Решение № 19407 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19407 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110122078 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца Ф. Г. Г., ЕГН **********, с адрес .........., чрез адв. М. Д., със съдебен адрес гр. ........... обективно и субективно и обективно съединени установителни искове, както следва: с р е щ у ответника „............. АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ..............., представлявано от ............., установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.20 ЗПК, чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 19 ЗПК; чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем 4564498 от 15.08.2022 г., сключен между ищеца Ф. Г. Г. и ответника „............. АД поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и евентуално поради противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност ако не бъде уважен първия иск, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от Договора клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща предоставянето на обезпечение по Договора за заем след сключването му и клаузата на чл. 2, т. 8 от договора, в която е посочен размера на ГПР и начина на изчисляването му, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и добрите нрави, както и като неравноправни клаузи, и кумулативно предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 5,00 лева, предявен като частичен от 50,00 лв., представляваща платена без основание сума по нищожния договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -15.04.2025 г. до окончателното плащане. срещу ответника „...........“ ЕООД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. .............., представлявано от .............. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 3 и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на 1

Договор за предоставяне на гаранция № 4564498 от 15.08.2022 г. поради противоречие с добрите нрави и липса на основание, а при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл.

143 ЗЗП за прогласяване нищожността на отделна клауза – чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, предвиждащо заплащането на възнаграждение по гаранционната сделка, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с ответника „............. АД сключили Договор за паричен заем № 4564498 от 15.08.2022 г. за сумата от 600 лв., при фиксиран лихвен процент 35,00 %, Годишен процент на разходите – 40,71 %, за срок от 26 седмици и подлежащ на връщане на 13 двуседмични вноски, всяка от които в размер на 50,62 лв. В чл. 2, т. 7 от договора била посочена обща сума за връщане в размер на 658,06 лв. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора ищецът се задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица, които да отговарят на определени условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Ищецът твърди, че на същия ден и час и на същото място бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4564498 от 15.08.2022 г., сключен между „...........“ ЕООД, в качеството на гарант и ищеца, в качеството му на потребител. Предмет на посочения договор твърди, че е гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 290,94 лв., платимо в полза на „............. АД на 13 двуседмични вноски в размер на 22,38 лв. всяка.

Прибавяйки възнаграждението по гаранционната сделка общия размер на задължението по погасителния план бил 949 лв. Оспорва договора за заем като недействителен. На първо място сочи, че при сключването на договора не са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, доколкото възнаграждението по гаранционната сделка, което е условие за сключване на заема, следва да намери отражение при изчисляването на ГПР по кредита, което не е било сторено.

Следователно в договора за заем е посочен неверен ГПР, който не съответства на действително приложения такъв в кредитното правоотношение и за потребителя не е било ясно каква сума следва да върне по договора. Същевременно счита, че с въвеждането на задължение за обезпечаване на заема, чрез възмездна гаранционна сделка, възнаграждението по което следва да намери отражение при изчисляването на ГПР, заемодателят цели да заобиколи забраната в чл. 19, ал. 2 ГПК, поради което договорът е нищожен и поради заобикаляне на закона. Излага също така, че договорът е сключен в противоречие с принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентност на насрещните престации. Доколкото договорът за предоставяне на гаранция е акцесорен към основния Договор за заем, оспорва и него като нищожен на същите основание, а в допълнение твърди, че същият е лишен от основание. Атакува се и клаузата на договора за гаранция, предвиждаща заплащането на възнаграждение, поради неравноправния й характер. Ищецът твърди, че по процесния договор за заем е заплатил сума в общ размер на 650 лв., поради което и предвид нищожността на договора, платената сума над дължимата главница по договора подлежи на връщане, поради което претендира част от нея, а именно сумата от 5 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „............. АД. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим при твърдения, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването му. Оспорва иска и като неоснователен. Сочи, че заемът бил погасен предсрочно, поради което възнаградителната лихва била редуцирана на 12,91 лв. и именно такава сума била 2 заплатена от ищеца. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания. Излага, че евентуалната нищожност на клаузата регламентираща размера на ГПР, не води до нищожност на целия договор. Подробно аргументира, че възнаградителната лихва съответства на изискванията на ЗПК. Сочи, че размерът на ГПР включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че предоставянето на обезпечение не е задължително условие за отпускане на заемната сума. Излага, че разходите за обезпечаване на вземането са изключени от разходите по кредита, т.к. не били известни на заемодателя към момента на сключване на договора. Подробно излага, че ищецът е имал възможност да предостави и друг вид обезпечение, включително и безвъзмездно поръчителство. Твърди, че преди сключване на договора е предоставил цялата необходима и изискуема информация. Оспорва да е нищожна клаузата за предоставяне на обезпечение, доколкото обезпечаването на кредита е допустимо, законно и е присъщ белег на договора за кредит, като единственото задължение на кредитора е да предостави информация за обезпечението в СЕФ и в договора. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „...........“ ЕООД. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Аргументира подробно, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, т.к. разполагал с по-засилена защита. Подробно излага, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен при спазване на нормативните изисквания. Развива съображения в насока, че уговореното възнаграждение е дължимо срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита.

Излага, че ищецът е имал възможност да предостави и друг вид обезпечение. Сочи, че клаузите в договора са ясни и разбираеми, както и че ищецът е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което съдът с доклада по делото е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца Ф. Г.

Г. и ответника „............. АД е сключен Договор за паричен заем 4564498 от 15.08.2022 г. за сумата от 600 лв., с годишен лихвен процент от 35 %, ГПР от 40,71 %, със срок на връщане 26 седмици, или 13 двуседмични погасителни вноски.

Видно от приложения по делото договор за паричен заем общата сума за връщане от кредитополучателя е в размер на 658,06 лв.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „............. АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията 3 по договора; 3) одобрен от дружеството гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото Договор за предоставяне на гаранция № 4564498/15.08.2022 г., че задълженията по договора за заем са обезпечени с поръчителството на ответника „...........“ ЕООД, за което е уговорено възнаграждение, платимо от кредитополучателя в полза на гаранта в размер на 290,94 лв.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, видно от който кредитополучателят освен вноската за главница и лихва по кредита, дължи и 13 вноски по договора за гаранция в размер на по 73 лв.

Видно от приложената Справка за плащания по договора за кредит, представена от ответника „............. АД, ищецът е направил плащания за погасяването на кредита в общ размер на 612,91 лв., а съобразно представената от ответника „...........“ ЕООД ищецът е погасил и 64,69 лева от дължимото възнаграждение по договора за гаранция.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът следва да отбележи, че предявените искове на нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция са допустими, доколкото кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявените искове ще внесе правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожните договори. За наличието на правен интерес, респективно за да е допустим предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно ищецът да е страна по договора, или по друг начин да е засегнат от договора, какъвто несъмнено е настоящият случай. Съдебната практика, на която се позовават ответниците е неотносима към настоящия спор, доколкото предявените искове не са такива за установяване недължимост на сумите по договорите, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, и от друга страна никоя от страните не твърди да са налице погашения по договорите.