Акт от 25.11.2021, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е Н И Е № 227 гр. Сливен, 25.11.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

При секретаря Ваня Костова и прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм.д. № 277 по описа за 2021 год. за да се произнесе съобрази:

Производството e по реда на чл.285 от ЗИНЗС във вр. с . с чл. 203 от АПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 28.07.2021 г., подадена от Л.С.Ц.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр. София, с която се претендира обезщетение в общ размер от 16 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в б. и в с. вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Сливен, свързани с битовите условия, при които изтърпява наложеното д.н.за периода от 05.04.2021 г. до 11.04.2021 г. – „6 денонощия в н.к.“; от 11.05.2021 г. до 17.05.2021 г. – „6 денонощия в н.к.“ и от 02.06.2021 г. до 06.06.2021 г. – „4 денонощия в н.к.“.

За първия и за втория период се претендира обезщетение в размер на 6 000 лева за всеки период, а за третия - в размер на 4 000 лева.

Ищцата твърди, че е била настанена в н.к., в която нямала д. до течаща вода, до тоалетна, като за ф. си нужди била принудена да ползва к., каквато отказала, което я п. да пие по - малко течности, за да не се налага да й се ходи по н. Изтъква, че в к. нямало достатъчно въздух, поради което често се з.. В резултат на горното и поради престоя в н.к.ф. й здраве било у. – често я б. к. и б., п. не се ч. д. - била безкрайно у., з., което довело до п. и ф.проблеми, поради преживения с. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да й изплати исканото обезщетение в общ размер на 16 000 лева, ведно със законната лихва от датата на у. за всяка претенция до окончателното заплащане и разходите по делото.

В съдебно заседание се явява лично. Поддържа изцяло исковата претенция.Ангажира доказателства.

От ответника по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София, е постъпил отговор на исковата молба, съгласно който приема иска за допустим, но по същество за неоснователен, поради което го оспорва по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли. Излага съображения, според които наличието на санитарен възел в н.к.не е сред задължителните условия на чл.96, ал.5 от ППЗИНЗС. Сочи, че липсата на санитарен възел и течаща вода в н.к.би могло да създаде известен д. и н. на настанените лица, но същите по степен и интензитет не надхвърлят прекомерно обичайните, които съпътстват л. от с., така че да бъдат квалифицирани като „и. и н. условия“ по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС, предвид краткия период на пребиваване там. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр.

София, се представлява от ст. ю. С., която заявява, че оспорва исковата молба и поддържа писмения отговор на искова молба.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че искът е неоснователен и недоказан с оглед събраните по делото доказателства. Ако все пак съдът прецени, че искът е частично основателен и частично доказан в контекста на свидетелските показания, моли да уважаването му в много по-малък размер от този, който е претендиран от ищцата, като за конкретните размери предоставя на съда, с оглед преценка обстоятелствата на чл.52 от ЗЗД.

Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Искът е подаден срещу ГД “ИН“ за заплащане на обезщетение за претърпени с., у., п. и ф.проблеми, поради преживения с. от условията в н.к.в Затвора Сливен, т.е. касае се за претенция за неимуществени вреди за три периода: 1) от 05.04.2021 г. до 11.04.2021 г.; 2) от 11.05.2021 г. до 17.05.2021 г.; 3) от 02.06.2021 г. до 06.06.2021 г.

По делото не е спорно, че в периодите, посочени в исковата молба и в допълнителната искова молба, ищцата е била л. от с. и н. в з. в гр. Сливен. Това се потвърждава и от представено по делото писмо от 15.09.2021 год., подписано от началника на Затвора Сливен и приложените към него заповеди от 26.11.2020 г.; 22.01.2021 г.; 11.05.2021 г. Същото е депозирано в изпълнение на разпореждане от 31.08.2021 г., с което на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНСЗ на ответника са дадени указания за предоставяне на информация за установяване на правнорелеванти факти по делото с оглед твърденията в исковата молба, включително относно условията в н. к.

Със заповед на началника на Затвора

Сливен от 26.11.2020 г. на Л.Ц., за нарушение, извършено на 23.11.2020 г., е наложено д.н.„изолиране в н.к.за срок от 3 денонощия“, като на основание чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС изпълнението на н. е отложено за срок от 3 месеца.

Със заповед на началника на Затвора

Сливен от 22.01.2021 г. за нарушение, извършено на 06.12.2020 г., на Л.Ц. е наложено д.н.„изолиране в н.к.за срок от

5 денонощия“. Съгласно депозираното по делото писмо от началника на Затвора Сливен, н. е приведено в изпълнение и изтърпяно: от 16.03.2021 г. до 17.03.2021 г., т.к. ищцата е изведена по-рано, поради предстоящо к. за дело. Н. е д. в периодите от 05.04.2021 г. до 08.04.2021 г.; от 09.04.2021 г. до 11.04.2021 г.; и на 23.04.2021 г.

Със заповед на началника на Затвора

Сливен от 11.05.2021 г. на Л.Ц. е наложено д.н.„изолиране в н.к.за срок от 10 денонощия“. Съгласно писмото от началника на Затвора Сливен, депозирано по делото, д. н. е приведено в изпълнение и изтърпяно: от 11.05.2021 г. до 20.05.2021 г., като ищцата е изведена по-рано от н.к.по преценка на м. лица; и от 02.06.2021 г. до 05.06.2021 г.

В писмото е посочено, че в Затвора

Сливен има изградени 3 помещения, устроени за н. к., в които се осъществява изпълнение на д.н.по чл. 101, т. 7 и т. 8 от ЗИНЗС, с квадратура 11.8 кв.м.; 9.00 кв.м.; 10.5 кв.м. Помещенията са разположени в зона за п. с. и са оборудвани с легло, шкаф за съхранение на лични вещи, маса, стол, монтирани неподвижно. Помещението разполага с прозорец с размери достатъчни да осигурят естествено осветление и приток на пресен въздух. Мястото за спане е отделено с решетка от помещението за хранене. В помещението липсва изграден санитарен възел, но преди настаняването им в килията на лицата се разяснявала възможността при необходимост да им бъде осигурен достъп до санитарен възел. На лицата се предоставя комплект за спане, който се сменя веднъж в седмицата. Ползването на топла вода и престоят на открито ставал ежедневно по график.

По делото е представено и м. становище д. П. и м. е. М., според което з. състояние на ищцата позволявало настаняване в н. стая. Посочени са и периодите, през които Ц. е била настанена в такава.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитана л.с. К.В.С.. Според свидетелските ѝ показания с ищцата се запознали в з., тъй като са в една група и в съседни к. С. също е била в н.к.. Н. к. били три и трите ги е виждала и е била в тях. Условията във всички били еднакви – няма тоалетна, раздавали им кофички. Килията била много малка, имало едно легло, пред него решетка, след която имало една масичка, един прозорец с решетка, който отключвали, когато искали да се хранят. В к. нямало въздух. Възможно било прозорецът да бъде оставен отворен, ако е топло, но вечерно време го затваряли. К. били отключвани в 9:00 часа; в 13:00 часа и после в 18:00 часа. Имали 15-20 минути за всичко - да пушат, да ядат, да се къпят и да изчистят килията, ако имат възможност. Храненето ставало вътре в килията, където трябвало да ходят и до т. в к.; там се и хранили. Не напускали н.к.за хранене. С Л. се засичали, когато излизали през тези 15-20 минути. Ищцата била д. и се т., че не може да се и. нито по малка и по голяма н.; почти не се хранела, не пиела вода, не можела да се храни, за да не и. кофичката. Пиела вода, само когато отключвали н. к. Казала, че ако и. тази кофичка няма къде да си измие ръцете, защото в к. нямало течаща вода. Банята и тоалетната били далече. Общите тоалетни били две, също с лоши условия. В н.к.имало камера, но за да я забележат надзирателите, трябвало да вика и да маха на камерата с ръце. Въпреки това не ги извеждали, а им казвали, че имат кофичка, която служи за т. Като х. в кофичката надзирателите ги наблюдавали на камерата. След като били освободени от н.к.ищцата п. постоянно, била о. и се г. от себе си.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и искове за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения.

Исковете за присъждане на обезщетение са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ответника. Искът е предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода /чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС/, с териториални служби, каквито са и затворите /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/. Следователно исковете са подадени от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Затвора Сливен представлява административна дейност, доколкото специализираната дейност по изпълнение на наложената м.за н.

„з. под с.” и по изпълнение на наложеното н. л. от с. не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на м. и н., а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от з.и о. лица, и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,

Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

С оглед изложеното съдът приема, че предявените срещу ГДИН искове за обезщетение за неимуществени вреди са с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Същите са допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Разгледана по същество исковата молба е частично основателна.

От съдържанието на исковата молба се установява, че Л.Ц. претендира неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка със санитарно-хигиенните условия, при които ищцата е изтърпявала д.н.за периоди: от 05.04.2021 г. до 11.04.2021 г. – „6 денонощия в н.к.“; от 11.05.2021 г. до 17.05.2021 г. – „6 денонощия в н.к.“ и от 02.06.2021 г. до 06.06.2021 г. – „4 денонощия в н.к.“.

Основателността на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква кумулативното наличие следните материалноправни предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – неимуществената вреда се предполага до доказване на противното, по силата на оборимата презумпция въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.