Решение № 1180 от 13.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100501236 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Т., ЕГН **********, срещу Решение №4057/14.11.2024г. по гр. дело №11612/2023г. на ВРС, 31-ви състав, с поправена ОФГ с Решение №948/18.03.2025г. по същото дело на ВРС, в частите с което са отхвърлени исковете по чл.200 от КТ на С. Т. за осъждане на „П. АД, ЕИК*********, за следните суми на следните основания:

- разликата над присъдените 10 000лв. до претендираните 60 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в болки, страдания, операция на L4 гръбначен прешлен и неудобства след интервенцията, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното изплащане на сумата;

- разликата над присъдените 2 340.65лв. до претендираните 6 367лв . – обезщетение за претърпени имуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност за времето от 20.06.2023г. до 21.09.2023г. и възнаграждението, което би получил ищеца, ако беше работил в този период при работодателя, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното изплащане на сумата, като решението е постановено при участието на третото лице-помагач 1 на страната на ответника „П. АД – ЗК „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК********.

Решението не е обжалвано в останалите му части – уважените искове за сумата до 10 000лв. за неимуществени вреди и до 2340.65лв. – имуществени.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно и постановено при формален и непълен анализ на събраните доказателства. Обезщетението за неимуществени вреди е силно занижено по размер и не отговаря на реално претърпяните такива и на критерия за справедливост. ВРС не е отчел в достатъчна степен характера и вида на телесните увреждания на ищеца, силните болки и страдания от тях и продължителния период на възстановяване от операцията на кръста, което не е и напълно постигнато досега. Необосновано ВРС е приел 50% съпричиняване на вредите от служителя поради укриване от негова страна на здравословните му проблеми в дните след трудовата злополука, тъй като работодателят е бил наясно с тях, както посочва и св. А.. Необосновано съпричиняването е мотивирано и с произволния извод на ВРС, че топчетата (гранулите), на които се е подхлъзнал ищецът при разтоварване на стоката от камиона, са паднали при подготовката за разтоварване на стоката. Погрешно приетата степен на съпричиняване е довела и до необосновано намаляване на обезщетението за имуществени вреди. По същество се моли за отмяна на решението в неговите обжалвани части и за уважаване на исковете в цялост, с присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. искането се поддържа.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна и третото лице неин помагач – не депозират отговор по жалбата. В о.с.з. въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно, като моли то да бъде потвърдено. Третото лице-помагач не се представлява в о.с.з.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на С. Г. Т., ЕГН**********, с правно основание чл.200 от КТ, за осъждане „П. АД, ЕИК*********, за заплащане на следните суми:

- 60 000лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от преживяна трудова злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в болки, страдания, дискомфорт, операция на L4 гръбначен прешлен и неудобства след интервенцията, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното изплащане на сумата;

- 6 367лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от преживяна трудова злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност за времето от 20.06.2023г. до 21.09.2023г. и възнаграждението, което би получил ищецът, ако беше работил в този период при работодателя си, ведно със законната 2 лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ съгласно трудов договор №***/04.11.2022г. На 01.06.2023г. около 13.00ч. претърпял злополука по време на изпълнение на служебните му задължения на двора на завода в гр.А., ул. „Д.“ №**, като получил повърхностна травма на окосмената част на главата. С разпореждане №51042432 от26.07.2023г. на ТП на НОИгр.Д. злополуката бил призната за трудова. При последващи прегледи било установено, че има и компресионна фрактура на L4 прешлен (счупване на прешлена), като това довело до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и от датата на злополуката до момента е в отпуск по болест, като освен това се е наложило провеждане на оперативна намеса. Сочи, че е претърпял както множество болки и страдания от оздравителния процес така и загуба на средства изразяваща се в разликата между получените обезщетения и трудовото възнаграждение което е щял да получи ако беше здрав и работи. Моли, да се осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в претендирания размер и също такова за имуществени вреди, представляващи разлика между полученото обезщетение за отпуск по болест и трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако беше работил за времето от 20.06.2023г. до 21.09.2023г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба до изплащането им.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва трудовото правоотношение (ТПО) с ищеца към датата на злополуката; не оспорва настъпилата такава и трудовия й характер; не оспорва и че ищецът е бил застрахован в „Б. ВИК“ за трудова злополука при работодателя. Оспорва обаче предявените искове, като твърди, че ищецът е допринесъл за произшествието чрез действия при груба небрежност в нарушение на приети от установени от работодателя правила за безопасност на труда, като не е положил елементарно внимание и не се е съобразил с разпиляната на земята суровина при разтоварването на стоката от камиона.

Освен това навежда твърдения, че служителят е нарушил т.7 от длъжностната му характеристика, а също и проведения му на 04.11.2022г. инструктаж, подписани от него; че е имал увреждания на тазобедрените стави и опредЕ. 50 % ТНР с решение на ТЕЛК от 2018г.; че след злополуката е продължил да изпълнява задълженията си по ТПО; че оплакванията му след инцидента касаели главата, но не и кръста; че откритата едва на 20.06.2023г. компресионна фрактура на L4 прешлен (счупване на прешлена) не се дължи на злополуката на 01.06.2023г., а или на друго общо заболяване или на друг инцидент, поради което не следва да се зачита от съда по делото. По иска за имуществни вреди сочи, че ищецът е получил всичко по ДОО, което му се полага. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени или евентуално да бъдат намалени обезщетенията; моли и за съдебни разноски. В о.с.з. поддържа 3 позицията и исканията си до съда.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Б.В.И.Г.“ ЕАД също не оспорва ТПО между главните страни,настъпилата злополука и трудовия й характер; не оспорва и че ищецът е бил застрахован в „Б. ВИК“ за трудова злополука при ответния работодател, но в това му качество не е заявявал претенция към застрахователя. Оспорва предявените искове, като твърди, че служителят не е уведомил работодателя си, че му е бил издаден болничен лист за временне нетрудоспособност, като вместо да остане за домашно лечение се е върнал на работа още на следващия ден 02.06.2023г. и е продължил да изпълнява обичайните си курсове като шофьор. Освен това служителят е укрил от работодателя намалената си с 50% работоспособност с оглед увреждания на тазобедрените стави, опредЕ. с решение на ТЕЛК от 2018г.

Заедно с това служителят е нарушил правилата за безопасност, като не е проявил необходимото усърдие и не се е съобразил с разпиляната на земята суровина, когато е започнал да разтоварва стоката,и по този начин си причинил самоувреждане поради груба небрежност. Самите увреждания на кръста не са в пряка причинна връзка със злополуката и за тях не се дължи обезщетение.По същество моли за отхвърляне на исковете или за намаляване на размера на претендираните обезщетения.

След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищецът – въззивник внася следните уточнения по исковата молба: Трудовата злополука е настъпила на 01.06.2023г. около 13.00 часа, по време на изпълнение на служебните задължения на ищеца в двора на завод „П. Т“ в А., ул. „Д.“ №**. Служителят Т. се е насочил към товарния отсег на управлявания от него служебен камион и в момента при отваряне на отсега се е подхлъзнал на разпръснатите по целия двор гранули (топчета). В резултат на това паднал по гръб, за кратко загубил съзнание, свестил се и с помощта на негови ръководител и колега се изправил. Бил замаян и изпитвал силни болки в главата след изправянето си. Преди да си тръгне към къщи преместил камиона, за да не пречи на работата на другите служебни автомобили. В деня на инцидента изпитвал главно силна болка в главата, но в следващите няколко дни към нея се прибавила и болка в кръста, която се засилила. Заради нея посетил лекар и на 20.06.2023г. бил диагностициран с „увреждане на междупрешленни дискове в поясни и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Това увреждане твърди да е настъпило именно в резултат на падането на 01.06.2023г. при описаните обстоятелства. Ищецът не е получавал застрахователно обезщетение, а карта от застрахователя, с която е заплащал лечението си (което не претендира по делото).

По така направените уточнения ответникът и третото лице-помагач не изразяват становище в рамките на предоставения им от съда срок за това.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на 4 страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С необжалваната част от решението на ВРС е осъден работодателят „П.

АД да заплати на служителя С. Г. Т. сумите 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) и 2 340.65лв. – обезщетение за имуществени вреди (разлика между получени обезщетения по ДОО и полагаемото се трудово възнаграждение), и двете като резултат от трудовата злополука на 01.06.2023г.

От приетото решение на ТЕЛК от 10.10.2018г. се изяснява установена от компетентния орган 50 % ТНР на С. Т. поради заболяването „асептична идиопатична остеонекроза“ на тазобедрени стави.

Със становище от 01.11.2022г. на служба по трудова медицина е било дадено положително такова за работа като „шофьор тежкотоварен автомобил“, при условие да не изпълнява тежък физически труд и ръчна работа с тежести.

На 28.10.2022г. С. Т. е декларирал пред „П. АД, че не притежава експертно решение на ТЕЛК за заоболяване с ТНР.

Няма спор и се потвърждава от приетия по делото трудов договор №*** от 04.11.2022г., че към 01.06.2023г. страните по делото са били такива по ТПО за длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“.

Приета по делото е и двустранно подписана и неоспорена длъжностна хакратеристика за заеманата от ищеца позиция при работодателя (л.47-49 от делото на ВРС).

Приложена е и служебна бележка №305/04.11.2022г. за проведения на С.

Т. инструктаж по безопасност и здраве при работа съобразно ЗЗБУТ и процедура за управление на човешките ресурси, подписана от ищецаинструктиран и от служител ТРЗ и човешки ресурси при работодателя (л.50 от делото на ВРС).