Решение № 113 от 28.04.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Монтана, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500123 по описа за 2025 година

Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на П.С. от с.

*, Р. Р., Л.Р. и Н. Р., и тримата от гр. *, подадена чрез пълномощник адв. К. Б. против решението на РС Лом № 412 от 12.12.2024г., постановено по гр. дело № 2167/2023г. , с което е допусната делба между страните по отношение на четири земеделски имоти, останали в наследство от Р. И., б.ж. на село *, починал 1994г. и са определение правата на съделителите в съсобствеността.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в поотделно и съвкупност, като е подходил избирателно при оценката им, извадил е конкретни изрази от свидетелските показания, като им придал значение каквото нямат, преиначил смисъла и значението на конкретни показания, при което е достигнал до неправилни крайни изводи, с което е нарушил чл. 12 и чл. 235 ГПК. Подробно в жалбата са анализирани събраните по делото гласни доказателства относно установяване обективния и субективен елемент на владението като придобивен способ с твърдения, че установяват възражението на жалбоподателите, ответници в първоинстанционното производство, че процесните имоти са продобити от прекия им наследодател С.С. по давност, както и че фактическата власт е упражнявана със знанието и съгласието на ищците. Иска се отмяна на обжалваното решение 1 и отхвърляне на предявения иск за делба. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемите Ц. И. от с. *и Е. С. от гр. *чрез пълномощник адвокат Д. Ц. с подаден в срок писмен отговор оспорват основателността на жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение.Претендират разноски за въззивното производство.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежни страни в процеса при наличен правен интерес , поради което са допустими за разглеждане.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Ц. И. от с. *и Е. С. от гр. *чрез пълномощник адвокат Д.Ц. срещу П. С. от с. *, Р. Р., Л. Р. и Н. Р.,и тримата от гр. *с твърдения за наличие на съсобственост между страните по отношение на недвижими имоти – поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *по КККР от 2019г. , одобрени за село *, представляващ нива с площ 18009 кв.м в м. „*“, както и три поземлени имоти, представляващи ниви с идентификатори *, *и *по одобрените за село *КККР от 2019г. с площ съответно 50069 кв.м в м. „*“ , 1740 кв.м в м. „*“ и 6441кв.м в м. „*“. Изложени са твърдения, че недвижимите имоти са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на Р.И.,б.ж. на село *, починал 1994г., чийто наследници по закон са страните по делото. Поискано е извършване на съдебна делба по отношение процесните имоти.

В срока за отговор на исковата молба ответниците са оспорили иска с твърдения, че процесните земеделски имоти са тяхна собственост, придобити по давност чрез непрекъснато владение от наследодателя им С. С., починал 2017г., син на Р. С., което владение е осъществявано от възстановяване на имотите. Изложени са твърдения, че С.Р. е догледал родителите си, поради което и ищците като наследници на дъщерята на Р.С. са му заявили, че като благодарност за полаганите грижи , земеделските имоти ще останат за него и той е осъществявал фактическа власт върху тях със съзнанието, че е техен собственик, обработвайки ги лично, отдавайки ги по наем или аренда, като само той е получавал добивите от земите, включително наемните и рентни плащания, а след смъртта му това са продължили да правят ответниците, без ищците да са заявявали претенции.

С постановеното по делото решение съдът е приел за доказано наличието на съсобственост между страните, като е допуснал делба по отношение процесните имоти според правата на страните като наследници на низходящите на общия им наследодател Р.С..

Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установяват предпоставките на чл.

79,ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/ и наследодателят им С. Р., като един от наследниците на общия наследодател не е придобил право на собственост върху процесните имоти по давност.

Решението на РС Лом е валидно и допустимо постановено в производство по иск с 2 правно основание чл. 69 от Закона за наследството във връзка с чл. 34 от ЗС.

При преценка правилността на решението, въззивният съд приема следното :

От фактическа страна безспорно е установено, че процесните земелдски имоти са възстановени с влезли в сила решения на ПК, сега ОбСЗ *, на наследниците на Р.С. И., б.ж. на село *, поч. 1994г. , като решението за възстановяване имота в село *е от 1997г. а за имотите в село *от 2000г. . След смъртта си 1994г. Р.С. е наследен от син С.С. и по право на заместване от ищците като наследници на починалата 1993г. негова дъщеря А.Т..

Ответниците са наследници по закон на С.Р., починал 2017г. , като П. е преживяла съпруга, а останалите трима ответници негови синове. Безспорно е, че до смъртта си С.Р. е живял в село *.

През 2009г. и 2011г. е подавал до Д.ф.З. заявление за плащане на площ обработвани земеделски земи в землището на село *и финансова помощ му е отпусната по схемите и мерките за директни плащания, но от приложените писмени доказателства не се установява заявените от него площи за плащания да са идентични с процесните три имота в землището на село *.

Установено е , че 2009г. и 2014г. С.Р. като наследник на Р.С. е отдал под наем, съответно аренда процесния имот от 6440 кв.м в землище село *, а през 2011г. и 2014г. е отдал под аренда на З.А.ЕООД земеделския имот в землище село *, за което е получавал рента. През 2018г. за същия имот П. С. е сключила със същата фирма договор за наем, обстоятелство отразено и в КККР , видно от приложената скица на имота. Налице са доказателства за получена от П. рента за стопанската 2018/2019г. за имота от 6440 кв.метра , както и такива за получена от Ц. П. на 13.10.2023г. от З.А. ЕООД рента за стопанската година 2022/23 за имот в *9003 кв.метра и за имот в село *-3220 кв.метра, които площи, посочени в приложените РКО представляват половината от процесните имоти от 18009 кв.метра в село *и 6440 кв.метра в село *.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.Н., Т.Т., М.Т. и Р.С., доведени от ищците , както и П. Х., А. А., В. Р, М. М., доведени от ответниците.

Св. М.Т. , братовчедка на ищците, установява, че Р. е получил процесните имоти от своя дядо Т.П. , като не знае наследниците му да са си поделили имотите. От Ц. е чувала, че той е получавал рента за имотите в село *.

Св.Т.Т., син на ищцата Е. П., знае , че майка му е имала наследствени земеделски земи от Р., не са поделяни между наследниците, като е получавала рента , последно за 22/23г, като докато е бил жив вуйчо й С., той й е давал рентата, а след смъртта му – ответниците.

Св.Р.С.-съпруг на ищцата Е. П., знае за наследствените й земеделски земи в *и *, както и че не са поделяни , като е водил Е. да си получава рентата.

Св.П.Н., управител на фирма П. А., занимаваща се със земеделие в района на с. *, установява, че с ищеца Ц. П., който работи при него, са разговаряли да му даде да обработва наследствените земи в с. *и *. Ц. обещал да му даде за обработка земите, които се полагат на него и сестра му, след като си ги поделят с останалите наследници.

3

Свидетелите на ответниците:

Св. М.М. установява в показанията си, че като арендатор обработва земеделския имот от 50 дка в землището на село *от 2012г. по сключен договор със С. Р., а след смъртта му е сключил такъв и със сина му Р., за което им е плащал рента. В подкрепа на показанията му са данните отразени в КККР относно процесния имот с идентификатор *с площ 50069 кв.м , землище село *. Видно от скицата за имота М.М. е посочен като наемател по договор за наем от 21.02.2022г..

Св.П. Х. , близък на семейството на С.Р. и приятел със синовете му, установява, че живее в село *, често е помагал на С. при обработката на земеделския имот от 50 дка в селото. С. обработвал този имот още преди 1998г. , садял царевица, викал хора да му помагат за прибирането на реколтата. След това С. дал имота на М. да го обработва. Чувал от С., че той е гледал родителите си и затова земята е само негова. Присъствал на разговор между Ц. , Е. и С., в който С. ги питал искат ли нещо от земята в *, и те казали, че не искат защото е гледал родителите си. Няколко пъти се случвал този разговор, като Е. мълчала, но Ц. казвал, че не иска нищо от земята в *.

Св.А. А. е близка на семейството на С., живее в с. *и често им е гостувала.

Установява, че отношенията на С. и семейството му с ищците Ц. и Е. били много добри, не е чувала между тях да е имало спорове за земя, като тя не е била свидетел на разговори между тях за земя.

Св. В. Р., съпруга на ответника Р. С., установява, че свекърът й С. обработвал земеделска земя в *, около 20 дка, садял с царевица, викал хора да му помагат. Познава ищците, идвали са на гости на С. в село *, на събора на селото. При тези гостувания С. предлагал на Ц. да си разделят имотите, останали от Р., но Ц. казвал, че не иска от имотите в село *, тъй като си имал земя в село *. Съпругата на Ц. им казвала да си оправят земята, за да не стане по-сложно, но Ц. заявявал, че те с вуйчо му са се разбрали. Тези разговори били преди 8 години, преди да почине съпругата на Ц..

В обясненията си Ц. П. споделя, че е получавал рента за имота в *, за другите / в */ вуйчо му си е сключвал договор и получавал рента.

От гласните доказателства се установява, че между С. и Ц. са водени разговори за делба на земеделските земи , останали в наследство от Р.С., при които Ц. заявявал, че те с вуйчо му са се разбрали имотите в *да останат за С., а този в *- за Ц.. Ищцата Е. П., макар и да е присъствала на тези разговори, не е изразявала становище.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Безспорно е по делото, че процесните земеделски имоти са възстановени на наследниците на Р.И., б.ж. на село *, починал 1994г. . Законни негови наследници са ищците по право на заместване като наследници на починалата преди Р.С. негова дъщеря А.Р., както и С.С., негов син. Ответниците са наследници на С.Р., починал 2017г. .

4

Основния спор между страните е предвид наведеното от ответниците възражение за придобиване по давност процесните имоти от наследодателя им С.Р., евентуално от тях при упражнявана фактическа власт с намерение за своене в продължение на 10 години с твърдения,че С.Р. от реституирането на имотите ги е обработвал лично като едноличен техен собственик, получавал добивите от тях, без ищците да претендират , а впоследствие и отдавал същите под наем и аренда еднолично и получавал уговорените наем и рента, което след смъртта му продължили да правят наследниците му. Ищците многократно му заявявали, че имотите трябва да останат за него като благодарност за полаганите грижи за родителите му.

Придобиването на недвижим имот при предпоставките на чл. 79,ал. 1 от Закона за собствеността / ЗС/ предполага установяване от страна на ответниците при условията на главно и пълно доказване наличието на владение от страна на С.Р. върху процесните четири земеделски имоти в продължение на най-малко 10 години. Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За наличието на владение следва да са налице обективният критерий за упражнявана фактическа власт и субективният такъв – намерението за своене на вещта , което намерение съгласно чл. 69 от ЗС се предполага до доказване на противното.