Решение № 263766 от 09.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№................................. гр. София, 09.06.2021г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в публично заседание на тридесет и първи май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при участието на секретар Хр.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 8651 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение от 24.02.2020г. по гр.д. № 17129 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 31-ви състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. №2005908/20.03.2017г. положителни установителни искове на ”Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***-6, сграда „Матрикс Тауър” срещу Г.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.4 от Закона за потребителския кредит /2006г.,отм/ за признаване за установено, че Г.Л.Г., ЕГН ********** дължи на ”Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 610лв., ведно със законната лихва от

02.11.2016г. до изплащането й, представляваща главница по договор от 25.04.2008г. за издаване на национална кредитна карта Райкарт , сключен с Райфайзенбанк (България)ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 27.02.2012г.; сумата от 225,67лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от 25.04.2008г. до 27.07.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 62276/2016г. на Софийски районен съд, като ”Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на Г.Л.Г., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 500лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5046256/17.03.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 11.03.2020г. от ищеца ”Е.М.”ЕООД,

ЕИК ******* със съдебен адрес: адв. И.Н.,*** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че по делото било установено валидното прехвърляне на вземанията с договора за цесията, длъжникът не бил платил задълженията, поради което и без значение било дали е редовно уведомен за цесията. Договорът за кредит бил валиден, с него на кредитополучателя била дадена възможност в срок от 3 години да усвоява многократно определена сума пари до размера на разрешения кредитен лимит.

Минималната месечна погасителна вноска била процент от ползвания кредитен лимит, тя не покривала цялата дължимата възнаградителна лихва и не погасявала дължимата главница, затова длъжникът нямал задължение да връща ежемесечно главница през 3 годишния период на револвиращия кредит. Едва след края на всеки тригодишен револвиращ период възниквало задължението за връщане на главницата, плащането на лихва, такси, разноски, или в края на допълнителния 20 месечен срок по чл. 43 от договора. Клаузата от договора била валидна, защото слагала 20 месечен срок за връщане на кредита, но вече конкретизиран на ежемесечни вноски и то без да се начислява възнаградителна лихва. С изтичането на 3 годишния срок, ако договорът не бъде подновен и ако има неплатени задължения, задълженията се трансформирали на задължение за връщане на натрупани задължения с погасителни вноски и срок от 20 месеца. Тази клауза на чл. 43 от договора не само че не продължавала кредита до безкрай, а слагала кратък срок в сравнение с револвиращия 3 годишен период. През 20 месечния срок се начислявала само наказателна лихва за забава, а не възнаградителна лихва.

Въззиваемият- ответник по исковете Г.Л.Г., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че срокът на договора за кредит бил три години и всички задължения по него били станали изискуеми на 26.04.2011г.. Последната вноска по кредита била направена на 17.01.2011г. и съгласно чл. 47, буква „А” от договора автоматично на 16.06.2011г. всички задължения станали изискуеми., а заповедното дело било образувано повече от 5 години след тази дата и правилно районният съд приел, че задълженията са погасени по давност, лихвата също не се дължала, защото била за погасени по давност задължения.

Не му било съобщена цесията, уведомлението не било получено от него, то било изпратено на различен от неговия адрес Пълномощното за уведомяването не било подписано от лице с представителна власт на банката. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба № 2005908/20.03.2017г. на ”Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* срещу Г.Л.Г., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.

124 от ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 4 и сл. от Закона за потребителския кредит (2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Г.Л.Г., ЕГН ********** дължи на ”Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 610лв., ведно със законната лихва от 02.11.2016г. до изплащането й, представляваща главница по договор № 0804040225673193/25.04.2008г. за издаване на национална кредитна карта „Райкарт”; сумата от 225,67лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 02.02.2011г. до 27.07.2012г., вземания за които били прехвърлени от „Райфайзен банк (България)”ЕАД на „Е.М.”ЕАД с договор за цесия от 27.07.2012г., за които е издадена заповед по заповедно дело № 62276/2016г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с договора за цесия му били прехвърлени вземанията по договора за кредит, длъжникът бил валидно уведомен. Договорът за кредит бил валидно сключен и ответникът получил възможност да усвоява многократно сума до размера на кредитния лимит от 610лв., за което му била предоставена кредитна карта. Ответникът многократно усвоявал наличния лимит по сметката си, като към момента задълженията били в размер на процесните суми. Ползваната сума се олихвявала ежемесечно , ежемесечно били начислявани и такси. Срокът на договора бил 3 години с изтичането му договорът автоматично се подновявал, ако към този момент длъжникът не бил в просрочие. При наличие на неплатени задължения към изтичането на 3 годишния период договорът преустановявал действието си като револвиращ, кредитополучателят не можел повече да усвоява суми, а бил длъжен да погаси задълженията на 20 вноски съгласно чл. 43 от договора. Крайният падеж настъпил на 25.12.2012г. и от този момент всички задължения били изискуеми. Оспорил е възражението за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност. Тригодишния срок бил период на револвиране, минималната погасителна месечна вноска в този период не била погасителна вноска по стандартен банков продукт. След изтичането на този 3 годишен срок при наличие на непогасени задължения те следвало да се погасят в срок от 20 месеца. Длъжникът имал задължение в края на първия тригодишен, което не било погасено и така съгласно чл. 43 от договора той следвало само да се плаща натрупаното като задължение на вноски от по 5% от тях, но не по-малко от 25лв. месечно, в случая месечна вноска била 41,78лв. Крайния срок бил 25.12.2012г. и 5 годишния срок не бил изтекъл към подаването на заявлението от 02.11.2016г. Ответникът не можел да възразява срещу съобщаването на цесията, защото не бил платил преди това, а и цесията била валидно съобщена с връчване на исковата молба с приложенията.

Ответникът Г.Л.Г., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че срокът на договора бил 3 години и изтекъл на 25.04.2011г., всички задължения били изискуеми към 26.04.2011г. , дори и да се приемело, че договорът продължил да обвързва страните и след това, то съгласно чл. 47 от договора задълженията станали изискуеми на 16.06.2011г., заявлението било подадено повече от 5 години след тази дата и били погасени по давност, лихвите като акцесорни вземания също не се дължали. Трансформирането на кредита в стандартен не можело да стане автоматично, следвало да има съгласие за същото включително и за погасителния план, такова не било постигнато. Цесията не му била валидно съобщена, писмото било върнато като непотърсено, защото било изпратено на адрес, различен от неговия. Пълномощното за ищеца за уведомяването за цесия не било подписано от лица с представителна власт за банката и не било валидно изявление. Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 62276 по описа за 2016г. на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3072678/02.11.2016г. е издадена заповед по чл.

410 от ГПК, с която е разпоредено Г.Л.Г.,

ЕГН ********** да заплати на ”Е.М.”ЕООД,

ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 610лв., ведно със законната лихва от 02.11.2016г. до изплащането й, представляваща главница по договор № 0804040225673193/25.04.2008г. за издаване на национална кредитна карта „Райкарт”; сумата от 225,67лв., представляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 25.04.2008г. до 27.07.2012г., вземания за които били прехвърлени от „Райфайзенбанк (България)”ЕАД на „Е.М.”ЕАД с договор за цесия от 27.07.2012г., както и съдебни разноски от 25лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен със залепване на 04.01.2017г. на уведомление, на 03.02.2017г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на 20.02.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 20.03.2017г.

По делото е приет неоспорен от страните договор № 0804040225673193/25.04.2008г. за издаване на национална кредитна карта „Райкарт”, носещ подпис за страните по него, съгласно който „Райфайзенбанк България”ЕАД се е задължило да предостави на ответника кредит, усвояван чрез кредитна карта с кредитен лимит от 610лв., като съгласно чл. 4 , чл. 5, чл. 6 дължимата сума (главница и други суми) се олихвява ежемесечно с лихва от 18% годишно , която лихва се събира в края на всеки месец служебно от кредитния лимит. Съгласно чл. 11 и чл. 12 от договора до 15-то число на всеки месец кредитополучателят дължи плащане на минимална месечна погасителна вноска, която е 5% от общата дължима сума към този момент за главница, лихви, такси, комисионни, но не по-малко от 25лв. Съгласно чл.

39 от договора срокът на договора е 3 години, но при липса на непогасени задължения към изтичането на този срок и кредитополучателят не е заявил, че не желае подновяването му, то договорът се подновява автоматично за нов 3 годишен период. Съгласно чл. 43 от договора, ако кредитополучателят откаже да получи новата си карта след изтичане на срока на валидност на първоначалната и към този момент има непогасени задължения, то той е длъжен ежемесечно да внася минималната погасителна вноска по чл. 11 от договора до издължаване на кредита, като банката прекратява достъпа до неизползвания кредитен лимит. Съгласно чл. 47 от договора при неплащане на 4 поредни месечни вноски изцяло задълженията стават предсрочно изискуеми автоматично.

Приета е неоспорена от страните справка, съгласно която по договора за кредит са правени множество тегления и погасявания, ежемесечно начисляваната възнаградителна лихва е усвоявана служебно от кредитния лимит, последното усвояване на суми от кредитополучателя е направено на 21.01.2011г. след този момент като задължения са му начислявани 2 такси за нереволвиране на кредита – през април и май 2011г., както и лихви, като към изтичането на срока от 3 години от сключването на договора –

25.04.2011г., непосагената главница е била 610лв., начислената лихва за периода от 02.02.2011г. до 27.07.2012г. е 225,67лв., за периода до 25.04.2011г. лихва е 66,82лв .

С Определение от 09.09.2018г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по договора за банков кредит банката е предоставила на ответника сумата от 610лв. и за ответника е възникнало задължения да я върне и да плати лихвата, за която са предявени исковете.