Решение № 310 от 15.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Благоевград, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20231210102794 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. И. Б., с ЕГН ********** ,с постоянен адрес гр. ****, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: ****, представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост", ж.к. „Младост“ № 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ар. офис 20, представлявано от И.

В.а Д. и Д. В. Н

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1141083, сключен между Н. И. Б., E^ ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост", ж.к. „Младост“ № 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ег. 9, ар. офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д.

В. Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника, както и да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на Н. И. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 5, 00 лв. /частичен иск от 428,80лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание но договор за потребителски кредит № 1141083, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендират се сторените разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца IBAN : , BIC: .

Твърди се, че на 25.03.2022г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1141083, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Сочи се, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лв., който ищецът е следвало да погаси за срок от 45 месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 5,12% или 51.20 лв. /или общо 1051,20 лв./, с посочен годишен процент на разходите в размер на 0,00%.

Сочи се, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник, като при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора 1 какъв е размерът па възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди се, че след като усвоил сумата от 1000 лв., Н. Б. установил, че освен заемната сума от 1000 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 428,80лв.

Твърди се, че към датата на подаване на иска Н. Б. е погасил задълженията си по договора за потребителски кредит. Поддържа се, че процесният договор е недействителен, поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочен в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, като в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди се, че ищецът не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Било посочено само ГПК в %, но не е бил посочен начина па изчисляването му, поради което се твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място се сочи, че е сгрешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено.

Сочи се, че ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение, с което се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Сочи се, че посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, се сочи, че представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването па забрА.та па чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, като в тази насока се цитира и съдебна практика. Счита се, че сумата, претендирА. от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита се, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Сочи се, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното се твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за 2 потребителски кредити се сочи, че изрично е посочено: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Счита се, клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1141083 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл. 10а, ал. 4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

С Разпореждане № 197/23.01.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 31.01.2024 година. В указания от съда едномесечен срок на 05.03.2024 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че е неоснователно твърдението на ищеца, че предоставяне на поръчителство от Фератум Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Сочи се, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Посочва се, че потребителят може да избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той е избрал или Фератум Банк (Малта) - дружество партньор на „ФЕРАТУМ БЪЛЕАРИЯ" ЕООД. Посочва се, че е неоснователно становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя. Твърди се, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Сочи се, че избрА.та възможност заляга в процесния чл. 5 на Договора за кредит, кой го се генерирал автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит-т.е. сочи се, че същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя. Посочва се, че ако ищецът е избрал личен гарант, то клаузата на договора щяла да гласи „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ....три имена....в полза на Дружеството...".

На следващо място се счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради непредставянето им срещу надлежната за този спор стрА. - Фератум Банк. Посочва се, че договорът за гаранция е сключен между Ищеца и Фератум Банк (както сам ищецът посочва), до като исковете са предявени срещу Фератум България. Фератум Банк е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирА. в Малга. коя го предоставя услуги на територията на Република България по силата па свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписА. под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Твърди се, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е стрА.. Сочи се, че прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на присъдено нещо по отношение на Фератум Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца. С оглед на изложеното се счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожност, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна стрА. поделото, поради което 3 предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане, като недопустим. Твърди се, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Multitude Bank (Малта) и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. Сочи се, че ищецът е получил по e-mail преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит.

Отделно се сочи, че потребителят получава по електронна поща и цялата документация от Multitude Bank (Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи.