Решение № 25 от 03.02.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1410/2025
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- Гергана Огнянова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. Сливен, 03.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20252230201410 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод жалба от А. Ю. А., с ЕГН ********** от с. Жълт бряг, против НП № 25-0804-006965 от 11.09.2025год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро (50,00 лева) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено издаденото НП. Развива подробни доводи в тази насока.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.08.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 4544291 против жалбоподателя за това, че на 22.08.2025 год. около 14:04 часа в обл. Сливен, общ. Сливен, ул. „Банско шосе“ 1, управлява лек автомобил „Хонда ФРВ” с 1 рег. № ................, собственост на Седа А.а, като не използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудвано МПС. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е отказал да получи акта.
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-006965 от 11.09.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро (50,00 лева) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки. В обстоятелствената част на НП било посочено, че нарушението е извършено на 22.08.2025 год. в 14:04 часа в обл. Сливен, общ.
Сливен, ул. „Банско шосе“ 1. В НП било отразено, че в случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива; изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид. НП било връчено на майката на жалбоподателя на 30.10.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
В АУАН съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, следва да се съдържат датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай в съставения АУАН е посочено, че нарушението е извършено в гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ 1. В обстоятелствената част е посочено, че деянието е извършено при обстоятелства: „гр. Сливен, бул. „Илинденско въстание“, до Технополис, 2 посока бул. „Стефан Караджа“. В НП фактологията е описана по същия начин - нарушението е извършено в гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ 1. В обстоятелствената част е посочено, че деянието е извършено при обстоятелства: „гр. Сливен, бул. „Илинденско въстание“, до Технополис, посока бул. „Стефан Караджа“. Следователно съдът констатира противоречие относно мястото на извършване на нарушението в съставения АУАН и в издаденото НП, налице е неяснота относно това къде и при какви обстоятелства е извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, мястото на извършване на административното нарушение е определящо за компетентността, както на административнонаказващия орган, така и за компетентността на съда, който следва да разгледа жалбата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен е районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и какво административно наказание му е наложено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително на чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
С оглед констатираната противоречия между съставения ААУН и издаденото НП, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и да приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като в настоящия случай в НП липсват съставомерни факти относно извършеното нарушение, в това число място на извършване на същото.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, отчитайки неговата незначителна фактическа и правна сложност, броя на съдебните заседания, 3 обема на доказателствения материал, както и осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя пред СлРС, на основание чл. 63д, ал. 2, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, въззиваемата страна ОД на МВР-Сливен следва да бъде осъдена да заплати за осъществено процесуално представителство от страна на адвокат Г. М. в хода на АНД № 1410/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие от 16.01.2026 г., като същото следва да бъде редуцирано до размер на 66,47 евро /арг. от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0804-006965 от 11.09.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което на А. Ю. А., с ЕГН ********** от с. Жълт бряг, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро (равностойността на 50,00 лева) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Сливен да заплати на А. Ю. А., с ЕГН ********** от с. Жълт бряг разноски по делото в размер на 66,47 евро.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4