Решение № 56 от 26.06.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 128/2025
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Анна Петкова Донкова-Кутрова
Цитирани разпоредби
- чл. 36 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54 ал. 1 т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал. 3 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. К., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20255320200128 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ****/**** година на Н. на г. П. к. при Р.У на М.В.Р. К. на С. Е. М. ЕГН ********** от гр. К., ул. * №*, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва извършване на нарушението. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище, поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Н. на г. П. к. при РУ на МВР- К. , редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, като 1 съображенията за това са следните:
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
На 17.10.2024г. служители на РУ на МВР- К., сред които свидетелят К. изпълнявали служебни задължения в гр. К., обл. П.. Докато се движили със служебен автомобил забелязали пред тях по ул. „Н. и Х. К.“ жалбоподателят да управлява мотопет Симсон, червен на цвят, който бил без поставена регистрационна табела. Мястото не било подходящо за спиране, тъй като улицата била тясна, затова го последвали и след като след известно разстояние спрял му извършили проверка. Поискали му документите на превозното средство, като М. отвърнал, че същото не е регистрирано, но в дома си има документи за него. Придружили го, като той им представил свидетелство за регистрация стар образец, валидно до 12.08.1997г. При извършена справка в ОДЧ по рама било установено, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред. Мотопедът бил закупен преди 15-20г. от възходящ на жалбоподателя и не бил пререгистриран. На датата на проверката М. го управлявал, тъй като искал да го изпробва след извършен му ремонт.
За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител К., пред който жалбоподателят потвърдил, че превозното средство не е регистрирано, бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № 606542/17.10.2024г., в който е отразено, че на същата дата около 11.10 в гр. К., обл. П., ул. „Н. и Х. К. до №* с посока на движение юг - север управлява мотопет Симсон червен на цвят с № на рама ****, който не е регистриран по надлежния ред и е без поставена регистрационна табела на определеното за това място. Нарушението е квалифицирано по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят получил екземпляр от АУАН, в който вписал, че няма възражения.
По случая в РУ на МВР – К. била образувано проверка, преписка № **** по описа за 2024 г. С резолюция от 12.11.2024г. на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН административно-наказателното производство по издадения АУАН било прекратено. С постановление от 10.12.2024 г. на прокурор при РП – Пловдив, ТО-К. било отказано образуването на досъдебно производство по материалите от извършената проверка, тъй като деянието не е престъпно поради малозначителност, а препис от същото бил изпратен на Началника на 2
РУ на МВР К. за преценка налагане на административно наказание по ЗДвП.
На ****г. оправомощеният за това орган, Началникът на група Пътен контрол при РУ на МВР К. е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели К. и К., както и на приетите писмени доказателства – свидетелство за регистрация на МПС, справки в Ц.б.
КАТ, мотивирана резолюция, АУАН, справка за нарушител/водач, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, заповед № 8121з-1632/02.12.201г., заповед № 8121К-3410/05.04.2023г., заповед № 317з11675/31.12.2021г., приобщените към доказателствата по делото материали по прокурорска преписка № ****г. по описа на РП Пловдив ТО- К., ведно с постановление за отказ да се образува наказателно производство по същата.
При така приетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че жалбоподателят е осъществил с действията си състава на административното нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, без същото да е регистрирано.
Съгласно чл. 1 ал. 1 от Наредба № І-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, тази наредба определя условията и реда за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.
За жалбоподателя като български гражданин с постоянен адрес в страната са относими посочените в Наредбата правила. Мотопедът съгласно обясненията му, снети в хода на извършената проверка, принадлежи на 3 семейството му от 15-20години. Наредбата предвижда в чл. 3 ал. 1 преди изм. с ДВ бр. 20 от 2018 г. моторните превозни средства и ремаркетата да се регистрират в 14 дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. След като в срока по чл. 3 ал. 1 от придобиване на собствеността, процесният мотоциклет не е бил регистриран и жалбоподателят го е управлявал по път, отворен за обществено ползване, улица, установимо от показанията на свидетелите К. и К., е осъществил управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Правилно е определена съответстващата санкционна разпоредба на чл.
175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, съгласно която се санкционира с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Кумулативните наказания са наложени в техния предвиден минимален размер.
Съдът не счита за основателно възражението на жалбоподателя за порок при формулиране на административното обвинение. Действително разпоредбата предвижда санкциониране на водач, който управлява нерегистрирано МПС, както и такъв, който управлява регистрирано такова, на което не е поставена табела с регистрационен номер. В случая обаче описанието в НП, издадено възоснова на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и посочено в него, е достатъчно коректно и не буди каквото и да било съмнение, за какво се наказва М., а именно за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което е и изрично посочено в мотивната част на наказателното постановление.
Обстоятелството, че върху превозното средство не е имало поставена регистрационна табела, изпълнява единствено изискването за посочване на всички констатирани факти при извършването на проверката. Неоснователно се възразява и за пороци при съставяне на АУАН, такива освен, че не са налице, то и наказателното постановление не е издадено възоснова на съставения АУАН, а на основание постановлението на РП Пловдив ТО К. за отказ да се образува досъдебно производство. Видно от съдържанието на атакувания акт, същия е издаден по реда на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН. Съставения АУАН не е посочен като такъв, слагащ началото на висящото административно-наказателно производство, а е уточнено, че започнатото със 4 съставянето му е прекратено по реда на чл. 54 ал. 1 т. 9 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението по приложение на материалния закон, доколкото противно на твърденията в жалбата, М. не се наказва за бездействие – неизпълнение на задължението да регистрира мотопеда, а за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Това обстоятелство му е било известно при извършване на нарушението, тъй като сам е заявил на полицейските служители, че превозното средство не е регистрирано. Водачът, приемайки за управление чуждо МПС, е длъжен да се увери, че същият е надлежно регистриран, което би могъл да стори чрез преглед на свидетелството за регистрация на превозното средство и вписаните в същото данни за собственик. В конкретния случай превозното средство принадлежи на семейството му от много години, а представеното от него свидетелство за регистрация е стар образец, със срок на валидност, изтекъл през 1997г.
Наличието или липсата на поставени табели с регистрационен номер не е елемент от състава на вмененото нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение.
В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Разноски се следват на въззиваемата страна при този изход на делото, като такива не са претендирани и направени, и не се присъждат.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****/**** година на Н. на г. П. к. при Р.У на М.В.Р. К., с което на С. Е. М. ЕГН ********** от гр. К., ул. * №*, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
КБ
5
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6