Определение № 989 от 15.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 989 гр. София, 15.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601388 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22-ра, чл.345и сл.от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв.В. Г. – служебен защитник на подс.А. Б. Г. срещу Определение от 29.09.2026г. на Окръжен съд Благоевград по НОХД №405/2026г., в частта с която е оставено без уважение искането на защитата по чл.248 ал.1 т.3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

В жалбата са изложени съображения за съдържащи се неясноти относно фактическата рамка на обвинението по чл.255 от НК, които съществено ограничавали и възпрепятствали правото на подсъдимия да разбере конкретно в какво престъпление е обвинен, за да организира защитата си.

Тази неяснота включвала механизма на извършеното деяние в инкриминирания период 01.05.2017г. – 31.05.2017г., както и всички останали периоди. Обвинението според защитника не било ясно индивидуализирано, тъй като при една и съща фактическа обстановка били изведени две алтернативно предвидени в чл.255 ал.1 от НК изпълнителни деяния – избягване установяване на данъчно задължение и избягване плащането на същото данъчно задължение. Обвинителният акт не посочвал кое конкретно публично вземане се приема за установено по основание и размер, от кой момент то е било изискуемо и с какво действие или бездействие е избегнато неговото плащане. Счита се, че твърдяното избягване плащането на данъчните задължения не било подкрепено със самостоятелни фактически твърдения.

Същият порок бил налице и по отношение на корпоративния данък за 2017г.

Липсвала фактология кога и чрез какви конкретно действия е избегнато плащането на установеното впоследствие с ревизионния акт публично вземане, с който акт задължението ставало ликвидно и изискуемо. В този смисъл според защитата при изготвянето на обвинителния акт били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на подсъдимия 1 да разбере фактическото обвинение и да организира защитата си, което нарушение било отстранимо по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК и давало основание делото да бъде върнато на прокурора за отстраняването му.

Становището на прокуратурата по отношение на частната жалба не е постъпило в законно установения срок.

Съдът, като съобрази изложеното в частната жалба, доказателствата по делото и атакувания съдебен акт намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Срещу обвиняемият А. Б. Г. е внесен обвинителен акт на 28.04.2026г. за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В атакуваното определение съдът е приел, че обвинителният акт е достатъчно точно и ясно формулиран, изложени са фактически обстоятелства с оглед предмета на доказване на инкриминираните деяния, разбираемо са посочени времето, мястото и начина на извършването им, като при изготвянето на акта не са били допуснати съществени процесуални нарушения, даващи основани за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

В конкретния случай преценката на Окръжен съд Благоевград е правилна и законосъобразна, тъй като не са допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Г.. И според въззивната инстанция в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно са дефинирани времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, както и начинът по който се твърди, че същото е било реализирано. Не е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, така, че подсъдимият да не може да организира защитата си и да разбере в какво точно е обвинен. Изложени са достатъчно фактически обстоятелства обуславящи съставомерността на деянията и конкретните действия, които е осъществило обвиняемото лице. Изрично е посочено, че става въпрос за деяние, против данъчната система, при условията на продължавано престъпление и с наличието на пряк умисъл, насочен към избягване установяването и плащането на данъчни задължения съгласно ЗДДС и ЗКПО в конкретен времеви период.

Неоснователно е възражението изложено в частната жалба, че обвинението е неясно с недопустимото смесване на двете алтернативно предвидени форми на престъпния резултат по чл.255 от НК – избягване установяването и избягване плащането на данъчните задължения. Съдебната практика налага становището, че подобни случаи се разглеждат като алтернативни форми на престъпен резултат, а не като две взаимно изключващи се деяния. Напълно допустимо е с едно или няколко свързани действия или бездействия деецът да възпрепятства, както констатирането /установяването/ на данъка от органите по приходите, така и неговото реално 2 постъпване в бюджета. В настоящият обвинителен акт прокурорът достатъчно детайлно и ясно е описал конкретните факти, довели и до двата резултата с твърдението, че нито е бил изчислен съответния данък в реалния му размер, нито е бил внесен. В случая става въпрос за едно престъпление с посочени две конкретни форми на изпълнителното деяние. Правото на защита на подсъдимото лице не е нарушено, тъй като са посочени конкретните номера на фактури, дати, суми, издатели, съответно справки декларации, данъчни периоди, точният размер на установеният и невнесен данък по ЗДДС, респективно ЗКПО, чието плащане е избегнато. В този смисъл е Решение №215/12.06.2023г. на ВКС, Трето НО, ТР №1/07.05.2009г.,ТР №4/12.03.2016г. на ОСНК на ВКС.

Доколкото са останали други неизяснени въпроси във връзка с експертните заключения с оглед доказателствената обезпеченост по фактите на обвинението, същите следва да намерят отговор в хода на съдебното следствие и при решаване на делото по същество с крайният акт на съда.

Ето защо жалбата на адв.Александрова се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, следва да бъде оставена без уважение а атакуваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Водим от горното на основание 345, ал.1 от НПК, САС, НО Първи състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 29.09.2026г. на Окръжен съд Благоевград по НОХД №405/2026г., в частта с която е оставено без уважение искането на защитата по чл.248 ал.1 т.3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

Връща делото на ОС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3