Решение № 4293 от 07.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4293 гр. Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330100529 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес:*****, чрез ЕАД Е. И., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с която са предявени иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем Кредирект от *** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 о т ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните, и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лв. – платена при начална липса на правно основание по клауза за неустойка по чл. 6.2 от Договор за паричен кредит от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен кредит от *** г. за сумата от 1000,00 лв., при ГЛП от 40,05 % и ГПР от 48,27 %. Сочи се, че в чл. 6 от договора е предвидено задължение за длъжника да предостави обезпечение по кредита, изрично посочено в договора и общите условия към него, като при неизпълнение на това задължение, същият дължал неустойка по чл. 6.2 от договора в размер на 1341,72 лв., дължима разсрочено с месечните вноски по погасителния план.

1

Ищецът поддържа, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дълж и плащане на неустойката. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че неустойката представлява допълнителна печалба извън възнаградителната лихва. Счита, че неустойка за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер, излиза извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и не служи за обезпечаване на задължението по кредита или обезщетяване на вредите за кредитора. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Доколкото неустойката, явяваща се източник на скрита печалба за кредитора, не била включена в договора като част от ГПР по кредита, то последният не съответствал на действително приложимия такъв в отношенията между страните, нито реалният лихвен процент съответствал на посочения в договора.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че процесния договор за кредит е действителен, като действителността му била обусловена от това, че били покрити всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР.

Излагат се аргументи, че между страните са изградени трайни отношения, поради което не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност на ищеца с условията и последиците от тях. Твърди, че ищецът, в качеството си на кредитополучател, е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да бъде санкциониран с процесната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици за него. Заявява, че в конкретния случай Г. Д. се е възползвал от правото си на отказ от договора, като на **** г. е изпратил изрично искане до кредитора по имейл и е получил подробен отговор с инструкции каква сума и на какво основание следва да възстанови на кредитора си. На същата дата – **** г. клиентът направил плащане в общ размер на 1013,13 лв., с което възстановил на кредитора си „Сити Кеш“ ООД само главницата и лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на главницата до датата на връщане на главницата (13,13 лв.), което водело до неоснователност на претенциите на ищеца.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът Г. Д., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила 2 писмена молба от пълномощника на ищеца – ЕАД Е. И., чрез адв. Е. И., с която моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. С молба от **** г. ищецът бланкетно оспорва, че се е възползвал от правото на отказ от процесния договор за кредит, без да ангажира доказателства в подкрепа на тази своя позиция.

В открито съдебно заседание ответникът „Сити Кеш“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ответното дружество – Адвокатско дружество „*****.“ ООД, чрез адв. Х. М., с което поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

С Протоколно определение от **** г. е допуснато увеличение на размера на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от 50,00 лв. до 728,94 лв.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал.

4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съдът счита, че предявеният установителен иск е допустим, доколкото от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, се изяснява, че се иска прогласяване нищожността на клауза от процесния договор за кредит, сключен между страните, без да се твърди същият да е прекратен и с молба от **** г. ищецът изрично заявява, че оспорва да се е възползвал от правото на отказ от този договор.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем от *** г., предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение по заема:

За уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на уговорена клауза за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по съществуващо правоотношение по договор за паричен заем, сключен между страните, която не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до нейната недействителност. Ищецът следва да установи всички елементи на фактическите състави на отделните заявени в исковата молба правни основания за нищожност на процесната клауза.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от 3

ЗЗД:

За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 728,94 лв. като неустойка при непредоставяне на обезпечение по процесния договор за заем.

В тежест на ответника е да установи, че процесната сума в размер на 728,94 лв. е заплатена на валидно правно основание - действителна клауза за неустойка по действителен договор за паричен заем.

В процесния случай не е спорно между страните, а и от представения по делото Договор за паричен заем Кредирект № ****/*** г., се установява, че между страните е сключен процесния договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,27 %.

Съгласно чл. 6.1 от Договора заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия – поръчител или банкова гаранция. С разпоредбата на чл. 6.2 от Договора страните са договорили, че заемателят дължи на кредитора сумата в размер на 1341,72 лв. – неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 6.1.

Погасяването на заема се извършва на 12 вноски, всяка от които заедно с неустойката се равнява на 218,00 лв. Крайният срок за погасяване на заема е *** г.

От приетите като писмени доказателства по делото платежно нареждане от **** г. (л. ***) и дневно извлечение № *** за дата **** г. от сметката на ответното дружество (л. **) се установява, че на **** г. ищецът е заплатил по сметката на ответника сумата в размер на 1013,13 лв., като е посочено следното основание на превода: „********** КРЕДИТ 480311 ОТКАЗ В 14ДНЕВЕН СРОК“.

От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Л. К. (л. **) се установява, че по процесния Договор за паричен заем № **** от *** г. има извършено само едно плащане в размер на 1013,13 лв., с което са погасени следните задължения по договора: главница – 1000,00 лв. и договорна лихва – 13,13 лв. Посочено е, че кредитът е предсрочно погасен на **** г., като размерът на платената неустойка е 0,00 лв., т.е. не е плащана неустойка.

По делото е извършена повторна съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице В. Ш. (л. **), от която се установява, че платената сума по Договор за паричен заем № **** от *** г. е на на обща стойност 1013,13 лв., както и че плащането е направено на **** г. Посочено е, че в случай че платената сума от 1013,13 лв. бъде разнесена съобразно погасителния план към договора с нея следва да бъдат погасени 120,54 лв. – главница, 163,65 лв.

– възнаградителна лихва и 728,94 лв. – неустойка. Изслушано в проведеното на 15.04.2025 г. открито съдебно заседание по делото вещото лице В. Ш. категорично заявява, че при подписването на процесния договор на *** г. са усвоени от ищеца 1000,00 лв. и до **** г. е била начислена възнаградителна лихва в размер на 13,13 лв. Сочи, че извършеното на **** г. плащане на сумата в размер на 1013,13 лв. по договора е направено много преди първата 4 падежна дата по кредита, като с тази сума реално са погасени само 1000,00 лв.

– главница и 13,13 лв. – възнаградителна лихва, дължима по кредита до 05.01.2021 г. Заявява, че в експертното заключение е посочила, че ако платената сума от 1013,13 лв. бъде разнесена съобразно погасителния план към договора с нея следва да бъдат погасени 120,54 лв. – главница, 163,65 лв.

– възнаградителна лихва и 728,94 лв. – неустойка, тъй като така й е бил поставен въпроса. Сочи, че от извършената справка в счетоводството на ответното дружество не са установени данни за извършени сторнирани записи.

Съдът кредитира експертните заключения по извършените по делото съдебно-счетоводни експертизи, тъй като намира същите за обективни, обосновани, непротиворечиви и компетентно изготвени от вещите лица.

Страните не спорят, че ответникът „Сити Кеш“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищецът Г.

Д . е физическо лице, което при сключване на Договора за заем е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същият е усвоил изцяло заетата сума. Сключеният между ищеца и ответника Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Разпечатката съдържа 41 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9697be0b-c98d-4402-ad44-5f54ea818adb