Решение № 50 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300501993 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на адв.Х. М. в кач. на пълн. на М. Д. Г. с ЕГН:********** от с.***** против решение №183/05.04.2024 г. по гр.д. №1569/2023 г. на РС- Асеновград,2 гр.с., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.29, ал.3, вр. с чл.27, ал.1 от СК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът М. Д. Г. е собственик на по-голям дял от общото придобито по време на брака между страните имущество, а именно 19/20 ид. части от следния недвижим имот: позеМ. имот с идентификатор *****.*****.133 с площ от 537 кв. м., находящ се в с. ***** по КККР – *****, ведно с построените в него сгради и лек автомобил марка БМВ, с рег. № *****, като неоснователен и е осъден ищеца да заплати на ответницата разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Неправилно съдът е приел, че и двамата съпрузи са изпълнявали брачните задължения, че са с общи усилия, като единият е работил и се е грижил за издръжката на семейството, а другият за домакинството и подпомагане счетоводството на фирмата на ищеца и че не е налице изключителен случай и основание за изменение на равенството на дяловете на съпрузите, установено с чл. 28, ал. 1 СК. Счита решението за неправилно, тъй като изводите са необосновани, направени въз основа на непълен и едностранен прочит на събраните доказателства, неправилно са кредитирани показанията на свидетелите на 1 ответницата и са игнорирани показанията на свидетелите на ищеца и писмените доказателства. Счита, че от събраните доказателства се установява, че приносът на ищеца явно и значително надхвърля приноса на ответницата, който е незначителен. Счита, че съдът следва да кредитира показанията на свидетелката Д., която е близка семейна приятел на двете страни и има лични и непосредствени възприятия, която е установила, че ответницата не е знаела език, докато е била в Ш., че ищецът е платил таксата за обучението й, че не е могла да се справи с готвеното и ищецът е готвил и почиствал дома, ответницата не е работила и не е получавала помощи от социални служби; през целия брачен живот на страните ответницата не е работила нито един ден. Цената на автомобила също била заплатена изцяло от ищеца. Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите на ответницата като заинтересовани и не възпроизвеждащи лични и непосредствени възприятия. Показанията на свидетелката Д., че ответницата е помагала на ищеца с водене на счетоводството му се опровергават от представените по делото доказателства – договор за счетоводни услуги от 01.03.2019 г. В тази насока са и останалите доводи във въззивната жалба, поради което се иска да се отмени решението и да се постанови друго такова, с което да се определи по-голям дял от общото имущество на ищеца, при квоти 19/20 ид. ч. за него и 1/20 ид. ч. за ответницата. Изложени са още доводи, че при закупуването на автомобила БМВ Х1, въззивникът е върнал на институцията, от която купува колата, Honda Civic, която е негова лична собственост, и продавачът му приспада сумата от 7 500 швейцарски франка;

Общата цена на БМВ-то е била определена на 29 500 швейцарски франка от която сума била приспадната продажната цена, получена от продажбата на старата кола Хонда; не следва да се кредитират показанията на свидетелката К., която не е ходила никога в Ш., не е ходила никога и в С. на посещение при страните, когато те са били семейство.Оспорва се изцяло отговора на въззивната жалба в частта му, с която отново се твърди, че въззиваемата е водила счетоводството на фирмата. Счита, че не е доказано твърдението на ответницата, че е имала спестявания от работата си в А., поради което неправилно съдът е приел, че ответницата е имала такива спестявания, както и че е имала икономическо образование или счетоводна експертиза, придобита по друг начин, за да работи счетоводство, чрез курсове или онлайн уроци; в какъв размер са били спестяванията й от работа в А. и вложила ли е тези средства в общия сеМ. бюджет или домакинството, закупувайки вещи или заплащайки общи за семейството консумативи или включила ли се е с тези спестявания в покупката в процесния предмет на делба недвижим имот и МПС. Представя Разпечатка от Търговския регистър за фирма М. И.ИП. ЕООД, от която е видно, въззивникът е придобил дяловете на 7.3.2017 г., както и извлечения от банковата сметка на това дружество, от които е видно, че са заплащани от дружеството счетоводни услуги от периода 1.7.2019 г.; от момента на придобиване на дяловете от 7.3.2017 г. до 1.3.2019 г., счетоводството на тази фирма, е водено от Е. Л. К., която е подписвала като съставител финансовите отчети за тези две години, обявени и публично достъпни в Търговския регистър.

Претендират се разноски за производството.

Постъпил е отговор на въззивната жалбаот И. Г. И. с ЕГН:********** от гр.*****, 2 чрез адв. М. Т., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, правилно РС е преценил, че искът е недоказан.

Доказало се по делото, че ответницата е полагала грижи за семейството, поддържала е домакинството, както и че е разполагала с лични средства от работа в А., помагала е в счетоводството на фирмата на ищеца, като представеният договор за счетоводни услуги е сключен на 01.03.2019 г., след като страните са се разделили. Претендират се разноските за производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Предявеният иск е с пр.осн.чл.97 ал.1 ГПК във вр. с чл.29 ал.3 от СК.

Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 16.06.2015 г., е прекратен с вл.с. на 26.11.2021 г. с вл.с.решение на РС-*****, 2 бр.с. по бр.д.2953/2021 г., както и че фактическата раздяла на страните е настъпила в края на м. юли 2019 г., че по време на брака страните са придобили ПИ с идентификатор *****.*****.133 с площ 537 кв.м. в с.*****, община ***** ведно с построените в него сгради, както и МПС – л.а.,марка БМВ,модел Х1 С ДРАЙВ 10 И с рег.№*****.

Искът е предявен на 02.11.2022 г. - в преклузивния срок по чл.31 СК, поради което е допустим.

Съгласно чл.29, ал.3 СК, при прекратяване на СИО поради развод, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването му значително надхвърля приноса на другия съпруг. Предпоставки за уважаване на иска са ищецът да докаже,че процесното имущество е придобито по време на брака, но предимно с вложени негови средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството.

От представените по делото писмени доказателства /трудови договори и извлечения от банковите сметки на въззивника/ е видно, че в Ш. ищецът е работил в ***** компания „*****“ООД в периода 2009-2016 г. и е получавал през 205-2016 г. заплата по 7000 швейц.франка месечно; на 05.01.2016 г. М. П. е сключил трудов договор с *****, където е работил от 11.01.2016 до 10.07.2016 г. на длъжността ***** на външно снабдяване със заплата от 10990,79 швейц.франка месечно. Когато се върнал в Б., ищецът е сключил трудов договор с „*****“ЕООД от 28.9.2018 г. с месечно трудово възраграждение от 7025 лв., където е работил от 19.11.2018 г. до 15.03.2019 г. В Б. М.П. е учредил и собствена фирма – „*****“ЕООД. На 01.03.2019 г. фирмата му „*****“ЕООД е подписала договор за предоставяне на счетоводни услуги от 01.03.2019 г. с фирма „*****“ЕООД-гр.С. за извършване на текущо счетоводно обслужване.

По делото пред РС са разпитани свидетелите Г. Д. Г. – съпруг на сестрата на ищеца, П. Г.-Д. – без родство, М. Т. Д. – майка на ответницата и Р. А. К. – без родство.

Св. Г. Д. Г. установи, че познава ищеца от 35 години и знае, че през 2009 г. той е заминал в гр.Б. , Ш.; с ответницата са живели заедно от м.12.2014 г. до 2018 г. в гр.Б., където 3 ищецът е работил във ***** фирма, издържал е сам семейството, грижил се за домакинството, пазарувал и готвел; ответницата не перяла, не готвела, не се грижила за домакинството, не се занимавала с пазаруване, не е работила, не е учила, не ходила на курсове по счетоводство- на М. му дошло в повече и това била причината за развода им; М. се оплаквал, че И. не се грижи за домакинството; от 2018 г. двамата заживяли в С. под наем – М. плащал наема и се грижил за домакинството; той започнал работа в „*****“, а И. и тогава не работила; през 2016 г. М. купил БМВ, а през 2018 г.- купил къща в с.***** – изцяло с негови средства.

Св. П. Г.-Д. – живее в гр.Б. и познава семейството, тъй като е съпруга на колега на М. и ходила на гости в тях. Същата установи, че през 2014-2018 г. страните са живеели в гр.Б. под наем; И. не ходила на езикови курсове, не владеела езиците, на които се говорило в Ш.;

М. я записал да учи икономика – учила 1 семестър и не могла да завърши обучението си; през периода не е работила, не получавала доходи; за консумативите за апартамента /ток, вода/ и издръжката на семейството се грижил М., който плащал и наема, готвел като се прибере от работа и чистил; И. не можела да готви, затова М. готвел, също сам си гладил ризите, чистил и пускал пералня; Д. е свидетел, когато И. му се скарала, че не бил изпекъл добре яденето. М. имал лека кола „Хонда“, която продал и купил нова кола с автоматични скорости. През 2018 г. двамата с И. се върнали в Б. и живеели в С. под наем до раздялата им през 2019 г.

Св.М. Т. Д. установи, че през 2014 г. И. е заминала с М. в Ш., а през 2015 г. дъщеря й сключила брак с М.; в Б. живеели под наем; М. работил във ***** фирма, а дъщеря й не работила, карала курс за йога, учебно заведение не е посещавала; през 2018 г. двамата се върнали в гр.С., където живеели в жилище под наем, който плащал работодателя на М.; в С. дъщеря й също не работила; когато са живеели в гр.Б., М. е плащал консумативите, тъй като дъщеря й нямала доходи; дъщеря й имала спестени средства, тъй като работила 10 години в А.; тя помагала на М. като му водела счетоводните сметки на фирмата; съпрузите се разделили през 2019 г.

Св. Р. А. К. установи, че познава И., т.к. са съседки – живеят на един етаж и блок в гр.*****; откакто е заминала в гр.Б. през 2014 г. са се чували по скайп. Доколкото знае И. не е работила, стояла е в къщи и се е грижила за домакинството; от И. е чувала, че се занимавала с ремонт, боядисвала, шиела пердета, готвила и чистила; като се върнали в С., съпрузите са живели под наем; в С. свидетелката счита, че И. се е грижила за домакинството, защото като се чували , й искала рецепти за сладкиши. И. се прибрала в гр.***** през лятото на 2019 г. и като се разделили тя завършила висше образование и си намерила работа.

Съдът не кредитира показанията на св.М. Д. в частта, в която се казва, че дъщеря й имала спестени пари тъй като работила 10 години в А. и че помагала на М. като му водела счетоводните сметки на фирмата му в Б., които преценява като необективни и неубедителни с оглед нейната пристрастност поради родствената им връзка, както и поради това, че 4 същите са неподкрепени с писмени доказателства, не са конкретизирани и са неясни /не е ясно кога И. е работила в А. и какво, и колко е заработила, и колко е спестила, и в какво е вложила спестеното, а от приетия по делото договор, е видно, че М. П. е ангажирал фирма, която да му води счетоводството/.

Съдът не кредитира показанията и на св.К. като необективни и неубедителни в частта, в която се казва, че И. се е грижила за домакинството, тъй като същата няма преки впечатления за тези обстоятелства, а възпроизвежда казаното от И..

Съдът кредитира като обективни и достоверни показанията на свидетелите Д. и Г., той като същите имат преки и непосредствени впечатления от живота на съпрузите; от техните показания се установява, че ответница не е работили и не е имала лични доходи, че само ищецът със своя труд е осигурявал изцяло паричната издръжка на семейството; той е плащал наема на жилището, консумативните разходи за ток, вода, отопление,телефон, храна, както и готвел, вземал участие в чистенето и пазаруването, а ответницата е полагала минимално участие в работата в домакинството. Не се спори, а и се установява от събраните гласни доказателства, че процесния недвижим имот и лек автомобил са закупени изцяло с негови средства.