Протокол № 17 от 16.04.2021, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 17 гр. Пещера , 15.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Камен Гатев при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Гатев Гражданско дело № 20205240100866 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищецът М.Е., редовно уведомена, се явява лично и с процесуалния си представител адв. Р.К., редовно упълномощена по делото.

Ответникът А.Т., редовно уведомен, се явява лично и с процесуалния си представител адв. К.Р., редовно упълномощена.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Р. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ.К. – Поддържам доказателства да бъдат приети. молбата.

Моля приложените писмени

АДВ.Р. – Това което предложихме като споразумение държим на него, ако са съгласни.

АДВ.К. – Изразеното становище и предложение за спогодба не е в 1 интерес на детето,неговото развитие и необяснимо защо се проявява такава упоритост. Това дете се развива добре във Франция. Искам да разпитаме детето по делото.

Съдът прикани страните към спогодба и констатира, че такава не може да се постигне.

На основание чл.146, ал.1 от ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно Определение № 260021/12.01.2021 г. по чл. 140 ГПК.

ПРОЧЕТЕ се доклада по делото.

АДВ.К. - Нямам бележки по доклада.

АДВ.Р. - Нямам бележки по доклада.

На основание чл. 146 ГПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА проекта за доклад, обективиран в Определение № 260021/12.01.2021 г. по чл. 140 ГПК, за окончателен.

Сне се самоличността на доведените свидетели:

СВ. Г. Н. А. - родена на 30.01.1977г. в гр.Пазарджик, живее в гр.Пещера, български гражданин, омъжена, неосъждана, братовчедка съм на ищцата.

Желае да бъде свидетел.

СВ. Ц. П. Т.А - родена на 23.07.1971г. в гр.Пещера, живее в гр.Пещера, български гражданин, омъжена, неосъждана, майка на ответника. Желае да бъде свидетел.

СВ. А. И. К. - родена на 05.11.1975г. в гр.Пещера, живее в гр.Пещера,, български гражданин, омъжена, неосъждана, приятелка съм на семейство на А.. Желае да бъде свидетел.

2

СВ. Н. О. А. – роден на 12.02.1965г. в гр.Пещера, живее в гр.Пещера, български гражданин, женен, неосъждан, баща на ответника. Желае да бъде свидетел.

Предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Обещават да говорят истината.

Свидетелите се изведоха от съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на св.А.:

СВ. А. - Знам, че те са разделени от доста време. М. се омъжи с друг и живее във Франция. Работят и си гледат децата. От доста време е при нея детето, тя си гледа детето от 2 годинки.

На въпросите на адв.К.:

СВ.А. – Детето учи във Франция, иска си при майка си. Добре се чувства детето, много е привързано към майка си. Доколкото знам бащата и детето нямат връзка. Преди като идваха лятото, бабата и дядото го взимаха детето за малко. Бащата не знам дали го вижда. Предполагам, че не го вижда детето. Детето е разтревожено от делото, защото иска при майка си да остане, страхува се да не го вземе бащата. Разстроено е детето. Детето е тук долу в момента.

АДВ.К. – Нямам повече въпроси.

На въпросите на адв.Р.:

СВ.А. – Живея в гр.Пещера. Близко сме тук в гр.Пещера. От една година заради делото е тук. Отпреди тя живееше с децата и с мъжа й във Франция. М. не работи.

АДВ.Р. – Нямам повече въпроси.

Въведе се в залата св.Ц. Т.а

Пристъпи се към разпит на св.Ц. Т.а:

СВ.Т.А - Детето беше на година и 8 месеца, когато сина ми и М. се 3 разделиха, живееха на семейни начала без брак. След това нещо не се разбраха и М. ни напусна. В този случай детето остана при нас. Ние , аз, А. и баща му го гледахме до 4 годишна възраст. След което М. каза, че ще заминава във Франция при родителите си като на ваканция. Ние си говорихме и разрешихме да го вземе детето с нея. Тя замина и минаха може би 9 месеца и си намери приятел с който живее на семейни начала. Тя заминала с приятеля си в друг град. Майка й ми звъни и казва : „Дъщеря ми се омъжи. Искате ли детето пак?“. Аз казвам: „Да, искаме го. Може да ни го докарате, аз ще поема пътните разноски на Николай, вие вашите“. Тя ми отговори: „Ние в момента нямаме пари, не мога да платя. Елате да си го вземете.“ Майката на М. ми праща Николай сам самичко с четирима чужди мъже в микробуса 4 дена на път от Франция. Аз платих превоза. Аз се обадих на сина ми, когато майката на М. ми каза така и сина ми каза „ Майко да ми го докарат детето“. До 8 години ние гледахме детето. М. нито е пращала пари, нито искаше детето. Тя като живееше с този човек на семейни начала, миналата година си го взимаше детето. Той агресивен, беше се напил, детето беше у тях в събота. Напил се в гр.Пещера бяха, на ваканция. Той започнал да пие, да буйства, да търси Магда и детето като дойде всичко ми каза. Звъннах на М. по месинджъра „М. аз това дете повече няма да ти го дам там“ . Аз се разтреперах, защото е бил агресивен. Тя ми каза, че е поговорила с него и се е разбрала с него повече да не прави тези работи. Този господин шишето не сваля от ръката си. Знам го това от моята зълва, която е във Франция. Бях оперирана от миома в гр.Пловдив. Тогава с конците в корема бях в болница с Николай, защото беше болен. Тя тогава нито се обади, нито е дошла да каже това е моето дете.

На въпросите на адв.Р.:

СВ.Т.А – Тя е оставила детето при майка си да стои. Тя е казала, че може да се обади на бащата, ако искаме да го взимаме. А. не е търсен от социалните, не е разпитван в какви условия живее. Ние сами отидохме в социални грижи с А. и питахме защо не са се обадили на А. да дойдат да видят обстановката в нашата къща. Те не ни отговориха на този въпрос. А. работи в мебелен цех. М. не работи. М. живее в кв. „Едиверен“. В една стая живее с двете деца. Има едно дете от този човек с когото живее и Николай и от преди седмица докараха и на този човек двете дъщери при нея. А. се 4 интересува от детето. Имаше случаи, когато М. не го даваше детето. Лично ние се обадихме по телефона да поискаме детето след вашето разрешение да го взимаме събота и неделя. Те буйстваха срещу мъжа ми и мъжа си тръгна.

Втория път се обадихме по телефона и бащата на М. ме нарече с най-грубата дума и ме заплаши. Не са ни давали и преди и след разрешението от съда детето. Ние направихме жалба в полицията, звъняхме на тел.112, в полицията жалба сме направили. Те извикаха М. там и пак не ни го даваха. Ние го търсихме и досега си го търсим. Детето се роди на първи януари. Личната карта на А. е дадена на М., за да припознае А. сина си. Отидохме там и тя ни каза: „Закъсняхте, детето е вписано върху мен, минаха и го записаха само на мен“.

На въпросите на адв.К.:

СВ.Т.А - По законния ред постъпихме да се припознае детето, когато вече го взехме. М. беше във Франция, когато подадохме молбата за припознаване на детето. Гледахме детето, 2012г.-2013 г. остави детето при нас. Беше на 4 годинки, когато М. го взе. След това М. го гледа 3 години. И двамата сме го гледали, мъжа ми, аз и А.. Сина ми даде жалба в полицията.

Сина ми отиде да търси детето. В момента сина ми живее на семейни начала със снахата ми. Женен е от 7 години, имат си деца. Имат две деца, момче и момиче си имат. Битовите условия във Франция, изобщо нищо не знаем как живее детето там. Много пъти сина ми е ходил да търси детето откакто са тук.

АДВ.К. – Нямам повече въпроси.

Въведе се в съдебната зала св.А. К..

Пристъпи се към разпит на св.К.:

СВ.К. – Семейството познавам много добре. Майката като остави това дете, беше много малко, изобщо не го търси. След 4 години дойде да го види, взе детето и отиде с него във Франция. После по едно време пак видяхме детето в махалата. С чужд бус сложил детето, изпратил го тук и Цонка плати за превоза. Много хубаво го гледаха детето. На градинка ходеше, на училище го водиха. После пак дойде М., пак си взе детето. Чухме, че се е оженила там във Франция.

5