Решение № 100 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000503172 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивни жалби на срещупоставените страни срещу неизгодните за тях части от решение № 5053 от 2.09.2024 г. на СГС, ГО, I – 20 състав, по гр.д.№ 886/2023 г., постановено по спор по член 49 от ЗЗД .

Въззивната жалба с вх.№ 102980/27.09.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищцата Д. П. Г. от град *** чрез пълномощника – адвокат С. Н. – е насочена срещу частта от решението, с която искът за вземането от обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 20 000 лева до предявения размер от 27 000 лева. Съдържа оплакване за постановяване на решението в нарушение на член 52 от ЗЗД , обусловило присъждане на обезщетение в занижен размер в несъответствие с характера на уврежданията, проведеното лечение, продължителността на възстановителния процес и невъзстановената увреда.

Въззивната жалба с вх.№ 101244/20.09.2024 г. ( по регистратурата на 1

СГС ) на ответника Столична община чрез старши юрисконсулт в СО , район „Оборище“ И. И. П. е насочена срещу осъдителната част на решението и е бланкетна . Молбата с вх.№ 110377/14.10.2024 г. с изложение за това в какво се състои неправилността, е подадена след срока за въззивно обжалване с начало 18.09.2024 г. и край 2.10.2024 г. и въззивният съд не я взема предвид .

Всяка от страните е подала отговор на подадената от насрещната страна въззивна жалба, в който е изразила становище за нейната неоснователност .

Помагачът на ответника – „ ДЛВ“ ЕООД, град Перник е подал чрез пълномощника си – адвокат В. Личен от САК „ отговор на въззивна жалба“ с вх.№ 126831/18.11.2024 г. (по регистратурата на СГС) на подпомаганата от него страна, в който е изразено съгласие с изложените в нея доводи, но и оспорване на приетите за доказани в решението факти за претърпени от ищцата вреди, в т.ч. счупване на костица на палец на лява ръка; за механизма на падането преминаване по неравности на тротоарната настилка като причина за получаване на увредата, за продължителността на възстановителния период, както и за липсата на принос от пострадалата , която пресякла не на пешеходна пътека и на неразрешено място .

Обжалваното решение е произнесено по искова молба с вх.№ 6686 от 25.04.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на Д. П. Г. от град *** , с която предявила срещу Столична община осъдителен иск по член 49 от ЗЗД във връзка с член 52 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лева по твърдения, че на 3.11.2022 г. при пресичане на улица „ Веслец “, близо до пресечката с бул. „ Дондуков“, се спънала в подвижна тротоарна плочка, в опит да си предпази лицето с лява ръка паднала напред върху трамвайната линия и получила счупване на лява лъчева кост и на костица от палеца на лявата ръка, поставена й е гипсова имобилизация за 30 дни и имала нужда от чужда помощ в ежедневието; към подаване на исковата молба не може да движи левия палец, продължава да приема обезболяващи при студено и влажно време и да се лекува и не е възстановена. Претендира присъждане на законна лихва от увреждането - 3.11.2022 г.

Ответникът – Столична община - оспорил с отговора на исковата молба исковете с възражения, че отговорен за състоянието на уличната мрежа е не ответникът, а юридическото лице, на което е възложена пряката й поддръжка; улицата и тротоарът в участъка,в който се твърди падането, са в изрядно 2 състояние и няма сигнали за противното ; увреждането не се дължи на посочената в исковата молба причина – лошо състояние на тротоарната настилка, а на лично поведение на ищцата, която не проявила нужното внимание при придвижването си и размерът на исканото обезщетение е завишен.

Привлеченият от ответника помагач в лицето на „ ДЛВ“ ЕООД, град Перник, комуто се твърди възлагане в същия период на поддържката на участъка, в който е настъпил инцидентът, с договор за обществена поръчка ; оспорил фактите относно падането, причината за него и получаването на описаните увреждания, в т.ч. счупването на костицата на ляв палец ; възникването от договора на задължение в негово лице за поддръжка улицата в участъка, в който е настъпил инцидентът ; оспорил иска по размер, въвел възражение за съпричиняване , основано на пресичане на неразрешено място и концентриране на вниманието върху това да се следи за преминаване на трамвай или автомобил и други факти като неправилно лечение, отказ от болнично лечение и пр.

За да уважи исковете с присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 3.11.2022 г., СГС е приел, че ищцата паднала, в деня и на място, посочени в исковата молба и по описания начин : при движение в тротоарния участък на улица „ Веслец“ и по причина на препъване в подвижна плочка преди бордюра ; от договора от 31.05.2019 г. не е възникнало задължение за помагача да поддържа и извършва текущ ремонт в процесния участък, който като част от улица „ Веслец“ не е включен в списъка по Приложение 6 към договора, но това задължение е възникнало по силата на закона за ответната община и е останало неизпълнено от нейните служители; неизправното състояние на тротоара е единствена причина за падането и за получаването на едно травматично увреждане – счупване на долния край на лява лъчева кост. Обезщетението за произлезлите морални вреди в размер на 20 000 лева е определено при отчитане на следните обстоятелства, установени чрез разпита на един свидетел и изслушване на вещо лице по съдебно – медицинска експертиза : лечението е чрез закрито наместване и имобилизация за 30 дни, продължителността на възстановителния процес е в рамките на 4 месеца ; търпенето на болки - в рамките на два пъти по 2 седмици, останали са ограничения в обема на 3 движението на гривнената става- китката се свива надолу до 60 градуса, при норма от 90 градуса .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите и изразените от страните в откритото съдебно заседание становища, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо .

Както вече се посочи, въззивната жалба на ответника е бланкетна и въз основа на нея въззивният съд не може да проверява обосноваността на фактическите констатации в решението – относно механизма на падането, причината за него и характера на полученото травматично увреждане , както и за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон и материалния закон, който не е императивен – член 269 от ГПК . Помагачът му не е обжалвал неизгодната за него част от решението в срока по член 259,ал.1 от ГПК, считан от 16.09.2024 г. и изтекъл на 30.09.2024 г. и не може извън него да заявява, както е сторил в становището от 18.11.2024 г., именовано „отговор на въззивната жалба“ на подпомагания ответник оспорвания на фактическите констатации в решението и доводи за завишен и несъответен на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД размер .

При това положение , доколкото въззивникът и ( в срока за въззивно обжалване ) помагачът му не са оспорили с конкретни доводи правилността на обжалваното решение, въззивната инстанция е обвързана от установеното от СГС, че на 3.11.2022 г. 58-годишната ищца паднала поради неизправност на тротоарния участък на улица „ Веслец“ в близост до пресичането й с бул.

„Дондуков“ , по който се придвижвала и от удара върху уличното платно с трамвайни релси получила счупване на долния край на лъчева кост на лява ръка. Осъществен е фактическият състав на член 49 от ЗЗД за пораждане на отговорността на ответната община за обезщетяване на произлезлите от инцидента морални вреди. Поведение на ищцата по член 51,ал.2 от ЗЗД не е допринесло за увредата.

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането 4 на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

Във въззивната жалба на ищцата се настоява, че ударът е причинил и друго увреждане – счупване на костица на палеца, но такова не е удостоверено в епикризата от „ Пирогов“ ( на л.6 ) при диагностициране на състоянието й.

СГС също не е извел съответно на доказателствата извод за втора фрактура .

По делото е установено с медицинска документация, заключение по съдебно – медицинска експертиза и свидетелствата на М. Г. (дъщеря), че за травмата е приложено закрито наместване и гипсова превръзка за срок от 30 дни, толкова дни ищцата била в отпуск поради нетрудоспособност, имала нужда от чужда помощ в битов план от около месец и половина, а в последствие била затруднена при упражняване на дейността на козметик – изпускала предмети, намаляла силата на захвата - според казаното от свидетелката . Изпитвала болки в травмирания крайник - по – силни в продължение на две седмици след инцидента и две седмици след отстраняване на гипсовата превръзка, при общ възстановителен период от около 4 месеца , останала невъзстановена увреда – пожизнено ограничение до 60 градуса , при норма от 90 градуса, в обема на движение на гривнената става и имало възможност за изпитване на болки при натоварване и смяна на времето – експертно заключение .

Като съобразява характера на травматичното увреждане , настъпването му в зряла възраст, при жена със занятие на козметик, продължителността на болките с по – голям интензитет за около 4 седмици при общ възстановителен период от 4 месеца , наличните затруднения в личното битово обслужване по причина на 30-дневната гипсовата имобилизация и по- късно при връщане към упражняване на обичайното занятие, пожизнено останалия функционален дефицит и социално – икономическите условия в страната към края на 2022 г. въззивният съд намира, че определеното в обжалваното решение обезщетение от 20 000 лева отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и репарира в цялост претърпените физически и морални болки .

Въззивните жалби на двете страни са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде потвърдено в цялост. Страните имат право на разноски само за защита срещу неоснователната жалба на насрещната страна, които въззивният съд определя както следва : на пълномощника на ищцата 5 при условията на член 38,ал.2 от ЗА – на половината от размера по член 7,ал.2,т.3 от НВАР ½ х 2 200 – 1 100 лева ( делото пред въззивната инстанция е с ниска правна и фактическа сложност, разгледано е в едно о.с.з., защитата е осъществена и с отговор по член 263,ал.1 от ГПК), но неповече от поисканото- 1 000 лева, равностойни на 511 евро и на въззиваемата Столична община на основание член 78,ал.8 от ГПК за защитата от юрисконсулт по обжалван интерес от 7 000 лева в размер съгласно член 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ ( в ред. към Дв,бр.74 от 2021 г.) на 100 лева, равностойни на 51 евро.

Воден от горните съображения, САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 5053 от 2.09.2024 г. на СГС, ГО, I – 20 състав, по гр.д.№ 886/2023 г.

ОСЪЖДА Столична община, град ***, ул. „ Московска“ № 33 да заплати на адвокат С. К. Н. от САК ,бул. „ ***“ № *,ет.* възнаграждение за защита срещу въззивната й жалба в размер на 511 евро на основание член 38,ал.2 от ЗА .

ОСЪЖДА Д. П. Г. от град *** да заплати на Столична община разноски за възнаграждение на юрисконсулт за защита срещу въззивната й жалба на основание член 78,ал.8 от ГПК в размер на 51 евро.

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на помагача на Столична община -„ ДЛВ“ ЕООД, град Перник, ЖК „ Църква“, ул. „ Кралевски път“ № 1.