Решение № 88 от 18.04.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Враца, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221400500039 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 10955/29.12.2021 г. по описа на ВрРС, депозирана от "БГ РЕНТ 2017" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, подадена чрез пълномощник адв. М.Л., против Решение № 320/16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 3555/2021 г. по описа на Районен съд-Враца.

В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението с което е уважен иска против "БГ Рент 2017" ЕООД е неправилно и противоречи на чл. 40 ЗЗД, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено, а иска по същество да бъде отхвърлен, като на жалбоподателя бъдат присъдени деловодните разноски за двете инстанции.

Въззивната жалба е връчена на въззиваемия Ц. Т. Ц., който в срока по чл. 263 ал.1 ГПК, чрез адв.В.Ч., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло подадената от ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

Счита жалбата за неоснователна и моли на основание чл.272 от ГПК решението на районен съд Враца да бъде потвърдено изцяло, като валидно, допустимо и правилно, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените от него разноски пред въззивната инстанция за 1 адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 09.03.2022г открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивнотото дружество заявява становище, че поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Иска решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло.

Процесуалният представител на въззиваемия Ц. Т. Ц. поддържа отговора на жалбата. в съдебно заседание

Във въззивната инстация не са събирани доказателства.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с искова молба на Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от с.*** общ.Бяла Слатина обл.Враца ***,депозирана чрез адв.В.Ч. от АК Враца гр.***,против ”БГ Рент 2017”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Ю. М. К., съдържаща иск с правно основание чл.40 от ЗЗД.

Според изложеното в исковата молба ищецът, като собственик на земеделски земи, находящи са в землището на с. *** с договор от 09.07.2018 г., отдал под наем същите на ’’Манастирище 2015”ЕООД.На 16.06.2021 г., страните сключили анекс към договора,с който анекс срокът на договора бил продължен за още 5 стопански години.

В хода на процедурата по създаване на масиви за ползване,наемателят бил разбрал от ОСЗ гр.Козлодуй,че част от наетата земя/4 бр. ниви и 1 бр. ливада,общо 41.506 дка/ била отдадена под наем на ответника по силата на договор от 10.11.2020 г.,за срок от 3 г.,считано от 01.10.2021 г.,при цена 50 лв./дка само за реално използваната земя.От своя страна,ответникът с договор от 18.05.2021 г. бил преотдал под наем земята на ”Агро Филт”ООД гр.Враца при цена 80 лв./дка независимо дали земята ще се ползва.

Така от управителя на ’’Манастирище 2015”ЕООД ищецът разбрал, че е ползвано пълномощното,за което отдавна бил забравил, тъй като с пълномощника били във влошени отношения от 2014 г. От дълги години, ищецът се грижел сам за имуществото си. Ищецът не бил уведомен за сделката нито от пълномощника, нито от управителя на ответника, който бил син на пълномощника. Ищецът не допускал, че пълномощникът ще злоупотреби с пълномощното.Незабавно след узнаването за сделката го бил оттеглил.

Счита , че сделката го уврежда, тъй като бил договорил наем от 70 лв./дка без ограничението ”за използваната част от земята”.Следвало да се приеме и че ответникът 2 знаел за увреждането,доколкото управителят на ответника бил син на пълномощника.

Показателно било и че ответникът официално не осъществявал търговска дейност.

Съгласно чл.40 от ЗЗД,ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания, поради което иска да бъде прието за установено, че договор за наем на земеделска земя от 10.11.2020 г. с нот. заверка на подписите на нотариус с район на действие ВРС А. В.,вписан в Службата по вписванията гр.Козлодуй с вх. per. №2257/ 11.11.2020 г. акт №130 том IV, сключен между ищеца, чрез пълномощник М. К. А. с ЕГН **********, и ответника,няма действие за ищеца,на основание чл.40 от ЗЗД/като сключен при сговаряне на упълномощения във вреда на ищеца с ответника/.

Ответникът с депозирания отговор оспорва иска като неоснователен. На първо място,при твърденията на ищеца за липса на представителна власт,не се доказвал правен интерес от иска.На второ място,твърденията на ищеца за увреждане,знание и настъпила вреда били голословни. На трето място,презумпцията за знание не следвало да се разширява до умисъл за увреждане.На последно място,твърденията на ищеца за краткотрайни отношения с пълномощника били неверни, пълномощникът бил осъществил многобройни сделки, които ищецът бил одобрил с конклудентни действия.

От първоинстанционния съд е установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото договор от 10.11.2020 г. за наем на земеделски земи с нот. заверка на подписите per. №5765/10.11.2020 г. на нотариус с район на действие ВРС А.

В. per. №*** на Нотариалната камара,вписан в Агенция по вписванията Служба по вписванията гр.Козлодуй с вх.рег. №2257/ 11.11.2020 г.,акт №130,том IV е видно, че ищецът,представляван от М. К. А. с ЕГН ********** от гр.***,е предоставил на ответника ”БГ Рент 2017”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от управителя Ю. М. К.,за временно/за 3 стопански години,считано от 01.10.2021 г./ и възмездно/50 лв./дка за използваната част от земеделската земя/ ползване свои недвижими имоти в землището на с.*** общ.*** обл.Враца,а именно: поземлен имот с идентификатор ***/ливада от 4 704 кв.м. VI-та категория в м.’’Долно ливаде’7,поземлен имот с идентификатор ***/нива от 5 001 кв.м. IV- та категория в м.’’Бостаните”/,поземлен имот с идентификатор ***/нива от 1 800 кв.м. IV-та категория в м.”Трънето”/,поземлен имот с идентификатор ***/нива от 16 001 кв.м. Ш-та категория в м.’’Прекия път”/ и поземлен имот е идентификатор ***/нива от 14 000 кв.м. Ш-та категория в м.’’Лозарски гред’7.

С договор от 13.05.2021г. за пренаемане на земеделски земи,ответникът е предоставил на ”Агро Филт”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Враца,за временно ползване/за една стопанска година,считано от 01.10.2021 г./ и възмездно/80 лв./дка/ ползване земеделските земи.

Представена е декларация с нот. заверка на подписа и съдържанието per. №№2087 и 2088/08.06.2021 г. на нотариус с район на действие PC Бяла Слатина Г. Х. per. №*** на 3

Нотариалната камара,от която е видно, че ищецът е оттеглил пълномощно per. №№185 и 186/ 13.01.2012 г. на същия нотариус.

Съгласно пълномощно с нот. заверка на подписа и съдържанието per. №№185 и 186/13.01.2012 г. на нотариус с район на действие PC Бяла Слатина Г. Х. per. №*** на Нотариалната камара,ищецът е упълномощил М. К. А. с ЕГН ********** от гр*** да закупува от негово име и за негова сметка земеделска земя,както и да сключва договори за аренда и наем на негова земеделска земя.Пълномощното е безсрочно.

Видно от представените с исковата молба договор от 09.07.2018 г. за наем на земеделски земи и анекс от 16.06.2021 г.,ищецът е предоставял за временно и възмездно ползване свои земеделски земи в землището на с.***,вкл. земите от договора от 10.11.2020 г. при наемна цена от 60лева на декар.С анекса е била уговорена наемна цена от 70 лв./дка.

Видно от представените от ответника нот. актове, договор за наем, нот. покани и заявления до Служба по вписванията,ищецът е бил представляван от М. К. А. при покупки и продажби на земеделски земи и при отправяне на покани за плащане на заявления за вписване прекратяване на договори за аренда в периода 20.01.2012 г,- 22.12.2014 г./по представения договор за наем от 03.06.2015 г. ищецът всъщност е бил представляван от управителя на ответника/.

В първата инстанция е допуснат и изслушан свидетел/доведен от ищеца,работник на ищеца/,който твърди,че страните не поддържат делови отношения след 2015 г. и че пълномощникът не е уведомявал ищеца за сключената сделка.

Прието е по делото, че ищецът не оспорва истинността и автентичността на пълномощното, въз основа на което лицето М. К. А. е сключил представения договор за наем.

След анализ на събраните доказателства, районният съд е приел иска за основателен, тъй като в случая пълномощникът е сключил договор за наем при цена, значително по-ниска от пазарната/при сравнение с цените,постигнати от ищеца и от ответника, съответно с анекса от 16.06.2021 г.-70 лв. и с договора от 13.05.2021 г.-80 лв./. С това е приел, че е установен първия елемент от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД,така както е определен и в тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС в.ІІІ т.2

Съдът е изложил подробни съображения защо приема, че в случая е налице и вторият елемент от фактическия състав,който също е дефиниран в цитираното тълкувателно решение, а именно:’’споразумяване” между представителя и насрещната страна по договора/ответника/ за увреждането на представлявания,което се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора относно увреждането на представлявания.В случая лицето М. К. А. е договаряло със сина си,при което съдът е приел, че е установен и втория елемент от фактическия състав.

Приел е още, че ищецът е доказал и твърдението си за нарушени доверителни отношения - индиция за недобросъвестност у представителя. По делото се установило, че 4 правата по пълномощното са били упражнявани сравнително активно почти 3 г., след което почти 6 г. до сключването на атакувания договор не са били упражнявани. Като междувременно ищецът е манифестирал намерение и воля сам/без да ползва представител/ да уреди ползването на имотите.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата, и намира, че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, като на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Според практика на Върховния касационен съд, обективирана в множество решения постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д № 3530/2008 г., ВКС, IV г. о., решение № 361/16.11.2011 г. по гр. д № 1077/2010 г., ВКС, IV г. о., решение № 140/15.10.2015 г. по т. д. № 2092/2014 г., ВКС, I т. о., решение № 586/01.11.2010 г. по гр. д № 853/2009 г., ВКС, IV г. о., задължението на представителя да действа в интерес на упълномощителя е принцип в института на доброволното представителство. Нарушението на този принцип влече различни правни последици, които са в зависимост от конкретните обстоятелства. Нормата на чл. 40 ЗЗД урежда хипотеза, в която когато третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, е недобросъвестно, когато представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания договорът да не поражда действие за представлявания. Т.е. х ипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяване на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.

Според разясненията, дадени в мотивите към т.3 на ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав, пораждащ недействителност по смисъла на посочената правна норма се състои от два елемента: