Решение № 489 от 12.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Перник, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720201589 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Д. В. В. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв. Б. В., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К, №7699121, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал1, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност на 01.07.2023г. в с. Драгиево, общ. Перник / в едногодишен срок от влизане в сила на ЕХ К/5645094 – 06.03.2023г./.

В жалбата се излагат възражения, че ЕФ е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че то не съответства на правното му квалифициране. Наказаният моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован, както и за присъждане на направените разноски в производството, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие .

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му.

Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

1

На 01.07.2023 г., 00.56 часа, в с. Драгичево, общ.Перник, по път I-1, се движело МПС – л.а. “БМВ 530Д“, с рег. №*****. В района на км.286+200 на посочения път, до магаззин за строителни материали „Топливо – юг“, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег.№*****, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства движещи се в посока от град София към град Перник в стационарен режим, чрез заснемане. Разрешената скорост на движение за посока към град София била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, а за посока към град Перник - 40 км/ч., въведена с ПЗ В26 на 493 м. преди км.286+200. В 00.56 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1158р-5248/06.07.2023г. - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 65 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост от 68 км/ч на допустимата грешка при измерването/.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – Д. В. В. с ЕГН **********. На основание разпоредбата на чл.188, ал.1, от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш, серия К, №7699121, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП му била наложена глоба 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност /в едногодишен срок от влизане в сила на друг издаден срещу нарушителя ЕФ – серия К/5645094, в сила от 06.03.2023г.

Електронният фиш бил връчен на Д. В. на 26.09.2024г. Същият не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М 632, клип № 26215, Протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-5248/06.07.2023г. и снимка на разположението на уреда, Техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол ТFR1 – М, Протокол № 328-22/12.10.2022г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в сектор „УС“ - Полицейска техника при ГД „НП“, разпечатка на ЕФ – серия К/5645094, Заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, както и писмо, изх. №11-00-303 от 25.11.2024г. от директор Областно пътно управление – Перник, Агенция „Пътна инфраструктура“ с приложена към него извадка от схема за организация на движението.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

2

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното нарушение е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза..

Приетите по делото писмени доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология, вписано е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Не е спорно по делото, че законосъобразно жалбоподателят е установен като субект на административното нарушение, доколкото е собственик на МПС, при управлението на което е извършено административното нарушение.

Същият не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП именно той е отговаря за установеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което формално е редовен от процесуална страна.

От материално-правна страна, условие за законосъобразното му издаване е доказателствена обоснованост на изложените в съдържанието му фактически обстоятелства, относими към съответния административнонаказателен състав.

Безспорно е, че идентифицирането на превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, точното място на нарушението и установяването на измерената скорост на движение, респ. отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост, са обстоятелства от съществено значение в казуса. Тези въпроси са пряко относими към елементите от фактическия състав на административното нарушение, тъй като определят субекта на нарушението, правната квалификация на същото, както и приложимата санкционна норма от гледна точка конкретно наказуемото превишаване на скоростта.

Поради това, абсолютна предпоставка за законосъобразно реализиране на отговорността на жалбоподателя съставлява доказване на обстоятелството, че нарушението е извършено именно при обстоятелствата, описани в електронния фиш.

Релевантни доказателства за установяване на нарушение, за което е издаден електронен фиш и за обстоятелствата, при които то е извършено съставляват направения запис на нарушението, респ. снимковото му 3 визуализиране, както и изготвеният протокол - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.

Съгласно чл.2 и чл.5, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като изображенията /статични и динамични/ притежават уникален идентификационен номер.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

С подадената жалба Д. В. оспорва вмененото му с издадения електронен фиш нарушение. При това положение АНО, върху когото лежи тежестта на доказване в производството, е бил длъжен да ангажира доказателства за всички факти, относими към признаците от състава на нарушението, описано в оспорения пред съда акт по чл. 58д, т.4 от ЗАНН.

Доказателствата събрани по делото установяват, че на означените в ЕФ датата и място с АТСС е извършван контрол върху скоростта на движение на МПС с посока на задействане „приближаващ“. В пътния участък, попадащ в рамките на населено място /с. Драгичево/, за всяка от посоките скоростния режим е бил различен, установяващо се от предоставената информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. №11-00-303 от 25.11.2024г. от директор Областно пътно управление – Перник и приложената към него извадка от схема за организация на движението. За посока към град София е била валидна разрешената скорост за населено място - 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, а за посока към град Перник скоростта е била ограничена до 40 км/ч. с ПЗ В26, поставен на 493 м. преди км.286+200.

В снимковия материал и в електронния фиш изрично е посочено, че заснетото МПС се е движело в тази посока - към град Перник.

Както се посочи, за тази посока към датата на нарушението е било въведено ограничение на скоростта 40 км/ч с пътен знак В26. Това обстоятелство не е намерило отражение в съставения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., не е означена и посоката на движение на контролираните МПС. Удостоверителните записи в него, че в пътния участък е действало общото ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място и няма пътен знак за ограничение, са в явно противоречие със събраната служебно от съда информация, обективирана в цитираното по-горе писмо от Областно пътно управление – Перник. Съдът кредитира именно предоставените сведения от администрацията, стопанисваща и управляваща пътя, тъй като в нейната компетентност е съхраняването и поддържането на информация за поставените пътни знаци.

В противоречие с така установеното фактическо положение са и обстоятелствата на извършване на нарушението, посочени в електронния фиш относно разрешената стойност на скоростта и установеното превишение. Тези обстоятелства са от съществено значение за административнонаказателната отговорност на нарушителя, тъй като различният скоростен режим за двете 4 посоки предпоставя различно превишение на скоростта, в случая и различна квалификация на нарушението /по чл.21, ал.1 или по чл.21, ал.2 от ЗДвП/, различно по тежест и основание административно наказание, доколкото законът предвижда глоба в различен размер, обвързан със стойността на превишаването на скоростта.

Изложеното мотивира извод, че в конкретния казус не е доказано нарушението да е извършено при обстоятелствата, изложени в електронния фиш /при разрешена в пътния участък скорост 50 км/ч и при превишение на същата с 15км/ч., следователно, жалбоподателят не е осъществил вменения му административнонаказателен състав и отговорността му не е ангажирана законосъобразно.

Преквалификация на нарушението не е възможна в случая, тъй като фактическите обстоятелства на нарушението биха били различни и ще обусловят утежняване на правното положение на наказания, което е недопустимо от гледна точка на това, че съдебния контрол върху акта по чл.58д, т.4 от ЗАНН е иницииран по негова жалба.

Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/969009bf-b3bc-4d23-91d7-46a0e0cd137d