Определение № 29153 от 22.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16880/2023
- Вид
- Определение № 29153
- Подписан
- 22.08.2023
- В сила
- 22.08.2023
- Състав
- Калина Венциславова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29153 гр. София, 22.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110116880 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. А. Д., чрез адв. Е. Д. от САК, срещу Б. А. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесени на ищеца обиди и клевети в социалната мрежа „*****“ чрез профила на ответника Б. - *********, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.02.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.02.2022 г. ответникът Б. А. Б., чрез своя профил в социалната мрежа „*****“ е публикувал обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца и на неговото семейство.
Профилът на ответника бил публичен и всеки посетител от социалната мрежа имал достъп до споделената от ответника информация. Ищецът твърди, че на същата дата (04.02.2022 г.) запознал на излиза вестник „*****“, чийто главен редактор и основател е неговата съпруга К. П., а издател на вестника е дружеството „ФИРМА“ ООД, на което той е управител. Сочи, че няма лични отношения с ответника и е му е непонятно защо последният има такова отношение към него. По повод отпечатването и излизането на пазара на първия брой на вестника, ответникът написал в личния си профил следните обидни изрази и неверни твърдения за ищеца и енговото семейство: „ Вижте един от хората, които са слуга на мутрите. Това е мъжът на П.. Той се има за мъж? Прилича на глупак.“ „Така е, но пък взема пари от мутрите и им ги харчи за фалшиви новини в новия парцал, именуван с „Ф.“ и широко рекламиран по ****. *****.“; „Готов е на всякакви упражнения, за да изпроси парички.“; „Това претендира за истинска журналистка.“; „Нещо ми се перчи с няколко приятелчета. Ако ги срещна на улицата, ще им трябват памперси.“;
„Трябват да се знаят платените мърлячи на геп в медиите.“ „Този глупак е.“;
„Легна на амбазурата на стената на И. Х.. Чакаха пари от Ш., но не им дадоха.“; „Нов парцал на пазара – „*****“. Широко рекламиран. П. и мъжът й 1
– известен жълт журналист - са получили 1.8 млн. от Б.. Претенциите са да е умен вестник и истинска журналистка.“ „Още в първият брой лъжи и лъжтини.“. Ищецът твърди, че с описаните думи, ответникът е осъществил квалифицирания състав на деянието „обида“ по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Отделно, твърди, че са използвани думите и изразите: „слуга“; „платен журналист“; „фалшиви новини“; „парцал“;
„мърляч“ и „легнал съм“. Ишецът излага, че естеството и характера на използваните думи и изрази са такива, че засягат честта и достойностовот на ищеца. Накърняват чъството му за чест и достойнство, а също така и доброто му име в обществото. Ответникът обижда публично ищеца и като изразява съмнения в качествата на последния като мъж и половата му принадлежност.
Изнесените факти и обстоятелства са позорни и унизителни, защото с тях се твърдят несъществуващи факти от личния жИ.т на ищеца, с което се накърнява неприкосновеността на доброто име и достойнство. Ищецът обяснява, че с думите си ответникът създава образ за един човек без принципи, който не уважава хората край себе си, а ги унижава и се възползва от тях. Така се манипулира обществото, като името на ищеца се свързва с отрицателни качества и неморални действия. В резултат на това протИ.правно и виновно поведение на ответника, ищецът е рпетърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитване на терзание, безпокойство, затруднена комуникация с близките и околните като цяло, интензивни усещания за стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв. Процесните обидни твърдения засягат авторитета и доброто име на ищеца в обществото, а изнесените унизителни факти довели до настъпването на тежки последици за него какво в личен, така и в професионален план, а не на последно място и в негативно общественото отношение. Навежда, че в случая изнесената от ответника информация надхвърля рамките на добрия тон и конституиционно гарантираното право на свободно изразяване на мнение от страна на граждите на страната. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения осъдителен иск. Претендира сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника Б. А.
Б., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, чрез адв. М. Б.. В отговора на ответника се твърди, че искът се оспорва, както по основание, така и по размер, при съображения, че не са налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника и присъждане на търсеното обезщетение за вреди. Оспорват се всички твърдения в исковата молба, като се счита, че същите не отговарят на обективната действителност, както и че не представляват протИ.правно поведение от страна на ответника Б.. Посочените от ищеца твърдения, според отвенитка, касаят единствено вестник „*****“, като само дружеството „ФИРМА“ ООД би било активно легитимирано лице, което да търси отговорност от ответника, ала не и физическото лице И. Д., който твърди да е лично засегнат. Относно обидната квалификация „жълт журналист“ се извежда, че преценката на ищеца, че никога не си е позволявал да наранява или обижда хората, е лично негова субективна преценка, която няма как да задължава останалите хора, запознати с журналистиката му, да възприемат. На следващо място, сочи, че в 2 коментарите под публикацията си И. Д. на няколко пъти споменава, че ще накара Б. Б. да си плати чрез съда и че ще го направи спонсор на вестника.
Изрично се оспорва, че на 04.02.2022 г. на ***** страницата на Б. Б. са се съдържали публикации с посоченото от ищеца съдържание, кото последният е възприел като обида към личността си. При евентуалност, се възразява, че съдържимото на тази страница не е обидно, респективно не е от естество да засегне ищеца по описания в исковата молба вредоносен начин. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като претендира адвокатско възнаграждение.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1 . осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане неправомерно поведение на ответника, изразяващо се в публикуване на ***** страницата му на информация, съдържаща думи и изрази, от характер на обидят и засегнат ищеца;
2. наличие на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищеца нематериални вреди, описани в исковата молба;
Съгласно чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага до доказване на противното.
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.
По отношение на доказателствените искания на страните, съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства. Искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, основание чл. 159, ал. 2 ГПК е частично основателно – само за един свидетел, като в останалата си част е неоснователно. Другият свидетел на ищеца ще бъде допуснат до разпит, ако призованият не успее да установи спорните факти.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника Б. А. Б., че следва в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото пълномощно в полза на процесуалния си представител – адв. Б., най-късно към датата на подаване на отговора на исковата молба /24.07.2023 г./ или да потвърди извършените от нея процесуални действия, предвид че към отговора на исковата молба не е представено пълномощно за адв. М. Б., в нарушение на изискването на чл.
3
132, т. 2 от ГПК, като при неизпълнение на дадените от съда указания, ще се счита, че по делото няма подаден отговор на исковата молба.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесени на ищеца обиди и клевети в социалната мрефа „*****“ чрез профила на ответника Б. - *********, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.02.2022 г. до окончателното изплащане.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане неправомерно поведение на ответника, изразяващо се в публикуване на ***** страницата му на информация, съдържаща думи и изрази, от характер на обидят и засегнат ищеца;
2. наличие на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищеца нематериални вреди, описани в исковата молба.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага до доказване на противното.
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца, при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на втори свидетел, при режим на довеждане, на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 01.11.2023 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито 4 съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5