Определение № 2755 от 21.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2755 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300502362 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Л. Т. М., в качеството й на длъжник по ч.гр.д.№ 484/2026г. на Районен съд- гр.Карлово, против постановеното по делото определение № 762/29.06.2026г., с което е допълнено определение № 627/29.05.2026г., като в полза на жалбоподателката са присъдени 50 евро- съдебни разноски за адв.възнаграждение. В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е редуцирал платеното от жалбоподатеблката адв.възнаграждение от 100 евро на 50 евро, без от насрещната страна да е заявено конкретно, мотивирано възражение за прекомерност на възнаграждението.

Погрешно била преценена правната и фактическа сложност на заповедното производство, като не бил отчетен факта, че към момента на подаване на възражението по чл.414 от ГПК не би могло да се знае, дали кредиторът няма да предяви иск за установяване на вземането си. Сочи се, че приложената по аналогия разпоредба на чл.6, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвижда освен минимално възнаграждение в размер от 100 лева за устен съвет, така също и 200 леваадв.възнаграждение за писмена консултация, за жалби и сигнали и други молби, както и по 120 лева- адв.възнаграждение на час при уговорена почасова консултантска дейност.

От въззиваемата страна „Софийска вода“АД е подадено писмено становище, , с което частната жалба е оспорена като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 484/2026г. на Районен съд- гр.Карлово е образувано по заявление от „Софийска вода“АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Л. Т. М. за сумата от 486,78 евро- главница, представляваща стойност на доставени ВиК- услуги, както и за сумата от 13,07 евромораторна лихва. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 329/18.02.2026г., против която е подадено в срок възражение по чл.414 от ГПК от длъжника Л. М.. От кредитора не е предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване на претендираните от него вземания, поради което с определение № 627/29.05.2026г. заповедта за изпълнение е обезсилена. На 12.06.2026г. от Л. М. е подадена молба за допълване на определение № 627/29.05.2026г. в частта относно разноските, като й бъде присъдено заплатеното от нея адв.възнаграждение за пълномощника й адв.П. Й. в размер от 100 евро.

1

Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Следва обаче да се има предвид, че подаването на възражение по чл.414 от ГПК представлява вид адвокатска услуга от типа на тези по чл.6, ал.1, т.1 от наредбата, като освен попълване на бланкетното възражение, включва и консултация относно това дали да бъде подадено същото. Действително подаденото от адв.П. Й., като пълномощник на Л. М., възражение не е само бланкетно, но е и мотивирано.

Тези мотиви обаче съдържат едно основно обстоятелство- подмяната на водомера в имота на жалбоподателката, което обстоятелство й е било известно и за навеждането на което не е абсолютно необходимо приложението на правни знания. Що се отнася до твърдението, че към момента на подаване на възражението по чл.414 от ГПК не би могло да се знае, дали кредиторът няма да предяви иск за установяване на вземането си, то същото не е от значение за размера на адв.възнаграждение за подаване на възражението, тъй като за исковото производство се дължат отделни съдебни разноски. Ето защо, съдът намира, че частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Л. Т. М., в качеството й на длъжник по ч.гр.д.№ 484/2026г. на Районен съд- гр.Карлово, частна жалба против постановеното по делото определение № 762/29.06.2026г., с което е допълнено определение № 627/29.05.2026г., като в полза на жалбоподателката са присъдени 50 евро- съдебни разноски за адв.възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2