношение на „местоизвършването“: в конкретното наказателно постановление мястото е индивидуализирано ясно и конкретно – шивашки цех в ***, ул. „*** при конкретен час (***) и дата (*** г.).

3

Обстоятелството, че при общата проверка на дружеството е имало и втори обект в *** (по показанията на свидетелите), не обезсилва констатацията за конкретното нарушение, тъй като нарушението е установено (и доказано) в посочения в НП обект в *** от актосъставителя – очевидец.

Следователно съдът не констатира съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП, което да води до отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Жалбоподателят поддържа, че случаят следва да се квалифицира като маловажен и се позовава на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС относно това, че преценката по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съдът приема, че по принцип посоченото тълкувателно решение действително установява, че когато са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган следва да приложи закона, а съдът контролира тази преценка. В настоящата материя обаче е налице специална императивна уредба в Кодекса на труда: чл. 415в, ал. 2 КТ изрично постановява, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (както и на чл. 62 и 63 КТ). Ето защо общият институт на чл. 28 ЗАНН е неприложим за този вид нарушения, тъй като законодателят изрично е изключил възможността те да бъдат третирани като маловажни. Това становище е последователно застъпено и в съдебната практика по аналогични казуси.

ПоР. изложеното възражението за маловажност се явява неоснователно.

Наложената имуществена санкция от 1 600,00 лв. е в долната граница на предвидения от чл.

414, ал. 3 КТ диапазон (1 500–15 000 лв.). При индивидуализация на санкцията административнонаказващият орган е отчел като утежняващо обстоятелство, че дружеството е санкционирано и за предходно нарушение от същия вид (НП № *** г., влязло в сила на ** г.). Съдът намира, че при тези данни санкцията не е явно несъразмерна и е съобразена с целите на административното наказание по ЗАНН, като същевременно е близка до законовия минимум.

В съдебното заседание жалбоподателят е заявил искане за отмяна на НП, а административнонаказващият орган е поискал потвърждаване на постановлението; дадена е възможност за писмена защита. По претенцията за разноски: в писмените бележки е заявено искане да се присъдят разноски, като ще се представи списък; по делото обаче не се установява представен списък на разноските, поР. което разноски не се присъждат.

Разпечатката съдържа 48 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96a3844b-766c-461c-942e-177853d99c63