Протокол № 108 от 14.05.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 64/2025
- Вид
- Протокол № 108
- Подписан
- 14.05.2025
- В сила
- 14.05.2025
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Яни Георгиев Гайдурлиев, Янко Новаков Новаков
Цитирани разпоредби
- чл. 123 · Наказателен кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 108 гр. Бургас, 14.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Данчев
Членове:
Яни Г. Гайдурлиев
Янко Н. Новаков при участието на секретаря С. Ст. Ангелова и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600064 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 10.40 часа, поради разглеждане на НДВ № 75/2025 г. в същата зала.
За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява прокурор С..
Жалбоподателят подсъдим С. М. С., редовно призован, се явява лично и с адвокат Г. К., упълномощена редовно от по-рано.
Частните обвинители и граждански ищци С. С. И. и Й. А. И., редовно призовани, се явяват лично и с упълномощените си повереници адвокат Б. Я. и адвокат С. Й., редовно упълномощени с пълномощни, които представят в днешно съдебно заседание за тази инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Липсват пречки, да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становището на страните и като не намира процесуални пречки за разглеждане на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Я.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. Й.: Нямаме искания за нови доказателства.
АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.
Съдът ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство.
С оглед становището на страните, намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и ДАВА ХОД по същество.
2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло първоинстанционната присъда. Същата е законосъобразна, обоснована и правилна, предвид следните аргументи:
В хода на проведеното следствие от първоинстанционния съд, фактическата обстановка е била изяснена в нейната пълнота. При изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК, съдът е осигурил възможността на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства.
Описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът е изпълнил задължението си да анализира събраните по делото доказателствени източници и въз основа на съвкупната им преценка да обоснове своите фактически и правни изводи. Липсват основания, които да мотивират промени в направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
При така законосъобразно и обосновано приетата и установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд също така законосъобразно и обосновано е направил и своите изводи, че с деянието си подсъдимият С. М. С., в качеството си на собственик и представляващ дружеството ЕТ „Ивелина 08-С. М.“, е допуснал нарушение на редица разпоредби на Правилата за безопасност на труда при дърводобива, като е причинил смъртта на непълнолетния И. И. и с това е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 123, ал. 1 от НК.
Пред настоящия състав жалбоподателят и защитата му правят възражения, че С. не следва да носи отговорност по така въведеното му обвинение, тъй като той не е изпълнявал на първо място функцията на ръководител на дървосекачите, напротив, той самият е бил дървосекач по договор към дружеството на свидетеля Ц..
Това възражение е несъстоятелно, тъй като съобразно събрания доказателствен материал е видно, че подсъдимият С., като собственик и представляващ ЕТ „Ивелина 08-С. М.“ е сключил писмено споразумение за 3 съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда с „Айди 555“ ООД и се явява подизпълнител на поръчката за дърводобива и износа на същия. Т.е. подсъдимият С. се явява работодател на целия персонал, извършващ дърводобива и износа на дървесина и той е лицето, което е задължено да инструктира и запознае този нает от него персонал за правилата и безопасността на условията на труд.
Посоченото споразумение е подписано от С. именно в това му качество с конкретна задача и съответно той е имал задължението да наеме работници дървосекачи, респ. да отговаря за тях и независимо, че този персонал не е бил нает на трудов договор, уговорката е била устна. В съдебната практика има множество случаи в тази насока, ще цитирам само Постановление на Пленума на ВС № 2/27.09.1979 г., съгласно което дори деецът да е нямал специални знания или друга правно-регламентирана дейност, щом се е наел да извършва такова занятие или такава дейност, същият носи наказателна отговорност по чл. 123 НК.
Всички дървосекачи са били наети от подсъдимия С. и са били допуснати на работа от него без да има налице извършен какъвто и да е инструктаж, нито общ, нито специален, нито ежедневен. Дървата са били ръчно товарени, извозвани, рампирани, като дължината на всяко едно е била близо 2 м, като това е съответствало на средна и едра дървесина. Правилникът за безопасност на труда в горите и по-точно в чл. 240 посочва, че ръчно разтоварване се допуска само за дребна дървесина. В конкретния случай е разтоварвана средна дървесина и то в случая от непълнолетно дете, със съгласието на работодателя, с което още повече нараства рискът от трудова злополука. Това респективно не би се случило, ако С. е спазвал задълженията си като работодател и най-вече не е следвало да допуска непълнолетния И. да работи. Друг е въпросът как точно се наема непълнолетен на работа, като има множество изисквания в тази насока.
Няма да се впускам в подробности по отношение на фактическата обстановка, тъй като същата е изяснена в пълнота, но акцентът, който следва да се наложи е, че С. се е явявал работодател на тези устно наети дървосекачи, което го е задължавало в това му качество да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Той в това си качество на работодател е допуснал тази дейност, за която е сключено споразумението, да бъде извършвана и от 4 непълнолетно лице, а именно пострадалият И. И.. Това се потвърждава и от неговите обяснения, дадени в съдебно заседание пред първата инстанция, като посочва, че първия ден на дърводобива той е видял непълнолетния, но по никакъв начин не е реагирал да го отстрани, напротив, съгласил се е с неговото присъствие и работа. В деня на злополуката подсъдимият С. е липсвал, бил е на почивка. Единственото, което го е интересувало, е да си вземе парите от положения труд. Това са неговите обяснения. От тези обяснения на С. става ясно, че той напълно е дезинтересиран как точно следва да работи наетия персонал по дърводобива, него просто го е нямало, макар, че в качеството си на работодател е следвало да осигури спазването на здравословни и безопасни условия на труд. Това от своя страна включва, че когато има сеч и има работници на обекта, той е следвало да бъде на терен, а не на почивка и да организира работата им така, че тези условия на труд да бъдат изцяло спазени. Ако той е спазил задължението си като работодател да осигури безопасни условия на труд, злополуката с непълнолетния И. не би се случила.
Няма да се спирам по отношение на допуснатите нарушения, тъй като те подробно са описани в присъдата и в мотивите към нея и няма противоречие по същите.
Всички действия, които е извършвал С., а именно сключване на споразумение и приемайки работата като подизпълнител, наемането на дървосекачи, видно от свидетелските показания, че той е действал като ръководител на дървосекачите, независимо, че липсват трудови договори с работниците дървосекачи, подсъдимият С. е събирал бригада от хора, включително е определял възнаграждението на всеки един работник, което от своя страна го задължава да следи стриктно работата на всички, да ги инструктира, да осигурява необходимата техника и съоръжения за този вид дейност, която от своя страна се явява източник на повишена опасност.
Съобразявайки се с фактологията на злополуката и нормативноустановените задължения на подсъдимия С. при дърводобива, вещите лица са дали своето заключение за механизма на злополуката и причините за настъпването й. В случая не е установено виновно поведение на самия пострадал, напротив съдебномедицинската експертиза е категорична, че непосредствената причина за настъпването на смъртта на непълнолетния И. И.
5 е тежка черепно-мозъчна травма, като това е станало при разтоварването на дървена трупа от каруцата. Самата работа по добив, сеч, извозване, рампиране на дървесина е дейност с изключителна опасност и съответно при всяка една от тези дейности следва да се спазва техническата безопасност, охраната на труд и съответно да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд.
Дървото, свалено от непълнолетния И. от каруцата, е било с голяма дължина – над 2 м и с тежест над 135 кг, което се води едра дървесина, клас 2.
Следва да се има предвид, че разтоварването на този тип дърво е било абсолютно не по правилата. Сторено е ръчно, като е било допуснато непълнолетно дете да извършва това, което е причинило смъртта, като е ударило главата на И. И.. Подсъдимият С. е бил напълно наясно, че работниците му, включая и непълнолетния И., който е допуснат безпроблемно на сечището, работят с тежести, без да са спазени каквито и да е норми, не е било осигурено предпазно облекло, не е била осигурена техника, в случая извозването е извършвано с каруци. Нарушени са Наредба № 16, правила и норми за ръчна работа с тежести, нарушен е Кодексът на труда, нарушен е Правилникът за безопасност на труда в горите.
В основата за настъпването на злополуката е неосигуряването на предпазни средства от страна на ръководителя на обекта, а именно подсъдимият С., както и невземането на каквито и да е мерки по обезпечаването на сигурността, което отново е задължение на подсъдимия С., като работодател на дървосекачите.
Разбира се, това от страна на частните обвинители е отбелязано пред първата инстанция, че следвайки веригата на събития, които са се състояли и довели до фаталния изход, пряка причинно-следствена връзка за смъртта на непълнолетното лице имат и други лица, посочени конкретно, а именно дружеството, наело подизпълнителя, както и лесовъдът, но в случая следва да се ограничим с така очертаната рамка на обвинението от страна на наблюдаващия прокурор и в случая не може да се излезе от тази рамка. Но независимо от това, поведението на подсъдимия С. е в пряка и непосредствена връзка с настъпилата смърт, тъй като не е спазил своите задължения да осигури безопасни и здравословни условия на труд. Същият е бил длъжен да осигури съответните грижи на своите работници.
При определяне размера
6 на наложеното наказание първоинстанционният съд е подложил на внимателна и задълбочена преценка всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на всички изложени по-горе обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е преценил, че наказанието следва да бъде определено при хипотезата на чл.
54 НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като е приложил и нормата на чл. 66, ал. 1 от НК.
При индивидуализация на наказанието са били отчетени всички обстоятелства от значение за размера му, без някои от тях да са надценени за сметка на останалите. В заключение следва да се отбележи, че внимателният прочит на материалите по делото не може да обоснове очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца от друга, поради което първоинстанционната присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
В този смисъл, моля да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, представителят на прокуратурата беше изключително изчерпателен. В тази връзка аз нямам какво да добавя. Действително присъдата и мотивите са задълбочени, подробни, всички аспекти на производството са анализирани. Действително има причинно-следствена връзка на действията на подсъдимия с настъпилата смърт.
Разпечатката съдържа 56 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96978273-4cb2-441c-a2e0-0573bfb8471c