Решение № 2116 от 15.06.2026, Софийски районен съд

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ,,***'', против наказателно постановление №25-4332001006/04.02.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева/25,56 евро, за нарушение на чл.104а от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва описаната в процесното НП фактическа обстановка, която счита, че не представя обстоятелствата достоверно. Излага друга такава: задръстване на процесния булевард, бавно предвижване на ниска скорост, създала се колона от автомобили, която на практика не се е движела за доста дълги периоди от време и точно в момент на такова спиране около 10:10 часа, действително провел разговор по телефона със своя бизнес партньор, за да го уведоми, че закъснява за уговорената среща, но след набирането направил това без да държи телефона в ръце, тъй като автомобилът му е оборудван със система за провеждане на телефонни разговори във стационарно положение на МПС-то. След около 15-20 минути колоната потеглила с доста ниска скорост и след като преминали за около един час разстоянието до светофара на околовръстното, бил спрян от полицейски служители, които му съставили процесния акт за използване на телефон по време на двужение.

Навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение. Счита действията на актосъставителя за неправомерни, доколкото последният не е констатирал лично нарушението, а същото му било съобщено от други негови колеги. Оспорва правното основание, тъй като посочената норма на чл.104, ал.11 от ЗДвП, не съществува.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.А.Д. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.

Алтернативно пледира за зачитане действията на жалбоподателя като приготовление по смисъла на чл.9 от ЗАНН, което не е наказуемо, или за приложение на чл.28 от ЗАНН, при отчитане маловажността на случая.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, ако НП бъде отменено.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание, но в своевременно постъпили писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.С.К., моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 16.11.2025 г., съгласно придружаващата го разписка, а жалбата е подадена чрез куриер на 01.12.2025 г. – първия присъствен, работен ден, след последния ден на срока 30.11.2025 г.

/неделя/, видно от поставената дата на плика, т.е. в законоустановения 14дневен преклузивен срок за обжалване, считано от връчване на НП, с оглед на което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№1443895 на 10.01.2025 г. от компетентно длъжностно лице: Р. С. Е., заемащ длъжността: младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта В. Г. Х., също длъжностно лице, за това, че на 10.01.2025 г., в 11:10 часа, в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от ул.“Павел Красов“ към ул.“Стар лозенски път“, управлява лек автомобил „,,***''“, с рег.№,,***'', собственост на К.Д., като на кръстовището с ул.“Патриарх Герман“ /срещу парк Врана/, използва мобилен телефон по време на управление на автомобила, без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, като държи телефона с дясната си ръка до дясното си ухо, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, с изрично посочване, че водачът е сам в автомобила.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, на датата на неговото съставяне, с изрично отбелязване, че няма възражения по направените в акта констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражения пред АНО в 7дневния законоустановен срок, считано от връчване на акта.

Въз основа на така съставения АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП, с което след като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50 лева/25,56 евро на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на 104а от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Е.; както и от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; справка картон на водача; заповеди за преназначаване на актосъставителя и АНО на заеманите длъжности и заповед за оправомощаването им да съставят 2

АУАН/издават НП за нарушения на ЗДвП.

Съдът намира, че процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни длъжностни лица, съгласно представените три броя заповеди, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени по тежест процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какво нарушение е санкциониран, къде, кога и при какви обстоятелства го е извършил.

Неоснователно се явява релевираното възражение в жалбата, че в процесното НП е посочена като нарушена несъществуваща разпоредба на чл.104а, ал.11 от ЗДвП. Правната квалификация на вмененото нарушение е правилно посочена като чл.104а от ЗДвП, още след описание на нарушението, а последващото цитиране на съдържанието на вменената като нарушена разпоредба, с повторно посочване на правната норма, при това с видимо наслагване на цифри и числа, не съставлява част от задължителното съдържание на НП и не води до незаконосъобразност на издадения санкционен акт. С оглед на горното, съдът не намира основания за отмяна на процесното НП на формално основание, без да разглежда спора по същество.

Съдът намира за безспорно доказано вмененото на жалбоподателя нарушение. В подкрепа на направените констатации в АУАН са показанията на свидетеля Е., който е категоричен, че на посочените дата, час и място, лично е възприел, че по време на движение на процесния автомобил – докато го е управлявал, неговият водач е ползвал мобилно устройство, без необходимото устройство, държейки телефона с дясната си ръка до дясното си ухо, както и че същият е бил сам в автомобила. Съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви показанията на свидетеля Е., като изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебни задължения, без наличие на данни за възможна негова пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото.

Същевременно, жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на изложената от него фактическа обстановка, поради което същата следва да се приеме единствено за защитна версия, целяща избягване на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение.

Правилно е приложен материалния закон. С разпоредбата на чл.104а от ЗДвП се въвежда забрана за водача на МПС да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му.

Съдът намира, че в обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа описание на всички елементи от състава на така вмененото нарушение, изразяващо се в използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, в смисъл на провеждане на разговор с него, както и на обстоятелствата, 3 при които е извършено, а именно: използването на мобилното устройство е осъществено без наличие на устройство, позволяващо да не участват ръцете на водача, при осъществяване на разговора. Като не е съобразил поведението си и с така въведената законова забрана, което безспорно се установява от събраните по делото доказателства, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна и субективна страна, с оглед на което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за него. Санкционната норма на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство "свободни ръце". Наложеното наказание на жалбоподателя е в предвидения абсолютен размер от 50 лева, поради което не следва да се обсъжда възможността за неговото намаляване.

С оглед значимостта на защитените обществени отношения, макар от деянието да не са настъпили вредни последици, съдът намира, че същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Напротив, нарушението е извършено през светлата част на денонощието, в пиков час, на един от най-натоварените булеварди в гр.София, когато и най-малкото разсейване на водача поставя в реална опасност живота и здравето на всички участници в движението. От друга страна, данните в справката картон на водача за множеството наложени наказания с влезли в сила фишове и наказателни постановление за нарушения на ЗДвП, очертават жалбоподателя като системен нарушител на правилата за движение по пътищата, спрямо който наложените наказания не са постигнали предвидените цели в чл.12 от ЗАНН. При това положение, съдът намира, че не са налице предпоставките за квалифициране на вмененото нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед на което правилна се явява преценката на АНО да издаде процесното НП, с което е санкционирал неправомерното поведение на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР-МВР разноски в размер на 25,56 евро за процесуално представителство от юрисконсулт чрез изготвяне на писмена защита, без явяване в съдебно заседание.

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2116 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110218434 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ,,***'', против наказателно постановление №25-4332001006/04.02.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева/25,56 евро, за нарушение на чл.104а от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва описаната в процесното НП фактическа обстановка, която счита, че не представя обстоятелствата достоверно. Излага друга такава: задръстване на процесния булевард, бавно предвижване на ниска скорост, създала се колона от автомобили, която на практика не се е движела за доста дълги периоди от време и точно в момент на такова спиране около 10:10 часа, действително провел разговор по телефона със своя бизнес партньор, за да го уведоми, че закъснява за уговорената среща, но след набирането направил това без да държи телефона в ръце, тъй като автомобилът му е оборудван със система за провеждане на телефонни разговори във стационарно положение на МПС-то. След около 15-20 минути 1 колоната потеглила с доста ниска скорост и след като преминали за около един час разстоянието до светофара на околовръстното, бил спрян от полицейски служители, които му съставили процесния акт за използване на телефон по време на двужение.