Решение № 743 от 21.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Бургас, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

Елеонора С. Кралева

Д* П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Д* П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232100500001 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 2443 от 04.11.2022 г. по гр.д. №7220/2021 г. по описа на РС-Бургас e прието за установено по отношение на С. С. К., ЕГН **********, от гр. Б****, Т. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б****, и П. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б*****, че К. Т. Р., ЕГН **********, от гр. Б******, и М. В. К., ЕГН **********, от гр. Б*****, са собственици на общо 2/3 (две трети) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******* (******) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И*, общ. Бургас, с адрес на имота: с. И*, общ. Бургас, площ на имота: 821 кв.м., граници на имота: *****, ****,**** и *****, както и на общо 5/6 (пет шести) ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда с идентификатор *******.1 (******, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И*, общ. Бургас, адрес на сградата: с. И*, общ. Бургас, застроена площ: 45 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.

Т. Н. К., ЕГН **********, е осъден да предаде на К. Т. Р., ЕГН ********** и М. В.

К., ЕГН **********, владението на собствените им 2/3 (две трети) ид.ч. от описания по – горе поземлен имот, както и на собствените им 5/6 (пет шести) ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда, като по отношение на ответниците С. С. К. и П. Н. К. е отхвърлено искането на ищците за предаване владението на процесните имоти.

Съдът е отменил в съответните части Нотариален акт № ****** от 17.06.2021 г. на нотариус С.Я., рег. № **** на НК, с район на действие района на РС-Бургас.

С решението си Районен съд – Бургас е осъдил М. В. К., ЕГН **********, да заплати на Т. Н. К., ЕГН **********, сумата от 2 167,53 лв. – част от общо дължима сума в размер на 21 538,08 лв., представляваща 2/3 от направените от него подобрения в сграда с идентификатор *******.1 по КККР на с. И*, общ. Бургас, както и сумата от 344,67 лв. - част от общо дължима сума от 655,00 лв., представляваща 1/3 от направените от него подобрения поземлен имот с идентификатор *******, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.01.2022 г. до окончателното им изплащане.

1

С решението си Районен съд – Бургас е осъдил К. Т. Р., ЕГН **********, да заплати на Т. Н. К., ЕГН **********, сумата от 541,88 лв.– част от общо дължима сума в размер на 5 384,52 лв., представляваща 1/6 от направените от него подобрения в сграда с идентификатор *******.1 по КККР на с. И*, общ. Бургас, както и сумата от 344,67 лв. - част от общо дължима сума от 655,00 лв., представляваща 1/3 от направените от него подобрения поземлен имот с идентификатор *******, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.01.2022 г. до окончателното им изплащане.

Всяка от страните е осъдена да заплати разноски по водене на делото на другата, съобразно уважените искове.

Подадена е въззивна жалба с вх.№45382 от 06.12.2022 г. от Т. Н. К. с ЕГН **********, П. Н. К. с ЕГН ********** и С. С. К. с ЕГН **********, чрез адв. С. П. от БАК, против Решение № 2443 от 04.11.2022 г. по гр.д. №7220/2021 г. по описа на РС-Бургас.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Твърди се, че мотивите на съда представляват възпроизвеждане на показанията на свидетелите и опис на представените писмени доказателства. Липсвали каквито и да било мотиви, което правило решението на съда необосновано, което пък от своя страна съставлява процесуално нарушение.

Позовава се на съдебната практика и на ГПК, съгласно които при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място дали се установява противоречие в показанията, като съпостави данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел. Оттам следвало да се прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи и съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. Само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани. Също така не било достатъчно свидетелските показания да бъдат само преразказани. Цитира практика.

Твърди, че в настоящия случай, съдът единствено е преразказал свидетелските показания, без да извърши собствена преценка на казаното от свидетелите, без да отчете съдържащите се между показанията им противоречия, както и да отчете евентуалната заинтересованост на кредитираните от него показания. След като е възприел за достоверни показанията на свидетелите на ищците, а не тези на свидетелите на ответниците, е следвало да изложи съображенията си защо дава вяра на същите, както и да посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези свидетели. В случая съдът не е направил това, нито е съпоставил показанията на отделните групи свидетели, така че след като установи противоречия помежду им, да ги анализира и да обоснове изводите си. Съдът не отчел заинтересоваността на тази група свидетели, чиито показания са изцяло кредитирани, без каквато и да е критичност. Показанията им били непълни, общи и сочещи непознаване на имота. Като пример за това са посочени показанията на св. Г.Р., а по отношение на другите двама свидетели на ищците, са изложени твърдения, че показанията им са непълни, неточни и неубедителни. Позовава се на показанията на водените от ответниците свидетели, които съдът не е обсъдил и съобразил.

Посочва, че съдът е допуснал друго процесуално нарушение, вследствие непълен и неточен анализ на доказателствата, представляващо неотчитането на фактите, от които се извежда заявеното от ищците намерение на ответниците и праводателя им за своене на идеалните части на ищците и на целия имот. Установило се, че своенето на целия имот е изразено от ответниците и праводателя им чрез поредица от действия, с които те отблъскват владението на ищците, като те са подробно и изчерпателно посочени във въззивната жалба.

Видно от посочените факти във въззивната жалба, ответниците и техния праводател явно са 2 демонстрирали отношението си на изключителни собственици и са отблъснали владението на другите съсобственици. По този начин, от държатели на идеалните части са станали владелци.

Сочи се, че съдът не е изследвал цялостното отношение на всяка от страните към имота и поведението на всяка от тях. Тази преценка била необходима с оглед заключението за намерението за своене. В тази връзка във въззивната жалба се прави анализ на свидетелските показания, както и на приетите по делото писмени доказателства. Направено е заключението, че описаното там поведение на М. К. и К. Р. категорично не би могло да се окачестви като собственическо, за разлика от това на Н. К. и наследниците му.

Твърди се, че промяната в намерението за своене на ответниците е сведена до знанието на ищците. Промяната в намерението на Н. К. станала безспорна след смъртта на баща му през **** г., когато само той поел фактическите грижи и стопанисването на имота.

Впоследствие през 2005 г. предприел основен ремонт и сменил бравите. К. Р. и съпругът й са знаели за тези действия, а М. К. заявила пред свидетели през 2004 г., че това е вилата на сина й. От тук следвало, че по делото може да се изведе знание и у двете ищци за промененото намерение при Н. К., които не са се противопоставили на намерението на Н. К. да владее имота за себе си. Всички действия на Н. К. покривали съдържанието на правото на собственост и не били смутени от никоя от ищците до смъртта му през 2010 г. По този начин бил осъществен фактическия състав на владението от същия, вследствие на което той е придобил изцяло собствеността върху имота. Впоследствие собствеността преминала към неговите наследници, като дори да не се приеме, че те не са придобили собственост, а са продължили владението, то те са го продължили необезпокоявано, явно и безспорно. Това било така, защото достъпът и ключовете за имота са били само в тях и съответните грижи за имота са полагали само наследниците на Н. К.. По този начин били осъществени предпоставките и за самостоятелно придобиване на имота от тяхна страна на основание наследяване и давностно владение.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, като отхвърли предявените срещу ответниците искови претенции.

Не са заявени доказателствени искания.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К.

Т. Р. с ЕГН ********** и М. В. К. с ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.

Р. С..

Оспорва подадената въззивна жалба от ответниците като неоснователна и необоснована, като моли да бъде оставен в сила обжалвания съдебния акт.

Считат, че в постановеното решение БРС е обсъдил всички събрани по делото доказателства и в частност свидетелските показания. Само фактът, че до 2021 г. ответниците и по точно Т. К. е посещавал имота, не водило до извода, че с това е променил своето отношение, още повече, че такива претенции за собственост не са заявени или демонстрирани. Въпреки че е ползвал в определен обем наследствения имот, това не означавало, че тези, които се ползвали по – малко са загубили правото си на собственост.

Позовава се на удостоверение за данъчна оценка на имота, приложено по делото като писмено доказателство, в която тримата ответници въз основа на декларирани от тях данни, са определили дялове от по 1/18 идеална част или общо 1/6 идеална част, а 5/6 идеални части са декларирани на ищцата М. К.. Тази данъчна оценка била издадена на основание декларирани данни и искане за издаване на данъчна оценка, в която декларация ответникът Т. К. е декларирал притежаваните от тях идеални части, като е пропуснал да декларира права на ищцата К. Р., но очевидно нейният дял и този на другата ищца отговаряли на претендираните с исковата молба, като по неясни причини този дял е включен в дела на втората ищца.

3

Не считат, че е налице противоречие в показанията на свидетелите. Всички били наясно, че се касае за наследствен имот от общия наследодател Т. К. и съпругата му М. К., че този имот се ползвал от самото построяване на къщата като вила, основно през летните месеци, като след смъртта на Н. К. – в дома на неговата майка и под грижите на сестра му К. Р., имотът се посещавал много рядко. Правен бил ремонт на дограмата, като разходите на ремонта били поети от М. К., като липсвали доказателства за обратното твърдение.

Твърди се, че се прави опит за излагане на факти и обстоятелства, които са недоказани в процеса и каквито съдът е анализирал, като е отчел и останалите доказателства в процеса. Те били удостоверение от ВиК – Бургас, от което било видно, че потреблението на вода в имота за период от 10 години бил общо 72 к.м., като потреблението на електрическа енергия за посочения в отговора на въззивната жалба период бил нулев до момента към юни 2021 г., когато ответниците били заживели реално в имота.

Излага доводи в насока, че ответниците не са доказали намерението си по отношение на имота и владението на същия относно приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС и промяна в намерението на наследника да владее имота като свой и обективната невъзможност имота да се владее от всички наследници. Позовава се на практика на ВКС.