Определение № 39672 от 06.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39672 гр. София, 06.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно гражданско дело № 20231110155000 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Постъпила е молба от заявителя „Б.Д.“ АД, с искане да се допусне поправка на ОФГ, в издадените по делото заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като вместо погрешно записаното „ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането“ да се чете „ведно със законна лихва за периода от 03.10.2023г. до изплащане на вземането“.

Сочи се, че заявлението е депозирано по електронен път, респективно лихвата от датата на подаване на заявлението следвало да бъде присъдена не от 05.10.2023г. – датата на която заявлението е получило входящ номер, а от 03.10.2023г., датата на която заявлението е подадено по електронен път.

Съдът като съобрази доводите на заявителя, материалите по делото и закона намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл.125 ГПК искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. По аргумент от цитираната разпоредба заявлението се счита предявено с постъпването му в съда.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 125 от ГПК е в Глава 13, Раздел 1 Предявяване на иск, която обхваща уредбата на видовете искове и процесуалните действия на страните и съда относно съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, проверка на нейната редовност, връчването на преписи на ответната страна и последиците за страните. В тази връзка законодателят фиксира и началната дата, от която следва да се пристъпи към тези процесуални действия, а именно постъпването на исковата молба в съда. Тази разпоредба е и във връзка със следващата процесуалноправна разпоредба - чл. 126, ал. 1 от ГПК, с оглед отговор на въпроса, кое дело между едни и същи страни и основание се явява по-късно заведено, за да бъде прекратено, а именно това, исковата молба по което е постъпила по-късно в съда.

1

Нормата на чл. 125 ГПК – определя момента, от който съдът може да започне посочените в чл. 126 и сл. проверки и предвидените последващи процесуални действия, а именно датата на която исковата молба/заявлението са получили входящ номер. По изложената аргументация следва извода, че лихва от подаване депозиране на исковата молба/заявлението по чл. 417 ГПК се присъжда от датата на образуване на делото/ в този смисъл Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК/, а не датата на която заявлението е постъпило в съда, макар и подадено по електронен път.

В процесния случай заявлението е получило входящ номер на 05.10.2023г., като лихвата е присъдена именно от тази дата.

За пълнота следва да се отбележи и че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК се отнася за предявяването на иска като процесуално действие или изпратената по пощата искова молба прекъсва давността от датата на изпращането, според отбелязването в пощенското клеймо. Разпоредбата на чл. 125 от ГПК има за предмет процесуални правоотношения, които се различават по съдържание от тези уредени в разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК и по никакъв начин не се конкурира или обвързва последната. /в този смисъл Р.№ 185 от 17.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 76/2010 г. ІІ ТО, ТК/.

По изложената аргументация следва извода за неоснователност на депозираната от „Б.Д.“ молба с правно основание чл. 247 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Б.Д.“ АД, ЕИК *********, Молба вх.№ 305166/30.10.2023г., с правно основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 30844/17.10.2023г. и Изпълнителен лист № 23014/17.10.2023г., издадени по настоящото ч.гр.д. № 55000/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2