Решение № 1304 от 29.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. Бургас, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20232120203383 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на Г. Х. Г., ЕГН:**********, депозирана чрез адв.Г. Г., срещу Наказателно постановление №23-0769000820/22.05.2023 г., издадено от ВПД началник група към ОД на МВР – Бургас Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.

В жалбата се сочат доводи за необоснованост и неправилност, като се иска отмяна на обжалваното постановление.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, а се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.... която моли за потвърждаване на НП. В депозираното становище (л.37) е претендирала разноски.

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на 1 обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2023 г., около 09:37 часа сутринта в гр.Бургас, ул.“Транспортна“, на паркинга на магазин Кауфланд, жалбоподателят Г. управлявал МПС – автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ ....., собственост на ЕТ „....“, като извършвайки маневра да влезе между паркираните МПС, блъснал паркирания от дясната му страна лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег. № .....в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, след което напуснал произшествието без да установи последиците от него в нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, макар от настъпилото ПТП да са реализирани материални щети и по двете МПС. Г. продължил движението си и паркирал автомобила няколко места по-надолу на същия паркинг, след което се отдалечил от него.

По време на инцидента в паркирания автомобил „Мицубиши Колт“ с рег. № ..... се намирала св. М. Г., която седяла на задната дясна седалка. Веднага след съприкосновението между двата автомобила, св.Г. се обадила на дъщеря си – св.М. Г., която била в магазин Кауфланд и която по-рано била паркирала на въпросното място автомобила, в който се намирала майка й. Тя пристигнала веднага, като св.М. Г. й показала автомобила, който ударил тяхното МПС. Св.М. Г. изчакала жалбоподателят да се върне при колата си и му предложила да подпишат двустранен протокол, но той отказал и тръгнал с автомобила, поради което последната сигнализирала органите на полицията. На място пристигнал св.Д. В., младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“, който се запознал със събитията, разговарял със св.М. Г. и Г., след като последният бил извикан в Сектор „Пътна полиция“. След това съставил протокол за ПТП, както и процесния АУАН с бланков № 0537134, с който били вменени на Г. нарушения по чл.25, ал.1 от чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен на Г., който го разписал, като вписал, че не е усетил просуркването и посочил, че нямал други възражения.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката, издал обжалваното постановление.

Показанията на свидетелите са обективни, логични, последователни и взаимно подкрепящи се, поради което съдът цени тяхната доказателствена стойност. По административнонаказателната преписка е приложен протокол за пътнотранспортно произшествие, който кореспондира с техните показания, както и с установените щети върху автомобила, които са видни от приложения снимков материал. Изложената фактическа обстановка се установява и от събрания по делото писмен доказателствен 2 материал. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал. 1 НПК, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в ОД МВР, Сектор „Пътна полиция“, който към дата 22.05.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег.

№ 8121з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон и който е действал при изпълнение на служебните си задължения.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме, каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От събраната доказателствена съвкупност безспорно се установява, че жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство, при извършване на маневра да навлезе между паркирани МПС в гр.Бургас на 28.02.2023г. е допуснал пътнотранспортно произшествие със паркиран на паркинга пред магазина лек автомобил, като описаното събитие е възникнало в процеса на движение и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на §30 от ДР на ЗДвП.

Разпоредбата на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от

ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за лицата, които поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1, причинят пътнотранспортно произшествие, освен ако деянието не съставлява престъпление.

3

Безспорно е, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна визираното нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност като водач.

В конкретния случай обаче разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл.28, ал.1 до ал.6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. При така установената фактическа обстановка стана ясно, че от настъпилото пътнотранспортно произшествие няма пострадали хора. Касае се за хипотеза, при която са причинени само имуществени вреди от настъпилото пътнотранспортно произшествие. Описаното в акта деяние съответства на определената квалификация. За да е осъществено нарушението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е необходимо от субективна страна наличие на съзнание, че е причинено пътнотранспортно произшествие. Такова субективно отношение на жалбоподателя с оглед на показанията на свидетелите М. Г. и Д. В. е налице. Той е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие да остане на място и установи последиците от него, поради което от обективна и субективна страна е осъществил описаното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Тук отново следва да намери приложение разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, която изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

Отделно от горното обаче и процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.

Наложените наказания са индивидуализирани към предвидения от законодателя минимален размер по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и по мнение на съда са достатъчни за постигане на целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН, поради което обжалваното постановление се явява законосъобразно и обосновано и в тази му част за това нарушение и следва да бъде потвърдено.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако 4 съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на такива /в становището си по делото - л.37 гръб/. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в размер на 80лв.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0769-000820/22.05.2023 г., издадено от ВПД началник група към ОД на МВР – Бургас Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП на Г. Х. Г., ЕГН:********** е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА Г. Х. Г., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ: 129009742 сума в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5