Решение № 12150 от 23.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12150

Варна, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА РАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА канд № 20267050701931 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от зам.-кмета на Община Варна срещу Решение № 584/19.05.2026 г., постановено по АНД № 20263110200541/2026 г. по описа на Районен съд-Варна, 3 състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 000045 /08.12.2025 г., издадено от зам. кмета на Община – Варна, с което на Г. П. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева /255,65 евро/ за допуснато нарушение по чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

В касационната жалба се поддържа, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на тези твърдения са изложени конкретни доводи. Твърди се, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила - съставените в хода на административнонаказателното производство АУАН и НП са издадени от компетентни лица, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Сочи, че в мотивите на НП фактите относно извършеното от касатора Г.П. Р. административно нарушение са установени и описани точно, правилно и в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършване на какво конкретно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност и как да организира защитата си. Правилно е установено коя е нарушената правна норма и коя е кореспондиращата с нея санкционна такава. Посочва се също, че извършеното от Г.Р. административно нарушение не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което оспореното наказателното постановление да се потвърди. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за Община Варна.

В съдебно заседание касаторът – зам. кметът на Община Варна, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – Г. П. Р., се явява лично в съдебно заседание. Моли съда да остави в сила решението на РС – Варна.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.

Предмет на съдебен контрол във въззивното производство е било НП № 000045 /08.12.2025 г., издадено от зам. кмета на Община – Варна, с което на Г. П. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева /255,65 евро/ за допуснато нарушение по чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Видно от изложените в НП мотиви, на 11.08.2025 г. М. С. С., работеща на длъжност главен инспектор "Екологичен контрол" в дирекция "Контролни и социално-икономически дейности" при район „Аспарухово“ на Община Варна, получила сигнал, придружен със снимков материал, относно това, че на 08.08.2025г. на път в с.о.“Прибой“ и пресечка към път за ул.“4-та“ и ул.“21-ва“ в с.о.“Ракитника“ от водач на МПС с рег. № В 27 34 ВХ са изхвърлени нерегламентирано до съдовете за битови отпадъци стар матрак, пластмасови кофи и плоскости. След извършена справка М. С. установила, че автомобилът е собственост на жалбоподателя Г. П. Р.. Въз основа на горните данни срещу Г.П. Р. е съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 133, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Въз основа на АУАН на 08.12.2025 г. от ответникът по касация – Заместник Кмета на Община Варна, е издадено процесното НП № 000045, в което изцяло са възприети описаните в акта факти и дадената им от актосъставителя правна квалификация. За описаното нарушение на основание чл. 133, ал.1, т. 1 от ЗУО на Г. П. Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева (255,65 евро).

При постановяване на въззивното решение съдът е установил въз основа на събраните доказателства, че оспореното НП е издадено от компетентен орган, в хипотезата на делегиране на правомощия. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на установените в ЗАНН срокове и при спазване на процесуалните правила.

Независимо от горното, съдът е достигнал до извод, че АНО не се е справил с доказателствената тежест да докаже категорично авторството на деянието. Доказано е единствено, че санкционираното лице Г.П. Р. е собственик на автомобила, от който са изхвърлени отпадъците, но е останало недоказано, че именно той е лицето, което е изхвърлило отпадъците на посочените в НП място, ден и час. По изложените съображения първостепенният съд е постановил решение, с което е отменил НП като незаконосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция не споделя мотивите на районния съд във връзка с направения извод, че авторството на деянието не е категорично доказано. С. Г. П. Р. е участвал лично във въззивното производство и от неговите изявления пред тази съдебна инстанция е видно, че той не отрича факта, че е лицето, което е изхвърлило стария матрак с личния си автомобил на посочените в НП място, ден и час. Защитната му теза се гради единствено върху твърдението, че коментираните отпадъци и в частност - стар матрак, вече са били изхвърлени преди това на същото място от друго, неизвестно за него лице, а е взел матрака, за да го предложи на бездомник, но след като последният отказал да го приеме и да се ползва от него, Р. е върнал матрака на същото място, откъдето го е взел. Тоест, противно на извода на въззивната инстанция, авторството на деянието не е спорно и не е недоказано.

Съдът не е коментирал и обстоятелството, че подателят на сигнала – Н. Л. Н. е подписал АУАН в качеството на свидетел, който е възприел лично извършеното от Р. деяние.

От събраните в хода на АНД доказателства, както и от направеното от страна на Р. признание, се установява обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние.

Независимо от горното, настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна счита, че описаното в НП деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Възможността за приложение на тази разпоредба не е обсъдена от предходната съдебна инстанция. Съгласно цитираната разпоредба за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респективно - за гражданите, доказаното наличие на извършени други нарушения от извършителя и други.

В разглеждания случай липсват доказателства, че санкционираният Г. П. Р. и преди е извършвал нарушения от същия вид или на друг вид нарушения на същия закон. Липсват каквито и да било доказателства, че същият има формирано неправилно отношение към обществените порядки, свързани с опазването чистотата на градската среда. Отчитайки това, както и възрастта на дееца, подбудите, които са го мотивирали да извърши деянието, настоящият състав на Административен съд – Варна счита, че наложеното от АНО административно наказание глоба в размер на 500 лв. не съответства на ниската обществена опасност на деянието и тази на дееца.

На основание чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН и чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН настоящият състав на Административен съд – Варна следва да отмени обжалваното решение на РС – Варна, след което да разгледа делото по същество като наказателното постановление бъде отменено, а нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 584/19.05.2026 г., постановено по АНД № 541/2026 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 000045 /08.12.2025 г. на зам. кмета на Община – Варна, с което на Г. П. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева /255,65 евро/ за допуснато нарушение по чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.28,ал.1 от ЗАНН Г. П. Р., [ЕГН], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�