Решение № 269 от 28.09.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Благоевград, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Административно наказателно дело № 20251210201790 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „БСБ Сладък път“ ЕООД, ЕИК: 208255485, със седалище и адрес на управление: с***, срещу Наказателно постановление № 01-2500499/02.12.2025г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Благоевград, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 и във вр.чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за това, че на ***г. около 14:40 часа в качеството на работодател е допуснал лицето Т. К. А. да извършва в Цех за производство и търговия със захарни изделия, находящ се в гр. Б*** (***), стопанисван от „БСБ Сладък път“ ЕООД, трудова дейност на длъжност „Общ работник, промишлеността“, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП – нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо лице да разбере за какво нарушение му е наложено наказание, нарушение на материалния закон поради несъставомерност на деянието. Твърди се и че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическата обстановка. Отправено е искане за отмяна на атакувания акт. Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя процесуален представител адв. Н. Б., която поддържа отправеното искане за отмяна на наказателното постановление. Поддържа аргументите, изложени във въззивната жалба. Изтъква, че наказващият орган не бил доказал, че в деня на проверката лицето Т. К. А. е работила без трудов 1 договор, нито умисъла в действията на жалбоподателя. Твърди се също, че между „БСБ Сладък път“ ЕООД и Т. А. е бил сключен граждански договор.

Административнонаказващият орган директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Благоевград се представлява от юрк. П***, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като излага съображения за неговата законосъобразност. Претендира юрк. възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ***г., около 14:40 часа, служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград – гл. инспектор В. К. Н. и гл. инспектор Б. В. И., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в Цех за производство и търговия на захарни изделия, находящ се в гр. Б*** (***), стопанисван от „БСБ Сладък път“ ЕООД. При извършената проверка инспекторите установили да полага труд Т. К. А. като общ работник. Т. А. се намирала в цеха и правела фунийки за сладки, същата нямала сключен трудов договор. На място били установени още трима работници, които вършели тяхна самостоятелна работа, като всички работници се намирали на разстояние около метър един от друг. На Т. А. била предоставена за попълване декларация, в която посочила, че няма сключен трудов договор, поради което не е получила екземпляр от него, нито е получила копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ. Декларирала също, че работи от един ден в „БСБ Сладък път“ ЕООД и прави проби на форми, с работно време от 8:00 ч. до 16:30 ч., при уговорено възнаграждение в размер на 1077 лв. В декларацията не било посочено дали лицето има сключен граждански договор.

На дружеството била връчена призовка за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград и представяне на документи, включително трудови досиета на работниците/служителите.

Същият ден (***г.), след приключване на процесната проверка, в 16:36:02 часа дружеството подало уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране на трудовия договор на Т. А..

В хода на документалната проверка пред служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград били представени граждански договор №003/06.10.2025г. и трудов договор №003/10.10.2025г., сключени между Т. К.

А. и „БСБ Сладък път“ ЕООД.

Приемайки, че дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на 23.10.2025г. св. В. К. Н. – гл.инсп. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград съставила Акт за установяване на административно нарушение № 01-2500499 срещу дружеството, който бил връчен на управителя Б***.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 02.12.2025г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. В. К.

2

Н., св. Б. В. И., св. Т. К. А. и св. С***, и на писмените доказателства и доказателствени средства: заверени копия на граждански договор № 003/06.10.2025г. и трудов договор между Т. К. А. и „БСБ Сладък път“ ЕООД;

Протокол за вписани електронни трудови записи съгл. Приложение № 1,2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта; декларация; протокол за извършена проверка

№

ПР2540651/23.10.2025г.; идентификационна карта; призовка по чл. 45, ал. 1 АПК; заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; Акт за установяване на административно нарушение № 012500499/23.10.2025г.; Наказателно постановление № 01-2500499/02.12.2025г.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на В. К. Н. и Б. В. И., както и показанията на св. Т. А. в частта, в която заявява, че е подписала трудов договор с работодателя след приключване на проверката от служителите на дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства и по - конкретно на Протокол за вписани електронни трудови записи съгл. Приложение № 1,2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта и АУАН. От същите се установява, че в момента на проверката на ***г. Т. А. е изпълнявала трудови функции в цеха за производство на захарни изделия, като приготвяла фунийки за сладки, без преди това работодателят да й е предоставил екземпляр от сключения писмен трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, доколкото трудовият договор е сключен след приключване на проверката, което се признава и от самия работник в попълнената на място декларация и непосредствено пред съда в хода на съдебното следствие.

Несъмнено установен е и фактът, че преди да започне да полага труд, на работника А. не е връчено и копие на уведомлението до НАП по чл. 62, ал. 3 КТ, тъй като последното също е подадено след проверката от контролния орган. По това време на място се намирали още трима работници /петият работник избягал при появата на контролните органи/, които вършели тяхна самостоятелна работа.

Показанията на св. А. се кредитират и в частта, в която сочи, че отишла за първи ден в сладкарския цех, за да бъдат проверени възможностите й да върши работата. Тези нейни показания се подкрепят и от попълнената декларация на основание чл. 402, ал.1, т.3, чл. 402, ал.2 от КТ /л.12 от делото, гръб/, в която тя посочила, че е дошла на пробен ден, както и от показанията на св. В. Н., в които възпроизвежда казаното й от св. А. в същия смисъл. В подкрепа на това обстоятелство са и показанията на св. С***, на които съдът дава вяра, отчитайки нейната заинтересованост от изхода на делото предвид близката й родствена връзка с управителя на дружеството - жалбоподател /нейна дъщеря/.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът приема, че по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. Т. А., декларацията, подаденото до ТД на НАП уведомление подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, поради което последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

3

Основният спорен въпрос по делото е дали на ***г., когато е била установена в стопанисвания от жалбоподателя цех, Т. А. е престирала труд за работодателя „БСБ Сладък път“ ЕООД, вкл. в срок на изпитване дали е подходяща за работата или в случая се касае до лице, което в деня на проверката е извършвало дейност по граждански договор за изработка.

Съдът приема, че в деня на проверката - ***г. между св. А. и жалбоподателя не е имало действащ граждански договор, тъй като от една страна представеният такъв с № 003/06.10.2025г. е със срок на действие от 06.10.2025г. до 10.10.2025г. включително. От друга страна съдът намира, че гражданският договор е сключен за нуждите на извършената проверка и не следва да бъде кредитиран, доколкото противоречи на показанията на самия работник св. А., която излага, че на ***г. отишла за първи ден в цеха. В проведения между нея и проверяващите разговор същата не е заявила, че е имала сключен граждански договор, нито е отразила това обстоятелство в попълнената на място декларация. От показанията на св. В. Н. се установява, че по време на проверката управителят на дружеството също не е съобщил за сключен граждански договор. Това е било заявено едва при посещението на управителя в Дирекция „Инспекция по труда“, с оглед представяне на документи. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че дори да не бе изготвен за нуждите на проверката, гражданският договор за изработка във вида, в който е представен, прикрива трудово отношение между страните.

Трайно установено в теорията и съдебната практика е разбирането, че разликата между трудов договор и договор за изработка е дължимата от работника, респ. от изпълнителя (изработващия) престация. Уговорената престация определя и вида на съответното правоотношение. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на работна сила, правоотношението може да бъде само трудово - чл. 1, ал. 2 КТ. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на завършен продукт, договорът е за изработка - чл. 258 и сл. от ЗЗД. От приетия граждански договор № 003/06.10.2025г. не се установява между жалбоподателя и Т. А. да е уговорен завършен продукт, който последната да изработи на свой риск и със свои средства (чл. 258 и чл. 259 ЗЗД). Напротив, данните по делото наистина сочат, че дължимата от Т. А. престация е да предоставя работната си сила за извършване на определени от жалбоподател работи – да изготвя форми за сладки. Поради това съдът приема, че отношението между тях по повод на тази престация следва да се определи като трудово правоотношение (чл. 1, ал. 2 КТ).

Както беше посочено по-горе от доказателствата по делото се установява, че св. А. е била на пробен ден в цеха за производство на захарни изделия, но и в този случай правоотношението е трудово по изложените подолу доводи.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства /с изключение на посочения граждански договор/ и доказателствени средства като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.

От правна страна: