Решение № 326 от 19.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Бургас, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120200433 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен адрес на управление: *, представлявано от управителя – *, срещу Наказателно постановление № 664935-F673465/16.11.2022 г. , издадено от * – Началник Отдел „ОД“ в ГД „ФК“ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/06 г. на МФ (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са налице съществени нарушения на производствените правила, доколкото АУАН е бил връчен на лице без представителна власт. В тази връзка се застъпва, че жалбоподателят е уведомил ЦУ на НАП за оттеглените пълномощия, но въпреки това актът е бил връчен на бившия пълномощник. Счита се, че е допуснато противоречие, доколкото едновременно се твърди, че актът е съставен в отсъствието на нарушителя, а в последствие се посочва, че той е надлежно връчен на пълномощник, които според жалбоподателя са взаимоизключващи се твърдения. Твърди се, че в НП неправилно е вписано лице, което не е управляващ и представляващ дружеството.

По същество се застъпва, че въпреки че са били описани общо 85 бележки от ПОС терминал, е била дадена само една правна квалификация по чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредбата, което според жалбоподателя е съществен порок. Изразява се недоумение защо са били издадени 85 НП. Оспорва се твърдението, че за установените бележки от ПОС терминал не е 1 издаден фискален бон. Изрично се посочва, че плащанията са приети от ПОС терминалните устройства, предоставени за обекта на жалбоподателя, а постъпленията са получени в обявени пред НАП банкови сметки. Посочва се, че приходите от продажби, в това число от безналични плащания с карта, коректно и стриктно са обявени пред НАП и за същите са платени нужните данъци, с което дружеството не е ощетило фиска. Счита се, че служителите на НАП е следвало да проверят контролните ленти на ФУ, за да установят дали има отразено плащане, отговарящо на стойността на посочените бележки от ПОС терминал, дори да се касае за грешка и плащането неправилно да е било отразено „в брой“. На последно място се застъпва, че органите на НАП не са доказали, че срещу приетите плащания с ПОС, за които има издадени бележки стоят реални продажби на клиент, предвид възможността за множество хипотези на анулиране на превод и др.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

* – БАК, който заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Не претендира разноски. Представя писмено становище, в което наред с вече развитите доводи за процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН, за първи път и то в противоречие с посоченото в жалбата, заявява, че не е доказано, че плащането с ПОС терминал е постъпило в сметката на дружеството-жалбоподател. Отново за първи път се заявява, че не жалбоподателят е приел плащанията по ПОС терминалните бележки, а това е било дружеството „*“ ЕООД, което, по силата на договор между двете дружества, е ползвало ПОС терминалното устройство на жалбоподателя, поради което и „*” ЕООД се явява платежен посредник на безналично касово плащане. В тази връзка се застъпва, че ако някой следва да понесе отговорност за неиздаването на фискални бележки, то това трябва да е именно „*“ ЕООД. Допълва се, че начинът на въвеждане и отразяване на плащанията, преминали през ПОС терминала, във ФУ на „*“ ЕООД не е под контрола на „*” ЕООД, както и че от запознаването с контролната лента (КЛЕН) на „*“ ЕООД се установява, че плащанията са били регистрирани в тяхното ФУ, макар в различен час и с посочването, че плащането е „в брой“, което обаче следва да се квалифицира като нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 8 Наредбата. На последно място се посочва, че ако все пак за плащането през ПОС терминал следва да бъде ангажирана отговорността на „*” ЕООД, то това следва да е за нарушение на чл. 29 от Наредбата, регламентираща регистрирането на продажбите като комисионер от лице, което е приело плащането, но не е извършило продажбата.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление. В представено писмено становище развива доводите си за правилност на санкционния акт, като оборва възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на производствените правила. Застъпва, че законът е приложен правилно, поради което и жалбата срещу НП е неоснователна. Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката - НП е връчено на 2 представител на жалбоподателя на 06.01.2023 г., а жалбата срещу него е постъпила при АНО на 20.01.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 04.08.2022 г. в 15.15 часа екип от ЦУ на НАП, в състава на който влизала и св. А.

С. – инспектор по приходите, извършил проверка в търговски обект – бар и ресторант „*“, находящ се в гр. Созопол, къмпинг „*“, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката било установено, че в обекта са инсталирани и въведени в експлоатация два броя ПОС терминални устройства на Банка „ДСК“, както и три броя фискални устройства.

В хода на проверката според проверяващите били установени несъответствия с данъчното законодателство, поради което и бил съставен протокол за проверка серия АА № 0056161, с който представител на дружеството бил поканен на 15.08.2022 г. да се яви в ТД на НАПБургас за съставяне и връчване на АУАН.

Същия ден била извършена и проверка на обект „*“ разположен на плажа пред бар и ресторант „*“, стопанисван от „*“ ЕООД. В хода на проверката били установени 85 броя бележки от ПОС терминално устройство. Било снето сведение от работещото в обекта лице – *, който заявил, че когато клиент иска да заплати за чадър и шезлонг с карта – плащането се извършва чрез ПОС терминалното устройство на бар и ресторант „*“. За проверката бил съставен протокол за проверка серия АА № 0094313 и процесните 85 бележки били иззети.

В последствие служителите на НАП извършили детайлна проверка и установили, че ПОС терминалните бележки действително са издадени от устройството на бар и ресторант „*“, стопанисвано от „*” ЕООД, поради което и с протокол № 1307854/10.08.2022 г. тези бележки били приобщени към протокола от проверката на „*” ЕООД (протокол за проверка серия АА № 0056161).

На същата дата (10.08.2022 г.) била извършена повторна проверка в бар и ресторант „*“, за установяване на допълнителни факти и обстоятелства във връзка с бележките.

Проверката започнала в 13.50 часа и при нея било установено, че нито една от 85-те бележки от ПОС терминално устройство не били отчетени посредством ФУ на обекта (в КЛЕН липсвали записи за това). Било установено също, че във ФУ на „*” ЕООД няма отделен департамент „доверител/довереник“ с „*“ ЕООД, където евентуално да се регистрират приети техни плащания. За проверката бил съставен протокол за проверка серия АА № 0094317, с който управител или упълномощено лице било изрично поканено на 15.08.2022 г. и 16.08.2022 г. в 09.00 часа в ТД на НАП – Бургас за съставяне на 85 броя АУАН. Бил посочен и телефон за връзка с призоваващия инспектор по приходите.

На 15.08.2022 г. представител на жалбоподателя не се явил в ТД на НАП. Бил проведен разговор от св. С. с представител на дружеството – * на тел: *, при който г-н * помолил за отсрочка и заявил, че ще се яви на 22.08.2022 г. На посочената дата лицето 3 отново не се явило, като обяснило, че е заето. При това положение св. С. се опитала да се свърже с управителя на „*” ЕООД, като била договорена нова отсрочка – 26.08.2022 г. На посочената нова дата представител отново не се явил. При това положение св. С. съставила протокол серия АА № 1307858, в който описала всички действия по призоваване и неявяване на лицето, и пристъпила към съставяне на АУАН по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – в отсъствие на нарушителя.

По описания ред на 26.08.2022 г. били съставени общо 85 АУАН касателно процесните бележки от ПОС терминално устройство. Във всеки един акт била описана отделна бележка, индивидуализирана с номер, датата и час на генериране и сума на плащането. Всяко едно отделно нарушение било квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

На 02.09.2022 г. * се обадил на актосъставителя и пожелал да се яви в ТД на НАП Бургас, за да получи съставените актове. При явяването си г-н * се легитимирал с нотариално заверено пълномощно като представител на „*” ЕООД, поради което и св. С. му връчила всички актове срещу подпис. Възражения не били направени. В срока по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Междувременно на 02.09.2022 г. сутринта в гр. София (ЦУ на НАП - София) било входирано Уведомително писмо, придружено с декларация, с което „*” ЕООД заявило, че оттегля изцяло пълномощното на *. В Уведомителното писмо не били посочени никакви други данни (образувани проверки и т.н.), за които се отнася то. Няма доказателства оттеглянето да е било съобщено на пълномощника.

Въз основа на всеки един АУАН наказващият орган издал отделно НП (общо 85 на брой), в който било пресъздадено съдържанието на съответния акт. АНО не съзрял пороци при провеждане на производството, а също счел че с действията си търговецът е осъществил 85 отделни нарушения, всяко едно с правна квалификация по чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил 85 отделни „Имуществени санкции” в размер на от по 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитания свидетел С., доколкото ги намира за логични, последователни и кореспондиращи с наличните писмени доказателства. Съдът не намира причина да не се довери на изложеното от този свидетел, поради което и гради вътрешното си убеждение на неговите показания.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Отдел „ОД“ в ГД „ФК“ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -1149/25.08.2020 г. на 4 изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.