Решение № 2321 от 15.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2321 гр. Бургас, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20262120100895 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Н. И. Д. срещу „Аксес Файнанс“ АД, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5603,24 евро, представляваща заплатена без правно основание сума по обявен за нищожен договор за кредит „Бяла карта“ от 24.10.2014 г., сключен между страните по делото, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – на 25.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Твърди се, че с решение по гр. д. № 6294/2025 г. на РС - Бургас договор за кредит „Бяла карта“ от 24.10.2014 г., сключен между страните по делото, е обявен за нищожен, като се е установило, че ищцата е надвнесла сумата от 5603,24 евро, която като платена без основание, се поддържа, че подлежи на връщане.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за които е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който искът е признат по основание. Същият се оспорва по размер, за разликата над 2686,84 евро, като се твърди, че петгодишната погасителна давност е изтекла за всички извършени от ищцата плащания, считано след 04.09.2020 г.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за коiто е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа предявения иск.

1

В съдебното заседание ответникът не изпраща процесуален представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото на хартиен носител Решение № 2767/08.12.2025 г. по гр. д.

№ 6294/2025 г. на РС – Бургас се установява, че договор за кредит „Бяла карта“ от 24.10.2014 г., сключен между страните по настоящото дело е обявен за нищожен, поради противоречието му със ЗПК. От служебно извършена от съда справка се установява, че решението е влязло в сила на 06.01.2026 г.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на надвнесените суми е, както следва: в рамките на усвояванията и погашенията, осъществени в периода на петгодишната давност, считано до предявяване на иска, тоест за периода от 25.02.2021 г. до 25.02.2026 г. размерът на надвнесената сума е 2354,50 евро; за периода от сключването на договора на 24.10.2014 г. до предявяването на иска на 25.02.2026 г. размерът на надвнесената сума, формиран от размерите на плащанията, надхвърлящи размера на всяка конкретна усвоена и погасена сума е 5493,32 евро.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл., 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е предал на ответника сума в твърдяните размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да върне процесната сума или наличието на основание за получаването .

От представеното по делото на хартиен носител Решение № 2767/08.12.2025 г. по гр. д. № 6294/2025 г. на РС – Бургас се установява, че договор за кредит „Бяла карта“ от 24.10.2014 г., сключен между страните по настоящото дело, е обявен за нищожен поради противоречието му със ЗПК. От служебно извършена от съда справка се установява, че решението е влязло в сила на 06.01.2026 г.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасителна давност, началният момент на която е спорен между страните по делото, като ищцата твърди, че давността за надвнесените вземания е започнала да тече от влизане в сила на решението, с което договорът за кредит е обявен за нищожен, а ответникът твърди, че всички вземания на ищцата, възникнали в петгодишен срок преди предявяване на иска са погасени по давност.

По принцип съобразно националното законодателство на Република България задълженията за надвнесени суми са подчинени на правния режим на неоснователното обогатяване и съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД общата петгодишна давност за тях, като безсрочни задължения, започва да тече от получаването на недължимо платената сума, тоест от завършване на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, когато възниква всяко отделно вземане за неоснователно обогатяване.

В случаите на реституиране на получено при начална липса на основание, въз основа на неравноправни клаузи в потребителски договор, обявени за нищожни, класическото правило за автоматично течение на давността търпи отклонение. Началният момент на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД за реституционното вземане на потребителя по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД зависи от момента, в който е доказано, че потребителят е знаел или разумно е могъл да знае за недействителността на договора, което се преценява индивидуално във всеки конкретен случай. Наличието на законова уредба, на широко разпространена информация в медиите или на установена трайна съдебна практика срещу сходни договори и клаузи на кредитната институция не доказва, че конкретният потребител е знаел за нищожността на своя индивидуален договор. Ако искът за недействителност и 2 искът за връщане на надвнесеното се предявяват едновременно в един процес: За начален момент на давността се приема датата на подаване на исковата молба (респ. заявлението за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), тъй като именно в този момент потребителят обективира знанието за нищожността и претендира правата си, като с предявяването на иска давността едновременно спира да тече (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД) и се прекъсва (чл. 116, б.

„б“ ЗЗД). Ако нищожността е била установена с предходно влязло в сила съдебно решение по отделен процес: Потребителят безспорно придобива категорично знание за недействителността на договора и правата си най-късно при приключването на установителния процес. В този случай давността за последващия осъдителен иск за реституция на надвнесените суми тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което договорът/клаузите са признати за нищожни – така в Решение № 91/26.03.2026 г. по т. д. № 2141/2024 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 26 от 29.01.2026 г. по к. т. д. № 1405/2023 г. на I т. о.; Решение № 60 от 20.02.2026 г. по к. т. д. № 1010/2025 г. на II т. о.; Решение № 124 от 24.07.2024 г. по т. д. № 342/2023 г. на I т. о. Решенията са постановени в приложение на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО и са аналогични с постановките установени в Решение по дело Profi Credit Slovakia, C-485/19; Решение по съединени дела BNP Paribas Personal Finance, C-776/19–C-782/19; Решение по дело Caixabank, C-484/21; Решение по дело Banco Santander, C-561/21; Решение по дело HL v UniCredit Bank, C-679/24, които на основание чл. 633 ГПК са задължителни за всички национални съдилища.

Горецитираните разяснения, отнесени към настоящия случай, означават, че доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за по-ранно знание на ищцата относно пороците в договора за кредит, съдът приема, че давността за всички вземания за надвнесени суми е започнала да тече с влизане в сила на решението, с което договора за кредит е обявен за нищожен - 06.01.2026 г. С оглед изложеното и предвид датата на предявяване на иска – на 25.02.2026 г., съдът приема, че противопоставеното от ответника възражение за погасителна давност е неоснователно.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че размерът на надвнесените суми за периода от сключване на договора на 24.10.2014 г. до предявяване на иска на 25.02.2026 г., формиран от размерите на плащанията, надхвърлящи размера на всяка конкретна усвоена и погасена сума, е 5493,32 евро, до който размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законна лихва от предявяване на иска в съда, до окончателното изплащане на задължението, а за разликата над този размер искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 241 евро, депозит за вещо лице в размер на 150 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро.

Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, доколкото същото е по-ниско от установеното в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която макар да не е задължителна за съдилищата, може да се ползва като ориентир на основание чл. 5 ГПК. Съразмерно на уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 971,60 евро, представляваща направени по делото съдебно–деловодни разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се полагат разноски пропорционално на отхвърлената част от иска. По делото ответникът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определя в размер на 250 евро. Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 4,90 евро, представляваща направени по делото съдебно–деловодни разноски.

Воден от изложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. СС******, да заплати на Н. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б****, сумата от 5493,32 евро /пет хиляди четиристотин деветдесет и три евро и тридесет и два евроцента/, представляваща заплатена без правно основание сума по обявен за нищожен договор за кредит „Бяла карта“ от 24.10.2014 г., сключен между страните по делото, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – на 25.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 5493,32 евро до предявения размер от 5603,24 евро, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. СС******, да заплати на Н. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б****, сумата от 971,60 евро /деветстотин седемдесет и едно евро и шестдесет евроцента/, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б****, да заплати на „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. СС******, сумата от 4,90 евро /четири евро и деветдесет евроцента/, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4