Определение № 1426 от 28.09.2026, Административен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1426

Габрово, 28.09.2026 г.

Административният съд - Габрово - III състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ГИШИНА като разгледа докладваното от съдията Даниела Гишина административно дело № 392/2026 г. на Административен съд - Габрово, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Г. М. Х. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-2775553 от 12.09.2026 година, издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

В жалбата се прави искане за спиране изпълнението на атакуваната заповед на основание чл. 166 от АПК, като се сочи, че жалбоподателката е наясно, че съдът разсъждава през призмата на обществото, но в същото време са налице множество случаи, в които при отрицателни проби се установява едно неправомерно задържане на СУМПС, през който период жалбоподателката нито може да помага в домакинството, нито да извършва ежедневните ангажименти, за които ѝ е необходимо СУМПС.

Съдът съобрази следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM 2775553 от 12.09.2026 година, издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, спрямо жалбоподателката Г. Х. е наложена следната принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, а е по силата на законовата норма на чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда, въз основа на нови обстоятелства, в случай че би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предвид тази законова регламентация, за да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда и че са налице нови обстоятелства. В случая доказателствената тежест е възложена от закона на жалбоподателя, който следва да докаже в производството пред съда кумулативното изпълнение на тези две предпоставки. В този случай съдът не разполага с компетентността да преценява правилността на законовата разпоредба, допускаща предварително изпълнение на административен акт от определена категория, а има правото само да прецени допустимостта и основателността на отправеното искане за спиране на така допуснатото предварително изпълнение. Критериите за спиране не са очертани в ЗДвП като специален закон, поради което следва да се приложат общите правила на чл. 60 от АПК и чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, като искането за спиране следва да е мотивирано и подкрепено с доказателства, сочещи на настъпване на евентуални вреди, които да са значителни или трудно поправими, и с характер, противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

В процесния случай жалбоподателката релевира доводи, посочени по-горе, но не сочи доказателства нито за твърдяните факти, нито такива, сочещи на настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Липсват данни за трудова заетост на жалбоподателката /в АУАН не се сочи месторабота и длъжност – л. 4/, като такива не се сочат и установяват и от последната, т.е. липсват каквито и да било доказателства за трудова ангажираност на жалбоподателката, респ. изпълнение на занятие/длъжност, пряко или косвено свързани с управление на МПС.

Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение.

Дори обаче да се приеме, че Г. Х. полага труд, помага в домакинството и/или има други ежедневни ангажименти, за които се изисква СУМПС, затрудненията при изпълнение на горепосочените дейности не могат да бъдат квалифицирани като значителна или трудно поправима вреда по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателката е накърнен, поради невъзможността да използва моторно превозно средство за придвижване и/или осъществяване на трудова дейност, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК, за да се спре изпълнението на акта.

Следва да се има предвид, че са налице редица алтернативни възможности за задоволяване нуждите на оспорващата от придвижване, каквото е обичайното предназначение на един лек автомобил, какъвто е процесният, а при евентуална отмяна на оспорения акт оспорващата има право да претендира обезщетение за причинените ѝ вреди. Развитите в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед са неотносими към предварителното изпълнение на заповедта, а касаят спора по същество. Законосъобразността на оспорения административен акт не може да бъде поставяна като преюдициален въпрос по отношение на действието на императивна законова норма, с която се допуска предварително изпълнение на административен акт с такъв предмет. Обратното становище противоречи на правната същност на предварителното изпълнение и на целта на законодателя при допускане на предварително изпълнение по силата на закона по отношение на определена категория административни актове. Доводите и съображенията, свързани със законосъобразността на оспорената пред съда заповед за прилагане на ПАМ, са неотносими в това производство и не следва да бъдат обсъждани. Съдът дължи произнасяне по тези доводи в производството по същество, в което се преценява законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Резултатът от евентуален химичен анализ на кръв и/или урина е въпрос по същество на спора, който следва да бъде разглеждан в светлината на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По изложените съображения съдът намира, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който в случая не е противопоставен друг интерес със същата степен на значимост, т.е. в случая не се твърди и съответно доказва поради наличието на нови обстоятелства предварителното изпълнение на оспорения административен акт в посочената част да би могло да причини на оспорващата значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед, поради което се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. М. Х. от [населено място] за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-2775553 от 12.09.2026 година, издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на оспорващата и на младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

СЪДИЯ: