Решение № 1313 от 23.09.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 2983/2026
- Вид
- Решение № 1313
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- Стела Дянкова Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1313 гр. Русе, 23.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Д.И.С. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20264520102983 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Ищецът П. А. Н. твърди, че с ответницата Е. Г. М. имал сключен договор за наем от 22.12.2025 г. на недвижим имот – апартамент в кв.
*********** 3 в гр. Русе при уговорена наемна цена от 500 лева на месец, платима от 15-то до 20-то число на текущия месец. Съгласно договора ответницата следвало да заплаща всички разходи свързани с ползването на имота – за електроенергия, вода и общи части на ЕС. Заявява, че при сключване на договора ответницата заплатила депозит в размер на един месечен наем. Твърди, че през последните месеци наемателката не е заплащала нито месечния наем, нито разходите за ползването на имота.
Поради това на 15.04.2026 г. наемодателя чрез ЧСИ В.Н.. й връчил известие за прекратяване на договора за наем. Твърди, че наемателката не е заплатила сумата в размер на 511,29 евро – наем за м. март 2026 г. и м. април 2026 г. – по 255,65 евро месечно, както и сумата от 628,43 евро разходи за електроенергия за месеците януари, февруари и март 2026 г. и 45,31 евро за вода от м.декември 2025 г. до м. декември 2026 г., които ищецът заплатил.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му 1 заплати сумата от 511,29 евро на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД - дължим наем за периода м. март 2026 г. и м. април 2026 г. по Договор за наем от 22.12.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 673,74 евро, платени от ищеца разходи, свързани с ползването на имота, в това число: 628,43 евро, представляваща платени от наемодателя суми за разходвана електроенергия за периода от м. януари 2026 г. до м. март 2026 г., включително; сумата от 45,31 евро, представляваща разходи към ВиК за периода от м. декември 2025 г. до м. април 2026 г., включително, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от адв.
П. П.. Поддържа исковата молба. Моли съда да постанови неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за това. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът е редовно призован, не се явява, и не взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание, и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК, намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения: С разпореждане на съда, постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не 2 е представил и доказателства за уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства – договор за наем на недвижим имот от 22.12.2025г.; предизвестие за прекратяване на договор за наем от 15.04.2026г.; разпечатка от приложение за извършени транзакции; квитанция за платена такса, във връзка с връчването на предизвестие, обоснова извода, че правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК, съдът следва да постанови неприсъствено решение.
Следва да осъди ответника да заплати претендираните суми в размер на 511,29 евро, представляваща дължим наем за периода м. март 2026 г. и м. април 2026 г. по Договор за наем от 22.12.2025 г., както и сумата от 673,74 евро, платени от ищеца разходи, свързани с ползването на имота, в това число:
628,43 евро, представляваща платени от наемодателя суми за разходвана електроенергия за периода от м. януари 2026 г. до м. март 2026 г., включително; сумата от 45,31 евро, представляваща разходи към ВиК за периода от м. декември 2025 г. до м. април 2026 г. Дължи се и законна лихва върху тази суми, считано от подаване на исковата молба – 12.05.2026 г. до окончателното плащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер на 514,12 евро, от които 54,12 евро за държавна такса и 460 евро за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***********, общ.
Иваново, обл. Русе, ул. *********** 9 да заплати на П. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. *********** 1, вх. 4, ет. 4, ап. 11, сумата от 511,29 евро, представляваща дължим наем за периода м. март 2026 г. и м. април 2026 г. по Договор за наем от 22.12.2025 г., ведно със законната лихва 3 върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 673,74 евро, представляваща платени от П. А. Н. разходи, свързани с ползването на имота, от които: 628,43 евро, представляваща платени суми за разходвана електроенергия за периода от м. януари 2026 г. до м. март 2026 г., включително; сумата от 45,31 евро, представляваща разходи към ВиК за периода от м. декември 2025 г. до м. април 2026 г., включително, ведно със законната лихва върху сумата от 673,74 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***********, общ. Иваново, обл. Русе, ул. *********** 9 да заплати на П. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. *********** 1, вх. 4, ет. 4, ап. 11, сумата от 514,12 евро, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 от ГПК има право да търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4