Решение № 59 от 14.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Кюстендил, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора ИВАЙЛО ИЛИЕВ като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно административно наказателно дело № 20211500600436 по описа за 2021 година

Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ във вр. с глава ХVІІІ НПК.

Образувано е по

ПРОТЕСТ на РП – Кюстендил срещу оправдателно Решение №

260179/22.06.2021 г. на КнРС, постановено по АНД № 188/2021 г.по описа на съда, с което обвиняемия СР. М., гражданин на Р С. и Р Б., ЕГН **********, е признат за невиновен в извършването на ******** г. в гр. Кюстендил на престъпление по чл. 313 ал. 1 НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение за това престъпление.

В протеста и мотивите към него са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на извода на районния съд за субективна несъставомерност на престъплението, тъй като въпреки ***-те влизания –излизания на М. през ГКПП Олтоманци личните му връзки са в С., където живеят съпругата и родителите му и където е настоящият му адрес. Той упражнява трудова дейност като шофьор в Р Б. и доказателствата по делото не подкрепят извода на съда, че пътуванията му са свързани с трудовата му дейност. Според обвинителната власт е доказана субективната страна на престъплението по чл.313 ал.1 НК, тъй като обвиняемият добре е знаел, че когато не е на работа, е пребивавал обичайно в Р С. при семейството си. Моли се за отмяна на оправдателното решение и постановяване на ново решение, с което подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, като бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание“глоба“ по чл.78 а НК. Доказателствени искания в протеста не са 1 направени.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от защитника на обвиняемия М. – адв.Д. З., с който се излагат съображения за неоснователност на твърдените в протеста пороци на атакувания съдебен акт. Обичайното пребиваване на обвиняемия по см.на подадената по чл.151 ал.5 ЗДвП декларация е в Р Б., където той има тясна обвързаност поради трудовите си връзки в тази страна – той работи като шофьор с работодател“*************“ АД като ***********************. В с.з. се представи от защитата писмено доказателство, удостоверяващо придобито българска гражданство от съпругата на подсъдимия с Указ № 85/10.06.2020 г. на Министерство на правосъдието.

Становището на прокурора в о.с.з. е за уважаване на протеста, като се отмени обжалваната присъда и се постанови нова присъда, с която подсъдимия СР. М. бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.313 ал.1 НК, както е според ОА и му е наложи наказание по чл.78 а НК.

Защитникът на подсъдимия адв. Д. З. изрази становище за потвърждаване на Іинстанционната присъда като правилна и законосъобразна поради липса на обективна и субективна съставомерност на деянието. Подсъдимият не се явява и не изразява лично становище по жалбата.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери протеста за допустим като подаден в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователен. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение подсъдимия СР. М., ЕГН ********** е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.313 ал.1 НК – за това, че на ******** г. в гр.

Кюстендил, сектор“Пътна полиция“ при ОД МВР – Кюстендил, е потвърдил неистина – че е установил обичайното си пребиваване в Република Б. в писмена декларация, която по силата на чл.151 ал.5 ЗДвП се дава пред орган на властта – Министерство на вътрешните работи на Р Б., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лице е установило обичайното си пребиваване в Р Б., за да му бъде издадено българско СУМПС.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е приел,че от 12.01.2015 г.СР. М. има постоянен адрес в Р Б. – в гр.************** ***** *********, който апартамент е собственост на неговата леля Г.С., която от повече от *********** е омъжена и живее в ************ и тя му го предоставила, защото М. планирал да живее със семейството си в Р Б.. На *** г. М. сключил трудов договор с“************“АД, със седалище и адрес на управление в ************ по силата на който е назначен в дружеството на длъжност“***********************“ за международни превози на товари, с пълно работно време.

След като започнал да изпълнява задълженията си по трудовия договор, М. рядко пребивавал в Р Б. между курсовете. Когато се прибирал в Б. между курсовете знай-много за ***, той преспивал при св. С. в нейното жилище, а пътувал и до Р С., където е семейството му.

2

На ******** г. обв. М. отишъл в сектор“Пътна полиция“ при ОД МВР – Кюстендил, за да му бъде издадено българско свидетелство за управление на МПС/СУМПС/. Той попълнил дадените му от служителката св. Р.А. необходими за това документи, между които и декларация по чл.151 ал.5 ЗДвП. Св.А. пред съда е заявила, че е разяснила на М., че за да му бъде издадено българско СУМПС, следва да има повече от ****** дни за последните ***** месеца обичайно пребиваване на територията на Р Б. поради лични и трудови връзки, които сочат на трайна обвързаност на лицето с мястото, където живее.

Обв.М. попълнил саморъчно споменатата декларация и заявление за издаване на СУМПС, като декларирал, че обичайното му местопребиваване е на територията на Р Б. поради факта, че работи в българска фирма и влиза и излиза от страната основно за изпълнение на трудовите си задължения. Не се спори, че подписът на декларацията е положен от обвиняемия М..

Видно от представената Справка за пътуване на лице - български гражданин, представена в надлежния й вид пред въззивния съд, за процесния релевантен за декларацията по чл.151 ал.5 ЗДвП период от ********** г. до ******** г. М. има повече от *** влизания и излизания от страната, с отразената в справката забележка, че след членството на Р Б. в ЕС съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки, българските граждани се проверяват на ГКПП по метода“преценка на риска“, в резултат на което данните за пътуванията им в АИФ“Граничен контрол“ са непълни след тази дата.

От представеното пред въззивния съд Удостоверение на МП с изх.№ 870/2017 г. от 23.06.2020 г. се установява, че съпругата на обв. М. Р.В. е придобила българско гражданство с Указ № 85/10.06.2020 г.

Районният съд е посочил, че е установил фактическата обстановка от събраните в ДП и присъединени в СП по чл.283 НПК доказателства, като е уточнил, че съседите на жилището, на което е регистриран обвиняемия не са го виждали поради това, че работят и не се срещат със съседите си. Този доказателствен анализ се споделя от настоящия състав, който счита, че следва да се кредитират показанията на св.Г.С., въпреки родствената й връзка с обвиняемия, която е заявила, че при идването си в Кюстендил между пътуванията обвиняемият е отсядал при нея в нейното жилище в *********** и понякога е отивал и до Р С. при семейството си.

Като годно доказателство следва да се кредитират и Трудовия договор на обвиняемия, Справката с данните в АИФ“Граничен контрол “ / на л. 23-24 от делото на КнОС/, с отразеното в забележка на нея. Следва да се кредитира и писменото доказателство Справка за командировка на М. с „************“ АД/ на л.49 от ДП/ за времето от *** г. до *** г., от която е видно, че М. пътувал от Б. до Г., Г. Ш., Б., като са отразени датите на влизане и излизане от всяка от посочените страни. Тези писмени доказателства отразяват пътуванията по дати с отправна точка Р Б. до посочените страни и времето на пребиваване между пътуванията в Р Б. на обвиняемия.

При така установеното от фактическа страна въз основа на събраните доказателства 3 правния извод на районния съд за несъставомерност на обвинението е правилен и законосъобразен. КнРС е посочил, че по обичайното пребиваване на лицата се им издава СУМПС от страна-членка на ЕС и това е уредено в чл.7 т.1 б.“д“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г., което е транспонирано в чл.151 ал.5 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.151 ал.5 ЗДвП СУМПС се издава на лица, установил обичайното си пребиваване в Р Б., за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство за обучение във висши учебни заведения на територията на страната.

КнРС е посочил, че обичайното пребиваване е дефинирано в & 6 т.46 от ДР на ЗДвП.

Според дефиницията, приложима към настоящия казус, „това е мястото, където дадено лице живее повече от ****** дни през последните ***** последователни месеца поради лични или трудови връзки- поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави-членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава-членка за изпълнение на задача с определена продължителност.“

От тази дефиниция се извеждат следните правни изводи: Следва да се приеме, че посочените в Справката за пътуване на лице – български гражданин с данните в АИФ“Граничен контрол“ влизания-излизания от страната не са изчерпателни предвид отразеното в забележката – че след членството на Р Б. в ЕС от 1.01.2007 г. съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, българските граждани се проверяват на ГКПП по метода“преценка на риска“, в резултат на което данните за пътуванията им в АИФ“Граничен контрол“ са непълни след тази дата. Това обстоятелство е взето предвид и от районния съд, който е приел, че заради липса на пълнота в издаваните след 1.01.2007 г. справки не може да се отчита единствено от тях времето на обичайно пребиваване на едно лице в страна-членка на ЕС, каквато е Р Б.. Освен това, видно от Справката за командировки на обвиняемия е, че след всяко влизане в страната следва излизане в същия или на следващия ден в страни,различни от Р С. – Г., Б., Г., Н., О.К., Т. и че тези пътувания са свързани с трудовата му дейност като международен *********************** с работодател българска фирма.

Наличието на трудово правоотношение с българска фирма според въззивния съд означава наличие на трудови връзки на обвиняемия на територията на Р Б.. Поради това според въззивния съд в случая по отношение на обв. М. е приложимо изключението на & 6 т.46 изр.ІІ от ДР на ЗДвП – че спазването на последното условие - условието за обичайно местопребиваване на лицето по мястото, където са личните му връзки - не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава-членка за изпълнение на задача с определена 4 продължителност.

Следва да се посочи като релевантно за делото обстоятелство и факта на придобиване на българско гражданство от съпругата на подсъдимия на 10.06.2020 г. Действително датата на придобиването му е след периода на деянието, но това е факт, сочещ на индиция за установяване и на лични връзки на семейството на обвиняемия на територията на Р Б..

Съпоставени тези изводи с повдигнатото обвинение на М. по чл.313 ал.1 НК – че е затаил неистина –че е установил обичайното си пребиваване в Р Б. в писмена декларация, изискваща се по чл.151 ал.5 ЗДвП пред орган на власт, да удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че е установил обичайното си пребиваване в Р Б., за да му бъде издадено българско СУМПС, се явява несъставомерно от обективната и субективната му страна.