Решение № 4603 от 17.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4603 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.ева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110106369 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от Г. А. К. срещу „Ф.Б.“ ЕООД, главен иск за прогласяване нищожността Договор № *****/27.04.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен с ответника за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.

5 от Договора, въз основа, на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, - кумулативно съединен осъдителен иск към главния иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2358,87 лева /съобразно изменението на иска от о. с. з. от 17.10.2025 г./, дадена без основание по нищожен Договор № *****/27.04.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба – 19.05.2025 г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност – иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1588,98 лева /съобразно изменението на иска в о. с. з. от 11.12.2025 г./, получена от ответника при 1 първоначална липса на основание, представляваща недължимо платена сума за предоставяне на гаранция, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба – 19.05.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба, както и в уточнителната молба се излагат доводи , че между страните на 27.04.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № *****, по силата, на който на ищеца е била е предоставена сумата от 2000 лева. Сочи, че в чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ф.Б.“ ЕАД. Твърди, че на същата дата е сключен договор за поръчителство от кредитополучателя и поръчителя. Сочи, че от извлечение на електронната система на ответника се установява, че е събрана такса за предоставянето на гаранция по договора за потребителски кредит от 1098.87 лева. Твърди, че кредитът е изцяло погасен на 31.03.2023 г. като ищецът е платил на ответника сумата в общ размер на 3798.87 лева.

Договора за потребителски кредит намира за нищожен на основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД доколкото в ГПР не е посочено възнаграждението на поръчителя, което счита за скрито оскъпяване на договора за кредит, заобикалящо разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че с бланкетното посочване на ГПР е невъзможно да се направи проверка за индивидуалните компоненти, включени в него. В условията на евентуалност, навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща обезпечение поради противоречието й с добрите нрави. Наред с това намира оспорената клауза и за неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, доколкото не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните и е в ущърб на потребителя. Счита, че нищожността на клаузата по чл. 5 от договора за кредит обуславя и нищожността на договора за поръчителство, сключен с „Ф.Б.“ ЕАД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Твърди, че по договора са извършени плащания в размер на 3798.87 лева, при отпусната главница от 2000 лева, откъдето извежда доводи за наличие на неоснователно обогатяване на ответника за сумата в размер на 1798.87 лева.

В случай, че съдът приеме, че договорът за потребителски кредит е действителен, а клаузата по чл. 5 от договора е нищожна, счита, че е налице 2 платена без основание сума в размер на 1098.87 лева, равняваща се на таксата за предоставяне на гаранция, представляваща разлика между общо заплатената сума след приспадане на главницата и възнаградителната лихва по кредита. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, в който се оспорват наведените от ищеца доводи за недействителност на клаузи от сключения между страните договор за потребителски кредит. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Излага се, че при кандидатстване всеки кредитополучател може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора или да посочи поръчител, избран от него. В настоящия случай, ищецът сам избрал „М.Б.“ като поръчител, като се твърди, че получил необходимата информация за сключване на договорите и е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Излага доводи, че ответникът не е страна по сключения договор за поръчителство, откъдето навежда твърдения за недопустимост на предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция, доколкото същите не са предявени срещу надлежната страна „М.Б.“, а срещу заемодателя „Ф.Б.“ ЕООД. Намира за недоказани исковите претенции. Сочи, че доколкото договорът за гаранция касае услуга с трето лице, то разходът за нея не се включва в ГПР по кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски

В о. с. з. от 17.10.2025 г. е допуснато изменение на главния осъдеителен иск посредством увеличаване на цената му от 1798.87 лева на 2358.87 лева.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 ЗЗД и тези чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът 3 следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е налична облигационна връзка по договор за кредит, сключен на 27.04.2022 г. съответно с ответника „Ф.Б.“ ЕООД; твърденията си, водещи до недействителност на този договор, в това число: че клаузата по чл. 5 от договора противоречи на добрите нрави, че е заплатил на ответника сумата от 3798.87 лева, както и че таксата за предоставяне на гаранция е в размер на 1098,87 лева. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число: че ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация при сключването на договора за кредит; че общият размер на кредита, ГПР и ГЛП са ясно посочени; че са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, както и да докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „Ф.Б.“ ЕООД и Г. А. К. е сключен договор за потребителски кредит № ***** от 27.04.2022 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставен заем в размер на 2000 лв.

В производството от страна на дружеството е представена справка за получени плащания във връзка с процесния договор за кредит, от която се установява, че ищецът в периода от 27.05.2022 г. до 19.10.2023 г. е направил плащания в полза на дружеството в общ размер на 2890 лева, като в съдържанието на същото е посочено, че във връзка с услуга към М.Б. в дължима сумата от 582.98 лева.

От изисканата справка от „И.П.“ АД се установява, че от ищеца в полза на ответното дружество са заплати суми в общ размер на 4358,87 лева в периода 04.06.2022 г. до 30.03.2023 г.

I. Относно положителните установителни искове за нищожност на договора за потребителски кредит № *****/27.04.2022 г., обективно съединени в условията на евентуалност:

По възражението за нищожност на договора по арг. от чл. 22 , вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК съдът съобрази, че процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние е сключен при условията на ЗПФУР. В производството не се 4 оспорва сключването на договора, както и получаване на главницата по същия в размер на 2000 лева.

С оглед на горното, следва да се приеме, че е доказано осно ванието на вземанията, а именно: наличието на сключен от разстояние между страните договор за потребителски кредит от 27.04.2022 г., който не противоречи на чл.

10, ал. 1 от ЗПК.

По възражението за нищожност по арг. от чл. 22 , вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК настоящият съдебен състав съобрази, че от съдържанието на ангажирания договор се констатира още, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 35%, а ГПР – 49,66%. Така общата сума за връщане по заема е равна на 2700 лева, формирана от заетата сума и договорната лихва.

Срокът за погасяване на заема е 18 месеца, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора. В чл. 5 от договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчителство от „Ф.Б.“. В производството не се оспорва сключването на договор за поръчителство с „Ф.Б.“. Макар и последният да не е представен по делото, изрично в представеното извлечение от страна на ответното дружество е посочено, че възнаграждението за поръчителство е в размер на 582.98 лева. Възнаграждението за поръчителство представлява около 30 % от чистата стойност на кредита.

В погасителния план е посочен размерът на всяка една месечна вноска.

Същата включва заетата сума и договорната лихва, но не и възнаграждение за поръчителство, като се получава обща дължимата сума по кредит съобразно погасителния план от 2700 лева.

От назначената в проузводството съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и съответстващо на събрания доказателствен материал се установява, че възнаграждението за поръчителство е 1980 лева, като при включването му в ГПР, същият възлиза на 256.75 %.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки клаузите на договора за кредит, намира, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. Проверката 5 з а платежоспособността на длъжника предхожда сключването на договора.

Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 о т ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/.

Поради това съдът намира, че сключването на договора за гаранция в случая е задължително условие при отпускане на процесния кредита. В допълнение, следва да се има предвид, че според клаузите на договора за кредит /чл. 5/, договорът за поръчителство, следва да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, т.е потребителят реално не разполага с време да осигури личен поръчител и то такъв, който да отговаря на строгите изисквания на финансовата институция. Ето защо е несъмнено, че предложените от кредитора възможности за отпускане на кредита, водят до единствено възможен избор на потребителя да ползва услуга от определен от кредитодателя професионален гарант. Изложеното дава основание да се приеме, че въпреки условното описание в преддоговорната информация, кредиторът е бил напълно наясно какъв ще е размера на задължението на кредитополучателят във връзка с ползване на услугата /посочена като допълнителна/ договор за гаранция Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 1 6 о т ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9699a227-a1b0-4842-8cb7-5b9cd96e3fb3