Определение № 5961 от 19.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5961 гр. София, 19.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

В. Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002102696 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. К., ЕГН **********, и И. П. Д.К.а, ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. К. Д., против Решение №113 от 25.03.2024г. по в. гр. д. №61/2024г. по описа на Окръжен съд- Русе, с което е било потвърдено Решение № 918 от 16.06.2023г, постановено по гр. д. № 3395/21 по описа на Районен съд- Русе, с което е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на притежаваната от В. Л. К., ЕГН **********, по наследство ¼ ид.ч. от недвижим имот, сключен с нотариален акт №38/29.11.2016г., том V, рег. №6574, дело №381/2016г. на нотариус Жанета ГеоргиЕ., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №17967, акт №75, том 45, дело №9050/2016г., с който Любен Василев К., б.ж. на гр. Русе, починал на 08.03.2018г., и Лиляна Николова К.а, ЕГН **********, са продали на М. К. К. от гр. Русе, ул. “Студентска” №12, вх.3, ет.3, ап.7, ЕГН ********** и И. П. Д., ЕГН **********, следния недвижим имот: апартамент №14, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе с административен адрес гр. Русе, ул. “Цар Асен” №26, вх.7, ет.3, ап. №14, който се намира в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 68.36 кв.м., заедно с изба №21 с площ 5.05 кв.м., заедно с 2.837 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж *** и ***, под обекта ***, над обекта

***, на основание чл.26, ал.1, предл.1 във връзка с чл.152 от ЗЗД- поради противоречието му със закона, и е отхвърлен предявения от М. К. К. от гр. Русе, ул.

“Студентска” №12, вх.3, ет.3, ап.7, ЕГН **********, и И. П. Д., ЕГН **********, срещу В.

Л. К., ЕГН **********, иск да се признае, че договорът за продажба на описания апартамент в нотариален акт №38/29.11.2016г., том V, рег. №6574, дело №381/2016г., вписан в СВ - Русе 1 с вх. рег. №17967, акт №75, том 45, дело №9050/2016г., е нищожен като привиден по отношение на ¼ ид.ч. от имота, който е негов предмет и да се прогласи за същата част за действителен договора, сключен със същия нотариален акт, по силата на който Лиляна Николова К.а и Любен Василев К. са прехвърлили на М. К. К. и И. П. Д. собствеността върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе с административен адрес гр. Русе, ул. “Цар Асен” №26, вх.7, ет.3, ап.14, намиращ се на трети етаж в сграда с идентификатор ***, предназначение- многофамилна жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ 68.36 кв.м., прилежащи части- изба 21 и 2.837 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж *** и ***, под обекта ***, над обекта ***, като прехвърлянето е извършено в изпълнение на договор за поръчка, съгласно който М. К. К. и И. П. Д., като довереници, са се задължили да сключат за сметка на Любен Василев К. и Лиляна Николова К.а, като доверители, договор за кредит в размер на около 55000 лв. с “Банка Пиреос България” АД, като кредитополучатели, да придобият собствеността върху апартамент №14 в гр. Русе, ул.

“Цар Асен” №26, вх.7, ет.3 в СИО, формално чрез договор за продажба и да се съгласят банката да впише ипотека върху имота за обезпечаване на кредита и да се разпоредят с получения кредит след изпълнение на всички условия и формалности за усвояването му, съобразно указанията на доверителите и за тяхна сметка, а доверителите се задължили да им прехвърлят собствеността върху собствения си апартамент №14 с оглед изпълнение на поръчката, да погасят в 6-месечен срок изтегления за тяхна сметка кредит и да им заплатят възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея В. Л. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. В. В., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 във връзка с чл.152 от ЗЗД, предявен от В. Л. К., ЕГН **********, против М. К. К., ЕГН **********, и И. П. Д., ЕГН **********, за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на притежаваната от В. Л.

К., ЕГН **********, по наследство ¼ ид.ч. от недвижим имот, сключен с нотариален акт 2

№38/29.11.2016г., том V, рег. №6574, дело №381/2016г. на нотариус Жанета ГеоргиЕ., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №17967, акт №75, том 45, дело №9050/2016г., с който Любен Василев К., б.ж. на гр. Русе, починал на 08.03.2018г., и Лиляна Николова К.а, ЕГН ********** , са продали на М. К. К. от гр. Русе, ул. “Студентска” №12, вх.3, ет.3, ап.7, ЕГН ********** и И.

П. Д., ЕГН **********, следния недвижим имот: апартамент №14, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе с административен адрес гр. Русе, ул. “Цар Асен” №26, вх.7, ет.3, ап. №14, поради противоречието му със закона, както и по насрещен иск с правно основание чл.26, ал.2 във връзка с чл.17 от ЗЗД, предявен от М. К. К., ЕГН ********** и И. П. Д., ЕГН **********, срещу В. Л. К., ЕГН **********, за признаване за установено , че договорът за продажба на описания апартамент в нотариален акт №38/29.11.2016г., том V, рег. №6574, дело №381/2016г., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №17967, акт №75, том 45, дело №9050/2016г., е нищожен като привиден по отношение на ¼ ид.ч. от имота, който е негов предмет, и за прогласяване за същата част за действителен договора, сключен със същия нотариален акт, по силата на който Лиляна Николова К.а и Любен Василев К. са прехвърлили на М. К. К. и И. П. Д. собствеността върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе с административен адрес гр. Русе, ул.

“Цар Асен” №26, вх.7, ет.3, ап.14, като прехвърлянето е извършено в изпълнение на договор за поръчка, съгласно който М. К. К. и И. П. Д., като довереници, са се задължили да сключат за сметка на Любен Василев К. и Лиляна Николова К.а, като доверители, договор за кредит в размер на около 55000 лв. с “Банка Пиреос България” АД, като кредитополучатели, да придобият собствеността върху апартамент №14 в гр. Русе, ул. “Цар Асен” №26, вх.7, ет.3 в СИО, формално чрез договор за продажба и да се съгласят банката да впише ипотека върху имота за обезпечаване на кредита и да се разпоредят с получения кредит след изпълнение на всички условия и формалности за усвояването му, съобразно указанията на доверителите и за тяхна сметка, а доверителите се задължили да им прехвърлят собствеността върху собствения си апартамент №14 с оглед изпълнение на поръчката, да погасят в 6-месечен срок изтегления за тяхна сметка кредит и да им заплатят възнаграждение. Съдът е приел, че възражението на ответниците по първоначалния иск, че исковата молба, с която същият е предявен, следвало да бъде вписана и по отношение на други лица, които са собственици на имота към датата на вписването й, но не са страни в исковото производство, е неоснователно. Посочил е и че даже и да е налице такава нередовност по отношение на вписването на исковата молба, то това не води до недопустимост на предявения иск и на постановеното по него решение. За неоснователно е счетено и възражението на ответниците по първоначалния иск за недопустимост на същия поради липса на представителна власт на упълномощения от ищеца адв. В. В.. В тази връзка съдът е изложил съображения, че по делото не са събрани доказателства, че пълномощното от 07.06.2021г. за упълномощаване на адв. В. не е подписано от ищеца В. Л. К.. На следващо място е посочил, че съществуването на упълномощителната сделка е от значение само за отношенията между упълномощителя и пълномощника, тъй като извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само 3 представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. За насрещната страна по спора липсва правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. По съществото на спора въззивният съд е приел, че сделката по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38/29.11.2016г., с която Любен Василев К., б.ж. на гр. Русе, починал на 08.03.2018г., и Лиляна Николова К.а, ЕГН **********, са продали на М. К. К. от гр. Русе, ул. “Студентска” №12, вх.3, ет.3, ап.7, ЕГН ********** и И. П. Д., ЕГН **********, следния недвижим имот: апартамент №14, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе с административен адрес гр. Русе, ул. “Цар Асен” №26, вх.7, ет.3, ап. №14, е нищожна поради противоречието й със закона, тъй като продавачите са прехвърлили на ответниците собствения си недвижим имот в обезпечение на получен от тях заем. По тези съображения съдът е приел за основателен предявения от В. Л. К. иск с правно основание по чл.26, ал.1, пр.1 във връзка с чл.152 от ЗЗД по отношение на притежаваната от него по наследство ¼ идеална част от имота. Посочил е и че с влязло в сила на 27.05.2021г. решение №164/08.06.2020г. по гр. дело №684/2019г. по описа на Окръжен съдРусе същият договор е бил прогласен за недействителен на основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД за ¾ ид.ч. от недвижимия имот по иск, предявен от Лиляна Николова К.а против М. К. К. и И. П. Д.. По насрещния иск, предявен от М. К. К. и И. П. Д. против В.

Л. К. съдът е приел, че нищожността на договора на посоченото по- горе основание изключва основателността на насрещния иск, тъй като не би могло да се приеме, че нищожният договор за покупко-продажба прикрива договор за поръчка. На следващо място съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства не се установява сключване на договор за поръчка със съдържанието, изложено в насрещната искова молба В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, касаторите твърдят, че въззивният съд е разрешил в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Следва ли да бъде вписана исковата молба по отношение на собствениците на имота към момента на вписването на исковата молба или е допустимо вписване по персоналната партида на ответници- вече бивши собственици на процесния имот, но не и по партидата на новите собственици, които са придобили имота по силата на сделка, вписана в СВ? Следва ли съдът да разгледа вписана по този начин искова молба? 2. Следва ли съдът да разгледа искова молба, подписана от пълномощник, за който впоследствие се установява, че няма редовно подписано пълномощно? 3. Следва ли страната, която твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл.152 от ЗЗД за обезпечение на заем, да установи съществуването на заемното правоотношение? 4. Допустими ли са показанията на свидетелите по делото, с които се цели да се отмени писмено съглашение- сключения договор за продажба, без да се иска изричното съгласие на 4 страните по делото- чл.164, ал.1, т.5 от ГПК? 5. Допустими ли са показанията на свидетелите по делото, с които се цели установяването на договор за заем на стойност над 5000 лв., без да се иска изричното съгласие на страните по делото- чл.164, ал.1, т.3 от ГПК? 6. Допустими ли са показанията на свидетелите по делото, с които се цели опровергаването на официален документ- сключения нотариален акт за покупкопродажба- чл.164, ал.1, т.2 от ГПК?