Определение № 50 от 06.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. Кюстендил, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20251500600065 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 341 и сл. НПК вр. чл. 249, ал.3 вр. ал.1 НПК.

Ю.Радойкова- прокурор при РП- София протестира протоколно определение № 1160/ 17.12.2024 г. на Кюстендилския районен съд от проведено разпоредително заседание на 17.12.2024 г. по НОХД № 933/24 г. по описа на същия съд, с което съдът е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.248, ал.3 НПК и е върнал делото на РП- София за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила. В протеста се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото, като се сочи, че доводите на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на обвиняемия са неправилни и незаконосъобразни. Иска се същото да бъде отменено и да се върне делото на КнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Процедурата по чл.342, ал.2 НПК е изпълнена; изпратени са преписи на подс.Я. Ш. и неговия защитник- адв. Д. П.. В указания срок е постъпило възражение от адв.П., с което е изразено несъгласие с доводите на прокурора за липса на съществено процесуално нарушение. Сочи се, че от ОА не става ясно по какъв начин е извършено твърдяното деяние. Иска се потвърждаване на определение на КнРС.

КнОС, след проверка на материалите по НОХД № 933/2024 г. на КнРС, намира частния протест за допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 342, ал.1 НПК от надлежна страна в наказателния процес. Атакуваното от прокурора определение на КнРС от РЗ, с което е прието наличие на съществени отстраними нарушения на процесуални правила е правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди по следните съображения:

Срещу подсъдимия Я. Ш., роден в Косовска Митровица, Р Сърбия, албанец, гражданин на Р Косово е внесен обвинителен акт по чл. 206, ал.3 Нк вр. чл.26, ал.1 НК, по който е образувано НОХД № 933/24 г. на КнРС.

1

При проведеното РЗ КнРС се е произнесъл по въпросите по чл.248, ал.1 НПК, като по т.3 е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, след което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за изпълнение на отстраняването им, като е приел, че както в ППО, така и в обвинителния акт не става по какъв начин е осъществено твърдяното изпълнително едяние по чл.206, ал.3 НК. Посочено е, че не са конкретизирани фактическите или юридическите действия на състава на чл.206 НК по отношение на чуждото имущество и в чий интерес.

Настоящата инстанция се солидаризира с доводите на КнРС за нарушено право на защита на обвиняемия, изразяващо се в неясно описание в ОЧ на ОА на обстоятелствата по обвинението. Съображенията за това са следните:

Подс.Ш. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.206, ал.3 вр. чл.26 НК, като се твърди в ОА, че същият, в условията на продъэлжавано престъпление през периода 06.06.2013 г. до 20.06.2013 г. на ГКПП- Калотина и на ГКПП- Гюешево противозаконно е присвоил чужди движими вещи- два леки автомобила, собственост на „Филип Михов“ЕООД, като деянието е в големи размери.

Основателен е довода на КнРС относно неяснота относно механизма на деянието. В тази връзка следва да се посочи, че състава на чл. 206 НК предполага противозаконното присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази на правно основание. Изпълнителното деяние на обсебването се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане в свой или в чужд интерес, вследствие на което е налице засягане на възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея. Доколкото този състав представлява обективна присвоителна дейност с вече намиращия се у дееца предмет на престъплението, то е необходимо от обективна страна да се установи начина, по който е извършено присвояването на чуждото имущество.

В настоящия случай в ОЧ на обвинителния акт е посочено, че посочените автомобила са били във фактическа власт на подсъдимия, че с тях същия е напуснал на посочените дати страната (съответно българо- сръбската и българо- македонската граница), че е предоставил (неизвестно къде) фактическата власт на други лица и че манифестирал отказ за връщане на автомобилите. Изнасяйки автомобилите извън границата на страната, подс.Ш. трайно лишил собственика от възможността на упражнява правото си на собственост.

Не става ясно с кои от всички гореизброени действия е осъществен фактическия състав на обсебването; нито дали обсебването е фактическо или юридическо; нито пък е конкретизирано къде се е осъществило то. Изтъкнати са поредица от действия и бездействия- от една страна – напускане на границата на страната от една страна, от друга- предоставяне на друго лице (без да се конкретизират съответните периоди, за които има съответния доказателствен материал в ДП), от трета- отказ за връщане. От изброените факти не е конкретизирано именно кое е фактическото или юридическо действие, в което се изразяват присвоителните намерения на подсъдимия. Това е от съществено значение с оглед възраженията на защитата, основани на договорните отношения между страните.

2

Не се споделя довода, изтъкнат в протеста, че детайлното изложение на факти, предхождащи престъплението било третирано като неяснота на обвинението от страна на КнРС. Всички изложени факти несъмнено изясняват отношенията между страните, но от тях не става ясно каква същността на присвоителните действия, времето и мястото на извършването им. А времето, мястото и начина на твърдяното престъпление са съществен реквизит на ОА по смисъла на чл.246, ал.2 НПК. Следва да се посочи още, че КнРС не е изисквал анализ на обвинителната теза, нито излагане на съображения относно деянието, а единствено уточняване на естеството на твърдяните разпоредителни действия.

Или в заключение КнОС се солидаризира с извода на КнРС относно наличие на нарушения на съдопроизводствените правила, което да е довело до нарушение на правото на защита на обвиняемия по чл. 249 ал.4, т.1 от НПК , доколкото обвиняемия при наличието на посочения ОА е в невъзможност да научи за какво престъпление е привлечен. Необходимо е следователно да се конкретизира в какво се изразяват присвоителните действия или бездействия от страна на подсъдимия, съответно- на каква дата същите са извършени с оглед необходимостта от поставяне на рамки на обвинението. С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията на прокуратурата, поради което определението на

КнРС се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 345, ал.1 НК вр. чл. 249, ал.3 от НПК, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1160 на Кюстендилския районен съд от проведено разпоредително заседание от 17.12.2024 г. по НОХД № 933/24 г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото на основание чл.248, ал.3 НПК и е върнато делото на СРП за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3