Решение № 1458 от 16.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100505987 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20051619/24.02.2021г. по гр.д. № 49066 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 33-ти състав З. Т. АХМ., роден на ****г., шведски гражданин с телефон **** и съдебен адрес: особен представител адвокат Н.М., гр.София, бул. **** е осъден да заплати на „ Р.Ш.Б.”АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** на основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от 1300лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.08.2019г., до изплащането й, представляващи неустойка по договор от 08.10.2018г. за наем на електрическо устройство; както и сумата от 290лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25053013/24.03.2021г. от ответника по исковете З. Т. АХМ. , роден на ****г., шведски гражданин чрез особения представител адвокат Н.М. в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено изгубване на документите за електрическото устройство, нето че това било станало по време на управление на електромобила от въззивника. Неправилно било прието от районния съд, че клаузата за неустойка по договора е валидна.

Тази клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 т. 5 от Закона за 1 защита на потребителите /ЗЗП/, противоречала на императивното правило на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Неправилно било прието от районния съд, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, защото в случая договорът бил сключен при Общи условия и дистанционно, потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието й. Срокът за снабдяване на ищеца с нови документи за електромобила до голяма степен зависел от търговеца и от неговата експедитивност, поради което и времето от 10 дни за снабдяване с нови документи не било по изключителна причина на потребителя.

Неправилно районният съд отказал да намали неустойката поради прекомерност. Уговореният размер от 1300лв. не съответствал на предполагаемите щети на търговеца от изгубването на документите Таксата за издаване на документите била 9лв. съгласно чл. 26, т.1 от Тарифа № 4 за такси в системата на МВР. Издаването на дубликат на т.нар. малък талон се издавал незабавно и не било доказано, че търговецът не можел да ползва автомобила за 10 дни. Липсата на талон не препятствало ползването на автомобила а само можело да доведе до санкция – глоба от 10лв. съгласно чл.

183, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата. Особеният представител е претендирал възнаграждение.

Въззиваемият- ищец „Р.Ш.Б.”АД, ЕИК **** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд било правилно. Установено било от писмените доказателства по делото, че автомобил е бил управляван от въззивника, че от момента на преустановяване на ползването от въззивника до установяване на липсата на документите до този автомобил нямал достъп друго лице. Автомобил бил предоставен черз мобилно приложение, инсталирано на смартфон на въззивника, документите по делото установявали, че изгубването на документи за автомобила е настъпило по време, през което въззивникът ползвал автомобила.

Уговорената клауза за неустойка била валидна, не противоречала на чл. 143 от ЗЗП. В проведеното пред районният съд съдебно заседание на 04.02.2021г. особеният представител на въззивника признал, че въззивникът е сключил валиден договор за наем, че е ползвал автомобила и е платил сумата за наем.

Събраните доказателства установявали, че чрез системата „Спарк” въззивникът е сключил договора при Общи условия, които били достъпни на интернет-страницата на въззиваемия, въззивникът имал възможност да се запознае с всяка клауза от договора и от Общите условия, можел да не сключва договор, ако не е съгласен с някоя клауза, така е могъл да влияе върху съдържанието му. Процесната неустойка била предвидена да обезпечи изпълнението на задължението на наемателя, договор бил сключен без физическо предаване и това давало изключителна свобода на потребителя при управлението на автомобила. Тези специфики на сключването на договора обосновавали необходимост от гаранции за търговеца, че наемател ще си изпълнява задълженията. Документите за автомобила били от изключителна важност при отдаването под наем, загубването им водело до значителни негативни последици и клаузата на неустойка била валидна, уговорения 2 размер не бил прекомерен. Размер на неустойка бил съобразен не само със стойността на загубените документи и на таксата за снабдяването с нови такива, но и вредите от невъзможността да се ползва автомобила за периода до издаването на нови документи.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2022048/23.08.2019г. на „Р.Ш.Б.”АД, ЕИК **** срещу З. Т. АХМ. , роден на ****г., шведски гражданин с телефон **** и адрес за кореспонденция: гр.

София, бул. ****, с която е поискало от съда на основание на чл. 92 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1300лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.08.2019г., до изплащането й, представляващи неустойка по договор от 08.10.2018г. за наем на електрическо устройство за изгубване на документите за електромобила.

Навело е твърдения, че предоставял под наем електромобили за което се сключвал договор за наем по електронен път чрез регистрация на потребителя в мобилно приложение htpp:// spark.bg като клаузи на договор и общи условия били достъпни на интернет-сайт., като потребителят предоставял копие на лична карта, свидетелство за правоуправление на автомобил и данни за контакт, разплащането ставало чрез кредитна карта, всеки автомобил бил снабден със система за дистанционно наблюдение , което позволявало установяване кой конкретен потребител е стартирал ползването му и за какъв период чрез потребителско име и парола. Посочило е, че на 08.10.2018г. ответникът се регистрирал в приложението , като на 23.11.2018г. така заявил електромобил „Фолксваген”, модел „Уп”, рег. № **** , който електромобил бил предоставен на лизинг на ищеца от „Порше Лизинг БГ”ЕООД. На 23.11.2018г. ответникът изгубил документите за автомобила и дължал процесната неустойка , ищецът се опитал да уреди спора с ответника извънсъдебно, изпратил му покана за плащането на сумата. Потребителят имал задължение съгласно чл. 2.6. преди да започне ползването на автомобила да провери дали всички документи за него са в автомобила, ответникът не бил уведомил ищеца че такива липсват, същевременно установено било, че след ползването на автомобила от ответника тези документи не били налични. Съгласно чл. 4.3. от договора при изгубване на документи за автомобила потребителят дължи неустойка в размер на 1300лв. по т.2 от Списъка на неустойките. Договор бил сключен с електронен подпис по смисъла на чл. 3, т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 , а и дори с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 26 от Регламент/ЕС/ № 910/2014. Изгубени документи били свидетелство за регистрация на автомобила – част 1 и част 2, новоиздадените били от 03.12.2018г. , изгубени били на 23.11.2018г. Претендирало е разноски.

Ответникът З. Т. АХМ. , роден на ****г., шведски гражданин с карта № **** издадена на 06.03.2015г., № **** на свидетелство за управление на МПС чрез назначения му особен представител – адвокат Н.М., е оспорил 3 исковете . Навел е твърдения, че сключил договор за наем с ищеца за електромобила и ползвал същия , за което платил дължимия наем. Не било доказано, че бил изгубил документи за автомобила, а и претендираната неустойка не съответствала на вредите – такса за издаване на документи била 10-20лв., неустойка била прекомерна и необоснована. Клаузата за неустойка била неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите, защото предвиждала необичайно висока неустойка. Евентуално е поискал е да се намали размер на неустойка поради прекомерност.

По делото е приет договор за наем, Приложение № 1 , Общи условия съгласно който ищецът се е съгласил да предоставени на ответника под наем електрически задвижвано превозно средство срещу задължение на ответника да заплаща наем по ценова листа чрез ползване на разплащателна платежна карта, като при сключването на договора наемодател създава акаунт на наемателя в мобилно приложение htpp:// spark.bg, в автомобила има документи за същия –свидетелство за регистрацията, застраховка Гражданска отговорност, ключ за запалването на автомобила и съгласно чл. 2.6. от договора преди да започне ползването на автомобила наемателят е длъжен да провери наличността им и при нередности – да уведоми наемодателя.

Съгласно чл. 2.7. от договора при наемателят е длъжен да върне автомобила заедно с всички документи и принадлежности за него. Съгласно чл. 4.3. от договора вр. с т.2 от Приложение № 1 – Списък с неустойки, при загубване на документи за автомобила по време на ползването му наемателят дължи заплащане на неустойка в размер на 1300лв. Съгласно чл. 7.2. от договора той се счита за сключен с регистрация на уеб-сайт на потребителя. Съгласно чл. 5 от Общите условия автомобил се отключва чрез избиране на команда „отключване” от потребителя на екрана на смартфона, като се използва мобилното приложение на наемодателя, след използването му автомобил се връща на някоя от позволените зони , като се остави ключа и документите , принадлежностите за автомобила вътре в него и след като излезе от автомобила потребителят следва да даде команда „завършване на пътуването” на мобилното приложение на наемодателя и се увери, че автомобил е заключен, със затворени прозорци и люк, издърпана спирачка.

Прието е свидетелство за регистрация на Фолксваген”, модел „Уп”, рег. № **** сочещо, че е собственост на Порше Лизинг БГ”ЕООД, като е посочено „Р.Ш.Б.”АД, посочена дата е 29.08.2018г.

Прието е свидетелство за регистрация на Фолксваген”, модел „Уп”, рег. № ****, издаден на 03.12.2018г.

Приети са неоспорени от страните извлечения от htpp:// spark.bg,, съгласно които на 08.10.2018г. ответникът се е регистрирал в приложението, на 23.11.2018г. в 17:12ч. е заявил и стартирал автомобил рег. № **** за 53 минути и за 12км.

Приети са неоспорени от страните извлечения от разплащания с кредитни карти, съгласно които ответникът е платил на ищеца 5лв. на 15.10.2018г.;

4

4,35лв. на 15.10.2018г. за наем на превозно средство с рег. № ****; 8,12лв. на 15.10.2018г. за наем на превозно средство с рег. № СВ ****; 34,98лв. на 23.11.2018г.; за наем на превозно средство рег. № СВ **** 17,82лв. на 23.11.2018г. в 18:05ч. за наем на превозно средство с рег. № **** , ползван за 53 минути – от 17:12ч. до 18:22ч., плащания са направени с кредитна карта.

Прието е неоспорено от страните извлечение от уеб-сайт htpp:// spark.bg на лист 137-138 от дело на СРС , съгласно което начислен наем за ползването на превозно средство с рег. № **** за 1 ден , 1час и 32 минути е 89,36лв. като автомобил е ползван на 23.11.2018г. от 21:50ч. до 24.11.2018г 23:21ч., на 23.11.2018г. автомобил е ползван след 18ч. от 5-ма потребители, първи след ответника е бил Й.Й., след него е била В.Г..

Приети са неоспорени от страните извлечения от htpp:// spark.bg,, съгласно които на 23.11.2018г. в 18:23 ч. Й.Й. е подал сигнал до ищеца, че липсват документи на автомобил с рег. № ****.

Приети са неоспорени от страните извлечения от htpp:// spark.bg,, съгласно които на 23.11.2018г. в 18:57 ч. В.Г. е подала сигнал до ищеца, че липсват документи на автомобил с рег. № ****

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното: