Определение № 136 от 16.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500141 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по чл. 278 във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 4464, постановено в закрито заседание на 18.11.2025 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. 2865/2022 г. , с което е върната частна жалба с вх. № 39 941/14.11.2025 г., подадена от Т. Д. В. против определение от 25.09.2025 г., обективирано в протокол № 1713/26.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2865/2022 г. на ОС-Пловдив.

Жалбоподателката Т. Д. В. моли разпореждането да бъде отменено като неправилно по съображенията, посочени в частната жалба с вх. № 41 615/27.11.2025 г.

Ответникът по частната жалба Държавата, представлявана от министъра на финансите, моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 1417/14.01.2026 г. Моли за присъждане на разноски на основание чл. 78,ал.8 от ГПК за осъществената защита от юрисконсулт съгласно приложен списък – сумата 97,15 евро.

Ответникът по частната жалба Е. Л. В. не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по гр.д. № 2865:2022 г. на ОС-Пловдив е образувано по 1 подадената на 2.11.2022 г. искова молба, с която от Държавата чрез министъра на финансите е предявен против Е. Л. В. иск за присъждане на парична сума.

В хода на производството пред окръжния съд на 24.09.2025 г. от Т. Д. В. е подадена молба, с която заявява искане на основание чл.218 от ГПК да встъпи като трето лице-помагач на страната на ответника. С протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание на 25.09.2025 г., окръжният съд оставя искането без уважение. За определението на окръжния съд молителката е уведомена със съобщение, което е връчено на 2.10.2025 г. на лицето М.Е. В.дъщеря.

На 14.11.2025 г. с вх. № 39 941 от Т. В. е подадена чрез окръжния съд до Апелативен съд-Пловдив частна жалба против определението от 25.09.2025 г.

На 18.11.2025 г. окръжният съд постановява обжалваното сега разпореждане № 4464, с което връща частната жалба като просрочена. Окръжният съд констатира, че частната жалба не е подадена в законоустановения едноседмичен срок, тъй като препис от постановеното определение е връчен на Т. В. на 2.10.2025 г. чрез М.Е. В., легитимирала се като дъщеря на адресата на съобщението със задължение да предаде същото, и частната жалба е следвало да бъде подадена в едноседмичен срок - до 9.10.2025 г., а тя е подадена на 14.11.2025 г. Тъй като частната жалба е подадена след изтичане на едноседмичния преклузивен срок за обжалване, на основание чл. 275,ал.2 във вр. с чл. 262,ал.2,т.1 от ГПК окръжният съд връща частната жалба.

За разпореждането на окръжния съд жалбоподателката е уведомена на 26.11.2025 г. и на 27.11.2025 г. подава с вх. № 41 615 частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателката твърди, че срокът за обжалване не е изтекъл и подадената от нея частна жалба е в срок, тъй като в случая е налице връчване по чл.46,ал.2 от ГПК чрез лице, което не е адресат, но се е съгласило да предаде съобщението, в който случай за да е редовно такова връчване е необходимо лицето, което приема съобщението, да е пълнолетен член на домакинството, който се е съгласил до предаде съобщението, и да е дало своя адрес за призоваване. Заявява, че М.Е. В. е нейна дъщеря, но тя не живее на нейния адрес и не е член на нейното домакинство, а при връчването тя е била на гости в дома й и не е могла да се легитимира като постоянно живуща на адреса. Заявява, че връчването е извършено без нейно съгласие да предаде съобщението, тъй като съдебният служител не е попитал дали желае да го приеме и да даде адрес за призоваване, а тя просто е била помолена да получи 2 документите без да бъде надлежно уведомена за същността на процесуалните си задължения при приемане на книжата. Твърди, че в случая е вярно, че на съобщението е отбелязано „дъщеря“, но това само по себе си не означава, че тя е член на домакинството й или че е била упълномощена да приема съобщения от нейно име, като законодателят е предвидил строги изисквания за връчването на съдебни книжа, за да се гарантира правото на защита на страната, които изисквания в случая не са спазени. Заявява, че съгласно трайната практика на ВКС когато връчването е извършено чрез лице, което не е член на домакинството на адресата или не е дало адрес за призоваване, връчването е нередовно и не поражда правно действие и в такива случаи срокът за обжалване започва да тече от датата, на която адресатът реално е узнал за акта, или от датата, на която той е бил редовно връчен по друг предвиден от закона начин. Заявява, че тя е узнала за определението на 14.11.2025 г., когато е получила препис от него. Затова моли разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато за окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С отговора на частната жалба ищецът в производството пред окръжния съд Държавата, представлявана от министъра на финансите, твърди, че препис от определението на окръжния съд от 25.09.2025 г. е надлежно връчен на Т. В. на 2.10.2025 г. чрез дъщеря й М.Е. В., легитимирала се като такава, поради което срокът за обжалването е изтекъл на 9.10.2025 г. Заявява, че извършеното на 2.10.2025 г. връчване на преписа от определението е оформено съобразно изискванията на нормата на чл.46,ал.2 от ГПК. Заявява, че връчителят разполага с произтичака от закона компетентност по предвидените в закона форма и ред да удостовери фактите, които са от значение за редовността на връчването, като за да връчи съобщението на лице различно от адресата връчителят е проверил пасивната процесуална представителна власт на същото. Заявява, че законът не изисква връчителят да опише всички десйтвия по тази проверка, като е достатъчно в съобщението да посочи качеството на лицето, на което е връчил. Заявява, че са голословни и неподкрепени от каквито и да било доказателства наведените в частната жалба твърдения, че дъщерята на жалбоподателката не живее на нейния адрес в гр.******** на ул.“********“6. Счита, че процедурата по връчване на препис от протоколното определение от 25.09.2025 г. не е била опорочена и срокът за обжалването му е започнал да тече на 2.10.2025 г. и, съответно, се явява 3 изтекъл към 14.11.2025 г., когато е подадена частната жалба. Затова моли определението да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 279 във вр. с чл.275, вр. чл.262,ал.2,т.1 от ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението и се връщат, ако са подадени след изтичане на срока за обжалване. В случая е безспорно, че изпратеното до Т. В. съобщение за определението на окръжния съд от 25.09.2025 г. ведно с препис от него е връчено на нейния адрес на нейната пълнолетна дъщеря М.Е. В. на 2.10.2025 г.

Съгласно нормата на чл. 46,ал.1 във вр. с ал.2,предл.1 от ГПК, съобщение може да бъде връчено не само лично на адресата, но и на друго лице, което е съгласно да го приеме, което друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му. Несъмнено е, че пълнолетната дъщеря на Т. В. е лице от домашните й и че се е намирала в жилището на адреса, поради което в случая е налице основание за извършване на нея на връчване при условията на посочената разпоредба. Затова е без значение в случая дали М. В. трайно живее в жилището на този на адрес или, както голословно твърди жалбоподателката в частната жалба, тя не живее на адреса, не е член на нейното домакинство, била е на гости в дома й и не е могла да се легитимира като постоянно живуща на адреса. Твърдението на жалбоподателката, че това лице следва и да е дало своя адрес за призоваване, е неоснователно, тъй като такова изискване законът не предвижда. При връчването от връчителя той е удостоверил съгласно чл.44,ал.1,изр.1 от ГПК с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването, като относно качеството на лицето и неговата самоличност в случая оспорване от страна на жалбоподателката не е заявено, напротив, изрично се признава, че М. В. е нейна дъщеря и е получила съобщението. Също така при връчването от връчителя изрично е удостоверено, че получателят М. В. е дъщеря и го получава със задължение да го предаде. Разписката за връчени от съдебния служител-връчител съобщения и съдебни книжа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Несъмнено е, че официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, представлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, поради което в случая удостоверителните изявления на връчителя в разписката доказват факта на извършване на посочените от него действия и констатираните от него, 4 съответно, посочени обстоятелства. Разписката за връчването има не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите-предмет на удостоверяването, която доказателствена сила в случая несъмнено не е опровергана от страна на жалбоподателката, а доказването на факти, удостоверени с официални документи, е обвързващо за съда, освен ако не бъде опровергано с доказателства, които да поставят под съмнение автентичността или верността на удостоверените факти. Установява се следователно, че в случая е налице съгласно чл.46,ал.4,изр.1 от ГПК основание да се приеме, че с получаването на съобщението от М. В. на 2.10.2025 г. връчването е извършено на адресата Т. В., поради което едноседмичният срок за подаване на частна жалба е изтекъл на 9.10.2025 г. Частната жалба е подадена на 14.11.2025 г., поради което правилно, в съответствие с нормата на чл. 279 във вр. с чл.275, вр. чл. 262,ал.2,т.1 от ГПК, окръжният съд е приел, че тя е просрочено и е върнал частната жалба. Затова обжалваното разпореждане на окръжния съд от 18.11.2025 г. е правилно, частната жалба е неоснователна, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а то следва да бъде потвърдено.

От страна на ответника по частната жалба Държавата, представлявана от министъра на финансите, се претендира за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) за защитата, осъществена с представения отговор на частната жалба. Тъй като разноските са направени във връзка с процесуални действия на лице, което не е страна по делото, като към момента не е допуснато и негово встъпване като трето лице-помагач на ответника съгласно определението на окръжния съд от 25.09.2025 г., но като се отчита, че и при такова допускане то ще дължи разноски съгласно чл.78,ал.10 от ГПК, следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати сума за юрисконсултско възнаграждение. Претендира се съгласно представения списък тя да е в размер на 97,15 евро (190 лв.) съгласно чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл. 25а,ал.3 от НЗПП. Съгласно нормата на чл. 23а,ал.3 от НЗПП, юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на частна жалба без явяване в съдебно заседание е в размер от 80 до 190 лв. При отчитане, че в случая е изготвен кратък писмен отговор на частна жалба по спорен правен въпрос с ниска правна сложност, следва юрисконсултското възнаграждение да се определи не в максималния предвиден размер 190 лв., за което се претендира, 5 а в минималния предвиден такъв – 80 лв., т.е. 40,90 евро при съобразяване с нормите на чл.4, чл.5,чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4464, постановено в закрито заседание на 18.11.2025 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. 2865/2022 г. , с което е върната частна жалба с вх. № 39 941/14.11.2025 г., подадена от Т. Д. В. против определение от 25.09.2025 г., обективирано в протокол № 1713/26.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2865/2022 г. на ОС-Пловдив.

Разпечатката съдържа 25 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/968c6fcc-07ac-49ca-9011-7a7119b4436a