Решение № 164 от 29.06.2026, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 274/2025
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 29.06.2026
- Състав
- РОСЕН КИРИЛОВ ЖЕЛЯЗКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355, изр.първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.355, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.69 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. Нова Загора, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:
РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100274 по описа за 2025 година
Производството е по чл.341 и сл. от ГПК.
Предявен е иск по чл.34 от ЗС, за делба на съсобствени имоти, като производството е във фаза по извършване на делбата.
Първата фаза на настоящето делбено производство е приключила с Решение № 133/09.07.2025 г., с което е допусната делба на съсобствените имоти.
В съдебно заседание, страните поддържат исканията си за разпределяне в реален дял на наследствените имоти.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.12 от ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че страните са съсобственици на недвижим имот, находящи се в ***
С влязло в законна сила Решение № 133/09.07.2025 г., по гр.д.№ 274/2025 г., е допусната делба между страните по делото, относно следните имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед РД-18- 56/31.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот било от 24.09.2024г., с адрес на поземления имот: ***/номер тридесет и едно/, с площ по кадастрална карта от 263 кв.м /двеста шестдесет и три квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 167 /сто шестдесет и седем/, квартал: 189 /сто осемдесет и девет/, парцел: 5 /пет/, при съседи поземлени имоти с идентификатори:
***, ***, ***; ***, ведно с построените в поземления имот сгради:
- СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем, точка, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, със застроена площ от 72.00 кв.м /седемдесет и два квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА 1 ЕДНОФАМИЛНА;
- СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и една хиляда осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем, точка, две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, със застроена площ от 18,00 кв.м /осемнадесет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ;
- СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем, точка, три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, със застроена площ от 27.00 кв.м /двадесет и седем квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА;
- СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем, точка, четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, със застроена площ от 12.00 кв.м /дванадесет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ - в режим на доизживяване, съгласно удостоверение за търпимост на строеж № АГ-15-274/02.10.2024 г., издадено от Главен архитект при Община Нова Загора;
Данъчната оценка общо за всички имоти е 21087.50 лв. /двадесет и една хиляди осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, съгласно удостоверение за данъчна оценка изх.
№ **********/26.02.2025 г., издадено от Община Нова Загора.
По делото са приети доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Акт № 88, том II, дело № 577/1960 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот Акт № 150, том III, рег.№ 4664, дело № 431 от 23.10.2024 г., скица на поземлен имот № 15-962184-24.09.2024 г. на поземлен имот с идентификатор ***, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, удостоверение за наследници на М.К.а Г. с изх.№ 94-00-7717/12.09.2024 г. издадено от Община Нова Загора, удостоверение за наследници на Г.Т. Г. с изх.№ 94- 00-7718/12.09.2024 г. издадено от Община Нова Загора,, удостоверение за търпимост на строеж АГ-15-274/02.10.2024 г., удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/26.02.2025 г., пълномощно, пълномощно, известие за доставяне, удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на л.52 от делото, пълномощно, пълномощно и гласни доказателства събрани в съдебно заседание.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, „делбените имоти са реално неподеляеми и няма възможност за обособяване на сравнително равностойни дялове за всеки от съделителите“ /л.14 от експертизата/.
В съдебно заседание, страните са направили искания за сметки помежду си и са посочили различен способ за ликвидиране на съсобствеността - ищцата е пожелала неподеляемите имоти да бъдат изнесени на публична продан, както и да й бъде заплатен наем, докато ответникът е пожелал имотът да му бъда възложен при условията на чл.349, ал.2 от ГПК и претендира за направени подобрения в имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:
Когато делбеният имот е неподеляем, както е и в настоящия случай, предвид приетото заключение на вещото лице, то съсобствеността в делбеното производство се 2 прекратява, посредством, чрез възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 от ГПК или чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл.348 от ГПК.
Разпоредбата на чл.69 от ЗН, приложима, на основание чл.34, ал.2 от ЗС, предвижда, че всеки един от сънаследниците, респ. от съсобствениците, трябва да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно.
От най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба вещи, т.е. колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса, както и дали съществува възможност всеки съделител да получи в дял вещи от един и същи вид, ако до делба са допуснати вещи, които са различни по вид и предназначение.
В случая е допуснат до делба урегулиран поземлен имот с находящи се в него постройки - следователно същите са еднакви по вид и предназначение. И доколкото в хода на производството се установи, че имотите са неподеляеми, това обуславя до голяма степен избора на способа за ликвидиране на съсобствеността върху тях.
По отношение на недвижимите имоти:
Константна е съдебната практика, при извършване на делбата, ако има възможност от делбените имоти да бъдат обособени реални дялове при ликвидиране на съсобствеността, а ако делбените имоти са неподеляеми, то същите да бъдат възложени по реда на чл.349 от ГПК или да бъдат изнесени на публична продан по реда на чл.348 от ГПК.
В случая обаче, предвид невъзможността да бъдат обособени реални дялове за всеки съделител, следва съдът да изследва налице ли са предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК, относно поискалия това съделител. При това настоящият съд взе предвид, че съсобствеността върху процесните недвижими имоти е възникнала от различни юридически факти: докато съделителят Т. Г. е придобил своята идеална част от имотите по наследство, то другият съделител М. Р. е станала съсобственик след извършена прехвърлителна сделка дарение, обективирана в Нот.акт № 150, том III, рег.№ 4664, дело № 431/23.10.2024 г. Така, съдът счита че за съделителят Т. Г. са налице предпоставките, визирани в чл.349, ал.2 от ГПК – същият има качеството на наследник, който е живял в делбения имот при открИ.е на наследството, имотът представлява жилище, същият няма друго жилище и е направил искане имотът да му бъде възложен в реален дял.
Предвид това, настоящият състав счита, че поискалият възлагането съделител, е установил предпоставките, визирани в чл.349, ал.2 от ГПК, като следва да се уважи претенцията му, имотът да му бъде възложен, като следва делът на другия съделител да бъде уравнен с парична сума, представляваща равностойността на притежаваната от нея 1/2 ид.част – 27010,00 евро.
По сметките между съделителите:
В първото заседание, след допускане на делбата, ищцата М. Р. е предявила претенция ответникът Т. Г. да й заплати обезщетение в размер на 250,00 лв. месечен наем, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.03.2025 г., предвид че е била лишена от възможността да ползва собствената си 1/2 ид.част от имота.
Ответникът Т. Г. е предявил насрещна претенция срещу ищцата да му бъдат заплатени направени от него подобрения в имот на стойност 16210,00 лв., считано от 2021 г. до получаване на исковата молба.
От събраните по делото гласни доказателства, се установи че ответникът единствено е живял в процесното жилище, най-малко от момента на открИ.е на наследството и еднолично и за своя сметка е извършил всички ремонтни дейности в него.
3
От приетата по делото експертиза, става ясно че, пазарната стойност на делбения имот е 54020,00 евро, средномесечния наем за имота е в размер на 275,00 евро, в имота са направени подобрения на стойност 10082,00 евро, като в резултат на това стойността на имота се е увеличила с 7239,00 евро.
Така на първо място и предвид направеното изменение на иска от процесуалния й представител, следва да бъде уважена претенцията на ищцата, да й бъде заплатено обезщетение за това, че е била лишена от ползване на общата вещ, което е в размер на 137,50 евро, месечен наем, съответстващо на притежаваната от нея 1/2 ид. част от имота, считано от датата на предявяване на исковата молба -13.03.2025 г., или това прави обща сума в размер на 2200,00 евро (от март 2025 г. до юни 2026 г.)
На второ място, предвид определената стойност на подобренията в имота, следва да бъде уважена претенцията на ответника да му бъде заплатена стойността на направените от него ремонтни дейности и подобрения, като същата трябва да бъде определена в размер на 5041,00 евро, съответстваща на притежаваната от него 1/2 ид.част от него.
По разноските:
Съгласно чл.355, изр.първо от ГПК във връзка с чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4 % върху стойността на дела му. С оглед стойностите на дяловете върху недвижимите имоти в общ размер на 54020,00 евро, съделителя на който е възложен процесния делбен имот, следва да заплати държавна такса в полза на Държавата по сметка на Районен съд - Нова Загора в размер на 2160,80 евро.
Съгласно чл.355, изр.второ от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, всеки от съделителите следва да заплати и държавна такса, която е 4 % върху цената на присъединените искове.
С оглед изложеното, във връзка с претенцията си за заплащане на обезщетение за ползване на имота по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на 2200,00 евро, ищцата следва да заплати държавна такса в полза на Държавата по сметка на Районен съд - Нова Загора в размер на 88,00 евро.
По отношение на разноските, направени в настоящото производство:
Ищцата и ответникът са направили разноски в размер на 400,53 евро всеки, за изготвяне на СТЕ, които предвид разпоредбата на чл.355, ал.1 от ГПК, следва да им се възложат поравно, според притежаваната от всеки от тях 1/2 ид.част от имота.
С оглед представения списък по чл.80 от ГПК, ответникът е претендирал да му бъде заплатен адв.хонорар в размер на 1533,88 евро, като на л.25 от делото е представил Договор за правна защита и съдействие. В представения договор е записано, че дължимото възнаграждение е заплатено по „банков път“, но доказателства за извършеното плащане по делото не са представени. Следва претенцията за разноски на Т. Г. в тази й част да бъде отхвърлена.