Определение № 3641 от 04.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3641 гр. Варна, 04.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501529 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.

№39258/02.05.2025г., подадена от Н. И. С., ЕГН **********, против Определение №3921/24.03.2025г., постановено по г.д. №701/2024г. по описа на ВРС, ГО, 46 състав, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по посоченото гражданско дело до приключване на производството по г.д. №577/2025г. по описа на ВОС, ГО, 10 състав.

В подадената частна жалба се излагат твърдения, че постановеното определение е неправилно. Твърди се, че качеството на кредитор на жалбоподателя С. е безспорно установено. Излагат се доводи, че двете производства могат да се развиват самостоятелно и паралелно, доколкото всеки от кредиторите, притежава конкуриращи се права, поради което и не би могло да се обоснове наличието на преюдициалност между двете производства.

Ответникът С. В. С., чрез адвокат И. З., е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

От ответника Ж. С. С., действаща със съгласието на майка си И.А.П, не е постъпил отговор.

След като се запозна с доводите и възраженията на страните, съдът намира, следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява и основателна по следните съображения:

Производството по г.д. №701/2024г. по описа на ВРС, ГО, 46 състав е 1 образувано по подаден от Н. И. С. срещу Ж. С. и С. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл.464 ГПК вр. чл.124 ГПК, за признаване за установено между страните, че не съществува вземане в полза на Ж. С. срещу С. С., в размер на 12 854,00 лева, сума дължима по изпълнителен лист №295/28.06.2017г., издаден по г.д.№893/2017г. по описа на ВОС.

В срока за отговор, ответникът Ж. С. С., действаща със съгласието на майка си И.А.П, чрез адвокат Маринка Еникова – Василева, предявява срещу Н. С. и С. С. насрещен иск с правно основание чл.464 ГПК, излагайки твърдения, с които се оспорва качеството на взискател на първоначалния ищец Н. С.. Навеждат се доводи, че сключеното между Н. С. и С. С. споразумение по реда на чл.49, ал.4 СК и чл.51, ал.1 СК, с което се уреждат имуществените отношения между съпрузите, при прекратяване на брака им с развод, е нищожно, тъй като противоречи на добрите нрави. Сочи се, че същото е постигнато единствено с цел създаването на привидно привилегировано вземане, което да позволи на Н. С. да се присъедини като взискател по образуваното изпълнително дело срещу С. С. от Ж. С.. Изтъква се, че посоченото споразумение прикрива действителната воля между страните и цели единствено затрудняване на пълното удовлетворяване на взискателя по образуваното изпълнително дело – Ж. С.. В условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.135 ЗЗД с искане съдът да обяви за относително недействителна спрямо Ж. С. разпоредителна сделка, обективирана в посоченото споразумение по чл.51 СК.

С определение №1198/28.01.2025г., постановено по г.д.№701/2024г. по описа на ВРС, ГО, 46 състав, предявеният насрещен иск, подаден от Ж. С. срещу Н. С. и С. С. е отделен за разглеждане в отделно производство на основание чл.211, ал.2 ГПК, а след което е образувано г.д. №1076/2025 г. по описа на ВРС, ГО, 46 състав. Последното дело е прекратено, с влязло в сила определение №1340/30.01.2025г. и на основание чл.118, ал.2 ГПК е изпратено по подсъдност на Варненския окръжен съд, пред който е било образувано г.д.

№577/2025г. по описа на ВОС.

С обжалваното Определение №3921/24.03.2025г., производството по г.д.

№701/2024г. по описа на ВРС, 46 състав, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно до приключване на производството по г.д. №577/2025г. по описа на ВОС, 10 състав, ГО, тъй като първоинстанционният съд е приел, че производството по г.д. №577/2025г. по описа на ВОС, има съществено значение за правилното решаване на г.д. №701/2024г., доколкото предполага произнасяне относно въпроса дали ищцата Н. И. С. има качеството на кредитор по отношение на ответника С. В. С..

При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Нормата е приложима и спиране на едно дело поради разглеждане на друго преюдициално дело е възможно само когато преюдициалният спор е предмет на друго съдебно дело, образувано в същия или в друг съд. Както изрично е посочено в Тълкувателно решение №8/7.05.2014 г. на ВКС по тълкувателно 2 дело № 8/2013 г., ОСГТК, спирането на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, като се счита, че това основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Посочено е също така, че преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Правилно в жалбата и в цитираните в нея решения на върховната съдебна инстанция се посочва, че в конкретния случай се касае за конкуриращи права между взискатели. Искът с правно основание чл.464 ГПК дава възможност на един кредитор да оспори основанието на вземането на друг конкуриращ го кредитор. Ищецът е обосновал своя правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск с правно основание чл.464 ГПК, изтъквайки, че е присъединен кредитор по ИД №1238/2017г., легитимирал се е с изпълнителен титул и е изтъкнал, че в хода на изпълнително производство е установил, че ответникът Ж. С. е също взискател по посоченото производство и е оспорил основанието на вземането й, излагайки своите твърдения.

Съдът е длъжен да следи за наличието на надлежна процесуална легитимация на страните, както и за наличието на правен интерес, какъвто ищецът е обосновал и няма данни, същият да е отпаднал. В настоящия случай по исковете по чл.464 ГПК на всеки от отделните кредитори се касае за конкуриращи права, поради което между така образуваните дела не е налице връзка на преюдициалност и същите могат да се развиват самостоятелно, доколкото няма друг ред, по който ищецът да защити правата си в хипотезата на привиден кредитор (Определение №2644 от 23.05.2025г. на ВКС по ч.гр.д.

№1621/2025г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова).

В конкретния случай г.д. №701/2024г. по описа на ВРС, ГО, 46 състав е инициирано от Н. С. срещу Ж. С. и С. С., по предявен иск с правно основание чл.464 ГПК, с който се оспорва съществуването на вземане на друг взискател, а именно на Ж. С. спрямо С. С..

Второто производство - г.д. №577/2025г. по описа на ВОС, ГО, 10 състав, пък е образувано от Ж. С. срещу Н. С. и С. С., с което по същество се оспорва легитимацията на Н. С. като кредитор на С. С. чрез иск по чл.464 ГПК, а в условията на евентуалност е предявен иск по чл.135 ЗЗД, с който се цели същият резултат.

Така ответникът Ж. С. оспорва легитимацията на ищеца Н. С. и се опитва да докаже основателността на по-късно предявения от нея иск по чл.464 ГПК и съответно неоснователността на по-рано заведеното дело по чл.464 ГПК.

Същината на претенциите обаче е свързана с конкуриращи права между взискатели, поради което упражняването на правото по чл.464 ГПК не може да бъде поставено в зависимост от резултата по спора по заведен по-късно иск по чл.464 ГПК от друг взискател за оспорване съществуването на вземането на първоначалния ищец (Определение №1729 от 10.04.2024г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 644/2024г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Орешарова).

Поради гореизложеното обжалваното определение следва да бъде 3 отменено, а спряното производство да продължи развитието си.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3921/24.03.2025г., постановено по г.д.

№701/2024г. по описа на ВРС, 46 състав, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по г.д. №577/2025г. по описа на ВОС,ГО, X състав, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4