Решение № 112 от 08.08.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 250/2023
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 08.08.2023
- В сила
- 07.08.2023
- Състав
- Яника Тенева Бозаджиева, Андон Георгиев Миталов, Мариета Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.132 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.42А, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58А · Наказателен кодекс
- чл.58А, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.59, ал.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.59, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.59, ал.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. С., 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Яника Т. Бозаджиева
Членове:
Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов при участието на секретаря Д. Ик. Давидова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600250 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 327 и следващите от НПК.
Окръжен съд – С. е сезиран с жалба от адв. Е. Й., в качеството му на защитник на З. Г. С., подсъдим по НОХД №326/2022 г. по описа на РС-Е. П., по което подзащитният му е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание от една година „лишаване от свобода“, което следва да изтърпи при първоначален „общ режим“. В жалбата си адв. Й. сочи, че намира обжалваната присъда за явно несправедлива относно размера на наложеното на подзащитния му наказание, като иска въззивният съд да измени присъдата и да наложи на подс. С. по – леко по вид или размер наказание. Адв. Й. сочи, че в хода на досъдебното производство били събрани доказателства за наличието на близка интимна връзка между подсъдимия и пострадалата Р. Ж., която във времето била силно емоционална, като няколкократно същите са се разделяли и отново са подновявали отношенията си. Защитникът излага аргументи, че макар и извършено на публично място деянието от подзащитния му има своята предистория, а именно усложнените 1 взаимоотношения между подсъдимия и пострадалата. Твърди, че реакцията на подс. С. била предизвикана вследствие на отправените множество обиди и заплахи за саморазправа към него и семейството му от пострадалата Ж., което довело и до неговото емоционално избухване. С оглед на гореизложеното адв. Й. намира, че извършеното от подсъдимия не се отличава с голяма степен на обществена опасност на дееца, тъй като липсва пряк умисъл за извършване на престъплението.
Намира, че определеното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“ се явява несъразмерно тежко по отношение на деянието на подзащитния му. И това е така, тъй като ситуацията е възникнала между млади хора, който са по импулсивни и ограничени във волевите и интелектуалните задръжки, характерни за по-възрастни и улегнали личности. В депозираното допълнение към въззивната жалба, адв. Й. възразява срещу приетото от съда, че подзащитният му е личност с висока степен на обществена опасност спрямо която следва да се наложи по-тежко по вид и размер наказание. Адв. Й. излага становище, че съдът не е отчел смекчаващите вината на подс. С. обстоятелства, а именно младата му възраст, трудовата му ангажираност, перфектното му процесуално поведение, липсата на пряк умисъл или предумисъл за извършване на конкретното деяние, както и самопризнанията на подзащитния му.
С Присъда № 4/09.03.2022 г., постановена по НОХД № 326/2022 г. по описа на РС – Е. П., 5-ти състав е признал подсъдимия З. Г. С. за ВИНОВЕН в това, че: На 06.07.2022 г. в гр.Е. П., С. о., на ул.“А. К.“, в двора на филиал на СОУ „В. Л.“ – гр.Е. П., чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето, е причинил на Р. Г. Ж. средна телесна повреда – счупване на челюст, изразяваща се в счупване на долната челюст в дясно, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от тридесет дни престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което на осн. чл.58А, ал.1 вр. чл.54 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като е намалил наказанието с 1/3 и е определил за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.
На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоинстанционният съд е определил наказанието да бъде изтърпяно от подс. С. при „общ“ режим. От така наложеното наказание е приспаднато на осн. чл.59, ал.1 и 2 от НК времето, 2 през което спрямо подс. С. е била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и времето по всяко друго задържане по НПК, ЗМВР или друг закон.
С присъдата РС – Е. П. е постановил на осн. чл.68, ал.1 от НК подс. З. С. да изтърпи наложеното му наказание по НОХД № 91/2022 г. на РС – Е. П. от шест месеца „лишаване от свобода“. Съдът е определил „общ режим“ на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание, като е приспаднал на осн. чл.59, ал.1 и 2 времето, през което спрямо подс. С. и била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или друго задържане по НПК и ЗМВР.
Със съдебния акт на осн. чл.189, ал.3 от НПК подс. З. С. е осъден да заплати разноските по делото в общ размер от 383,40 (триста осемдесет и три лева и четиридесет стотинки) лева по сметка на ОД МВР – С., представляващи разноски в хода на досъдебното производство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска окръжна прокуратура – прокурор М., изразява становище, че постановената присъда е законосъобразна, правилна и обоснована, а наложеното наказание се явява справедливо, поради което моли съда да потвърди присъдата.
Защитникът – адв. Й., потвърждава своето становище за несправедливост на наложеното наказание, като в тази връзка се позовава на изтъкнатите в допълнението към въззивната жалба доводи. Намира, че правилната правна квалификация на извършеното от подзащитния му деяние се явява разпоредбата на чл.132 от НК, тъй като телесната повреда на пострадалата Р. Ж. е причинена в състояние на силно раздразнение от страна на извършителя, предизвикано от поредица от обидни реплики и квалификации от страна на пострадалата. С оглед на гореизложеното адв. Й. моли съдът да определи наказание „пробация“ по отношение на подсъдимия, като му наложи пробационни мерки по т.1 и т.2 на чл.42А, ал.2 от НК, които намира, че ще изиграят своята предупредителна и възпираща роля по отношение на подзащитния му.
Подсъдимият З. С. в последната си дума моли съда за изменение на наложеното му наказание от „лишаване от свобода“ в „пробация“.
Мнозинството от съдебния състав, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във 3 връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, с което е била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по глава Двадесет и седма НПК – чл. 371, т. 2 НПК.
Първоинстанционният съд, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 НПК, са извършени при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, правилно първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Първоинстанционният съд с определение от 09.03.2023 г. е обявил, че при постановяване на присъда ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Мнозинството от съдебният състав изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено подкрепени и обосновани.
Мнозинството от съдебния състав намира, че от фактическа страна 4 по делото е установено следното:
Подсъдимият З. Г. С. е роден на . г. в гр. С., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, живущ в село Гара Е. П., обл. С., ул.“С.“ №, в., ет., ап., с ЕГН:**********.
През 2022 г. подс. С. имал интимна връзка със свид. Р. Г. Ж., която била на 15 години. Връзката им била емоционална и двамата често се карали.
Родителите на свид. Ж. – А. Ж. и Г. Ж. били против връзката на дъщеря си с подс. С..
На 06.07.2022 г. свид. Ж. била заедно с баща си в гр.С.. Около 19,30 часа свид. Ж. докарал дъщеря си до гр. Е. П. като към 20,00 часа тя отишла в двора на филиал на СОУ „В. Л. – гр.Е. П.“ на ул.“А. К.“ в гр.Е. П., тъй като си уговорила среща с подс. С.. Двамата се срещнали и около 1 час обсъждали отношенията си и бъдещото на връзката си.
Преди това свид. Ж. си била уговорила среща и с приятелката си свид.
П. Ц. на същото място в двора на филиала на СОУ „В. Л. – гр.Е. П.“. Около 21,00 часа свид. Ц. дошла на уговореното място и там заварила свид. Ж. и подсъдимия. В присъствието на свид. Ц., свид. Ж. започнала да обижда подсъдимия, като го наричала „боклук“ и му казала, че е грешка в живота й.
Тогава подс. С. се приближил до свид. Ж. и започнал на я удря с ръце по лицето, като вследствие на ударите, главата на свид. Ж. се удряла в близката стена на училищната сграда. Свид. Ж. паднала на земята, а подс. С. започнал да я рита с крака в областта на бедрата. Свид. Ж. молила подсъдимия да спре да я удря, но въпреки това, когато се изправила на крака, той продължил да я удря с ръце по лицето и да я рита с крака.
След като подсъдимият спрял да я удря свидетелката седнала на стълбите до свид. Ц., като й казала, че много я боли челюстта и главата. Свид.
Ж. се обадила на майка си свид. А. Ж. по телефона и я помолила да я вземе от двора на училището. Свид. А. Ж. веднага се отзовала на обаждането, като откарала дъщеря си, придружена от свид. Ц., в УМБАЛСМ „П.“ – гр.С., където лекарите констатирали, че непълнолетното момиче има счупена долна челюст.
След като останал сам в училищния двор подс. С. отишъл при своята 5 приятелка свид. Д. И. и я помолил да каже в полицията, че същата вечер тя е ударила свид. Р. Ж.. Подсъдимият дори взел телефона на свид. И., от който изпратил няколко съобщения до свид. Р. Ж. с обидни думи.
По делото били изготвени две съдебно-медицински експертизи по отношение на нанесените на свид. Р. Ж. наранявания от подс. З. С.. От заключенията на съдебно-медицинските експертизи е видно че, на свид. Ж. са нанесени следните травматични увреждания: счупване на челюст, изразяваща се в счупване на долната челюст в дясно, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от тридесет дни, кръвонасядане, съчетано с травматичен отток и лицева асиметрия, вдясно, контузия на главата вдясно теменно и кръвонасядане на лявото бедро.
В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации, и е изложил аргументирани съображения защо ги приема. Само за прецизност следва да бъде посочено, че изброените в съдебния акт на първоинстанционния съд процесуални документи като определения касаещи произнасянето на РС – Е.
П. и ОС – С. по мярката за неотклонение на подс. С., саморъчно обяснение на подс. З. С., постановления за привличане в качеството на обвиняем и протокол за предявяване на разследването на обвиняем, не представляват писмени доказателства или писмени доказателствени средства съгласно нормите на НПК. Те са документи създадени за нуждите и в хода на разследването по делото и удостоверяват извършените действия по разследването от съответните компетентни органи. РС – Е. П. е анализирал събраните доказателствени източници, които напълно подкрепят самопризнанието на подсъдимия и обосновават несъмнено установената фактическа обстановка относно извършването на деянието и авторството му от подсъдимия. Доказателствените източници, въз основа на които първоинстанционния съд е направил своите изводи са показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели – Р. Г. Ж., П. Р. Ц. (л.4546 от ДП – разпит пред съдия), Д. К. И. (л.49 от ДП и разпит пред съдия л.5253 от ДП), А. Б. Ж. (л.56 от ДП) и Г. М. Ж. (л.57 от ДП). В съответствие със съдържанието на свидетелските показания, като потвърждават установената фактическа обстановка, са и писмените доказателства и доказателствени 6 средства от ДП: заповед за задържане на лице (л.26), протокол за обиск на лице (л.27), протокол за доброволно предаване от А. Ж. (л.58), амбулаторен лист, лист за преглед на пациент и допълнителен лист към лист за преглед на пациент (л.59-61), писмо от УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД и медицински документи касаещи нанесените телесни увреждания на свид. Р. Ж. и приложено лечение (л.73-117), справка за съдимост на подс. З. С. (л.118 от ДП), както и заключението на двете съдебно-медицински експертизи. Така изброените доказателства установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.
Разпечатката съдържа 37 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/968cfc49-bdf0-40f7-85ab-d740457af195