Решение № 5500 от 16.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5500 гр. София, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100513163 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,вх.№25003931/17.03.2025год. от „Агенция за събиране на вземания „ЕАД ,ищец по делото ,чрез юрисконсулт Б.Д. срещу Решение №1161-20137276/04.03.2025год. постановено по гр.дело № 35838/2019год. по описа на СРС,161 състав ,с което са отхвърлени предявените срещу Я. А. К. положителни установителни искове ,с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД,вр. чл.92,ал.1 от ЗЗД .

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно ,поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.Излага ,че СРС следвало да постанови неприсъствено решение спрямо ответника,въпреки че били налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и ищеца поискал постановяването му с молба от 23.10.2024год.Оспорва извода ,че длъжника не бил уведомен за извършената цесията ,като счита ,че това е станало с връчването на препис от исковата молба ,ведно с приложенията на член на семейството. По същество излага ,че договора е действителен като се позовава на чл.11,т.10 от ЗПК ,която изисква да се посочват не всички разходи ,част от ГПК,а допусканията се използвали в смисъл на предвиждания за бъдещето ,а не в смисъл на разходи ,част от ГПР ,които били изчерпателно изброени в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредит и в приложение № по т.3 към същия.Счита ,че допълнителните допускания не били приложими в казуса ,тъй като се отнасяли до усложнени потребителски кредити ,какъвто настоящият потребителски кредит не бил .Сочи че в договора за кредит са посочени ГЛП,ГПР,общата сума дължима от потребителя. Моли съда да постанови решение ,с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново по съществото на спора.В случай че въззивният съд признае за недействителен договора ,то моли на основание чл.23 от ЗПК да бъде уважен иска чистата стойност кредита.Претендират 1 се деловодни разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът ,редовно призован не се представлява.Постъпили са писмени бележки от Агенция за събиране на вземания „ЕАД ,чрез адв.Г.Х. ,с които се поддържа въззивната жалба до размера на чистата стойност на кредита от 719,10лв.Не се оспорват изводите на първоинстанционният съд , че поради неправилно посочен в процесния договор ГПР, в чийто размер не е отчетена като разноска, еднократната застрахователна премия в размер на 24,73 лева, то договора за кредит е нищожен , на основание чл. 22 от ЗПК.В този случай на основание чл.23 от ЗПК следва да се присъди само чистата главница ,в размер на 719,10лв. като въпреки ,че погасявания по договора не са извършени се излага ,че съдът бил отхвърлил исковете изцяло.Излагат се аргументи ,че цесията е редовно съобщена на длъжника ,поради което на ищеца се дължи сумата 719,10 лева/367,67 евро, представляваща чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва върху нея от датата на заповедното производство до погасяването й.Претендират се съразмерно разноските в първата и в настоящата инстанция ,които възлизат на 350лв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.В о.с.з. въззиваемият Я. А. К.,редовно призован не се явява и не се представлява като в писмено становище от 17.04.2026год. излага ,че оспорва изцяло въззивната жалба.Моли съда да постанови решение ,с което потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,поради което съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

Пред Софийски районен съд са предявени по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове от „Агенция за събиране на вземания „ЕАД срещу Я. А. К. ,с правно основание чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД,вр. чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищеца ,че ответника дължи :сумата от 743,83 лв.

,представляваща главница за периода 03.08.2015год. до 28.01.2016год. по договор за стоков кредит № 114006/28.07.2015год. ,сключен между „Банка ДСК“ЕАД и Я. К. ,които вземания са прехвърлени по силата на приложение №1/03.02.2016год. към рамков договор за покупкопродажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 29.01.2016год. между „Банка ДСК“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД ,ведно със законната лихва от 10.12.2018год. до изплащане на вземането ; сумата от 64,74лв. представляваща договорна лихва за периода 03.08.2015год. до 28.01.2016год. ; сумата от 120лв. ,представляваща такса –разход при изискуем кредит ; сумата от 345,04лв. представляваща мораторна лихва за периода от 03.08.2015год. до 10.12.2018год. ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично 2 задължение от 18.12.2018год. по ч.гр.д.№ 77726/2018год. по описа на СРС,161 състав.

В исковата молба ищецът твърди ,че ответникът е дължал връщане на сумите по договор за стоков кредит № 114006/28.07.2015год. ,сключен между „Банка ДСК“ЕАД и Я. К.

,които вземания са му прехвърлени по силата на приложение №1/03.02.2016год. към рамков договор за покупко-продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 29.01.2016год. между „Банка ДСК“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.Излага че цесията била съобщена на длъжника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е изложил съображения по предявените искове.В о.с.з. ответникът Я. К. е редовно призован ,при отказ да получи призовката като не се е явил и не е изпратил представител.

Първоинстанционният съд е приел ,че се доказва ,че между „Банка ДСК“ЕАД и Я.

К. е сключен договор за стоков кредит № 114006/28.07.2015год. ,по силата на който банката е предоставила на ответника сумата от 743,83лв. с цел закупуване на движима вещ с цена от 799лв. и за сключване ,чрез банката на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД по пакет „Стандарт“ с еднократна премия от 24,73лв.Срокът за погасяване на задълженията е 6 месеца при възнаградителна лихва от 64,74лв. ; ГПР в размер на 44,93%; възнаградителна лихва в размер на 6% месечно върху усвоената главница ; връщане на кредита на пет вноски по 138,10лв. и последна шеста в размер от 118,07лв.Прието е че банката е превела на търговеца сумата от 719,10лв. като ответникът е доплатил 80лв.

При така установеното СРС е приел ,че съгласно погасителния план ГПР от 44,93% е формиран при главница от 743,83лв. и възнаградителна лихва от 64,74лв. без да е съобразено,че в действителност отпусната главница е 719,10лв. ,като при този случай ГПР възлиза на 63,96%.Ето защо съдът е приел ,че в договора не е посочен действителния ГПР и на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК потребителя дължи само чистата стойност на главницата ,която възлиза на 719,10лв.,а всички останали вземания ,претендирани по делото не се дължат на основание чл.22,ал.1 ЗПК и чл.33,ал.1 и ал.2 ЗПК.

Този извод на СРС напълно се споделя и от въззивната инстанция.

Съгласно чл. 22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора.Следва да се отбележи ,че е налице несъответствие на договора за потребителски кредит с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,предвид че макар формално в договора да са посочени като стойности общата дължима сума от кредитополучателя и ГПР по договора, то същите са неясни такива, доколкото не са посочени конкретните формиращи ги елементи, респ. начина на изчисляване на ГПР и формиращите го компоненти по ясен и разбираем начин за потребителя. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички 3 разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в договора относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В конкретния случай в договора за кредит е посочено ,че ГПР към момента на сключването му възлиза на 44,93% като е посочено ,че същият се формира при главница от 743,83лв. и възнаградителна лихва.Същевременно с договора е предвидено и плащане на еднократна застрахователна премия от 24,73лв. ,която е удържана от банката и преведена на застрахователя ,а на кредитополучателя е преведен остатъка от сумата от 719,10лв.

Съгласно чл.19 ,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение№1,като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница.

В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като в ГПР е била включена само възнаградителната лихва, но не е била взета предвид застрахователната премия, която несъмнено за потребителя се явява разход по кредита. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на съдилищата в страната, както и тази на ВКС (напр. Определение № 1608 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2103/2024г., I т. о., ТК, Определение № 65 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 937/2024 г., II т.о.,ТК, Определение № 1566 от 19.10.2025 г. в 10:17:52 ч. 12.06.2024 г. на ВКС по т.д.№1146/2023 г., II т. о., ТК и др.), съгласно които в случаи като процесния, застрахователната премия е следвало да бъде взета предвид при изчислението и посочването на ГПР в договора за потребителски кредит.