Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5205 от 28.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1696/2024
Вид
Решение № 5205
Подписан
28.11.2024
В сила
07.04.2025
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5205 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20241110201696 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от „ТАБАКО ЛИМИТЕД" ЕООД, ЕИК:

207040889 срещу Наказателно постановление № № 23 - 2300659/13.12.2023 г., издадено от Директора на дирекция "Инспекция по труда", София област, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) .

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като описаното в него нарушение не било извършено от жалбоподателя, Излагат се и съображения за липса на компетентност на наказващия орган.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощения си процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Моли за присъждане на възнаграждение за адвокатска защита.

Въззиваемата страна – директора на Дирекция "Инспекция по труда" София област, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като 1 неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Намира за безспорно установено описаното в акта и в НП нарушение. Намира, че НП и АУАН са законосъобразни и при издаването им не са допуснати твърдените нарушения.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.10.2023г , 06.10 ;.2023г. и 16.10.2023г била извършена проверка от служители на дирекция "Инспекция по труда" София област, по спазване на трудовото законодателство в обект – One minute", находящ се в гр. София, ул. „Ботевградско шосе" № 525, собственост на „ТАБАКО ЛИМИТЕД" ЕООД, ЕИК: 207040889. При проверката длъжностните лица, сред които и св, Б. Т., установили множество нарушения на трудовото законодателство, сред които и следното:

На 16.01.2023 г. бил сключен трудов договор между „ТАБАКО ЛИМИТЕД" ЕООД, ЕИК: 207040889 и Д.Р.Т.П., ЕГН: ********** за пълно работно време на длъжност "заместник управител в място на работа гр. София с трудово възнаграждение 1100. 00 лева. В трудовия договор №05/ 16.01.2023г. било отразено, че Д.Р.Т.-П. е постъпила на работа на 16.01.2023г.

На същата дата била издадена служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на работника.

Видно от график за работа за месец януари 2023г., представен като доказателство в изпълнение на предписания от протокол № ПР2302726 от 30.01.2023г., Д.Р.Т.П. е започнала работа на 16.01.2023г., смяна Б1 от 10:00ч. до 19:00ч.

Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от Кодекса на труда, в едно с уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с изх. № 14388233000967/16.01.2023г., работодателят е регистрирал в ТД на НАП сключения на същата дата /16.01.2023г./ трудов договор с лицето Д.Р.Т.П. на 16.01.2023г. в 20:37:02 часа.

След преглед на всички представени документи на 16.10.2023г. бил съставен протокол за извършената проверка с посочени множество констатирани нарушения и дадени предписания за тяхното отстраняване. Като се запозналa с представената справка от НАП за приети уведомления и с оглед лично установеното от нея при проверката на място,св. Б. Т. преценила, че 2 дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ ,поради което съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 232300659 от 16.10.2023 г.,съгласно който „ТАБАКО ЛИМИТЕД" ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ , е допуснал лицето Д.Р.Т.П. на работа на 16.01.2023 г преди да му предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда уведомление до ТП на НАП за регистрация на сключения трудов договор.

Въз основа на АУАН № 23-2300659 от 16.10.2023 г., при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление на 13.12.2023 г., като на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение н а чл. 63, ал. 2 от КТ . В НП е прието, че нарушението е извършено на 16.01.2023 г.,

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на Б. Т. като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката Б. Т. която лично е извършила проверка на място на обекта, в последствие и на представените от дружеството документи, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.

Основните обстоятелства от предмета на доказване се извличат от представените документи и преди всичко от от справката за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ , както и от представеното копие на трудов договор и график за работа за месец януари 2023г н а Д.Р.Т.П.. Поради това съдът прие за изцяло неоснователни доводите в жалбата, че тя не е полагала труд, а само се е запознавала с обекта.

Съдът не кредитира показанията на св, Д.Р.Т.П. и А.К., доколкото последните са били в трудовоправни правоотношения с жалбоподателя и са заинтересоани от изхода по делото. Съдът кредитира предоставения по делотосписък с транзакции от дата 16.01.2023г единствено като доказателство, че на посочената дата А.К. е изпълнявала служебните си задължения, обстоятелство, което се потвърждава и от предиставения по делото график за работа за месец януари 2023г. Видно от поскедния, Д.Р.Т.П.

3 и А.К. са изпълнявали служебните си задължения на 16.01.2023г, като Д.Р.Т.П. е започнала работа на 16.01.2023г., смяна Б1 от 10:00ч. до 19:00ч.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ във връзка със Заповед

№ 43/30.01.2023 г. и Заповед № 3-0 864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон.

Във връзка с основното възражение на жалбоподателя, свързано с липсваща компетентност на наказващия орган, следва да се има предвид , чес приемането на актуалния Устройствен правилник на ИА ГИТ с ПМС № 313/05.10.2022 г., който е обнародван в ДВ на 11.10.2022 г. е предоставена разширена териториална компетентност на служителите на ДИТ София област. Съгласно конкретната разпоредба на чл. 21, ал. 4, изр. 2 от Устройствения правилник, "Служителите на дирекция "Инспекция по труда Софийска област" имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Столичната община". Доколкото АУАН и НП са издадени след влизането в сила на новия Устройствен правилник, съдът приема, че инспектор при ДИТ СО е бил компетентен да установи нарушението, а директорът на ДИТ СО да издаде за него НП, независимо, че то е извършено в гр. София.

Нарушението е описано достатъчно ясно, посочена е датата на неговото извършване, кога е установено, къде е било извършено и от кого, 4 ясно е индивидуализиран и обекта на контрол, където е извършено нарушението. Именно посочените по-горе доказателства обосновават извода на наказващият орган и съда, че когато работодателят е допуснал работника на работа –преди 20:37:02 часа на 16.01.2023г. в той не му е бил представил заверено уведомление от НАП за сключения трудов договор. Такова уведомление е изпратено до НАП същия ден, но няколко часа по-късно.

Чл. 63, ал. 1 КТ въвежда задължение за работодателя да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 /уведомление за сключване на трудовия договор с работника/, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Алинея 2 на тази разпоредба съдържа забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

За нарушение на тази забрана, санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда за работодателя имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.

Съдът намира, че с поведението си, жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ – безспорно се установява, че Д.Р.Т.П. е извършвала работа в обекта , преди да й бъде връчено копие на заверено уведомление за сключен трудов договор до НАП, което е регистрирано по-късно същия ден и не би могло да й е връчено към датата и часа на допускането му до работа.

Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение и има качеството "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Този извод се потвърждава несъмнено и от сключения с Бугов трудов 5 договор.

С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира, че правилно наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.

63, ал. 2 от КТ.

Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на жалбоподателя, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва кое е отговорното физическо лице и има ли вина то за извършването на деянието, доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ е изключена от приложението на привилегирования състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ за маловажно нарушение по силата на чл. 415в, ал. 2 от КТ , където изрично е посочена разпоредбата на чл.

63, ал. 2 от КТ. В този смисъл не би могло да се обсъжда и прилагане на привилегирования състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ .

С Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. Върховния административен съд изрично е посочил, че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът намира, че наложеното административно наказание "имуществена санкция" в минималния предвиден от закона размер на 1 500 лева, се явява справедливо и съответно на обществената опасност на деянието.