Решение № 3538 от 08.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3538 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110125429 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано след като с решение от 05.05.2022 г., постановено по в. гр. дело № 4918/2021 г. по описа на Софийски градски съд, II А въззивен състав, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, е отменено неприсъствено решение № **1581 от 06.07.2020 г. по гр. дело № 53149/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти състав, постановено по реда на чл. 239, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав, с указания производството да започне от етапа насрочване на първо съдебно заседание.

Предявени са от [фирма] против В. Н. Г. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните вземания: сумата от 93,00 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ гараж № **, находящ се на адрес:

[адрес] с абонатен № [№], сумата от 11,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., сумата от 29,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 4,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.12.2017 г. до окончателното им погасяване, които вземания са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 125-ти състав.

Ищецът [фирма] твърди, че в рамките на периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г. между него, в качеството му на доставчик и ответницата В. Н. Г., в качеството и на потребител за битови нужди, съществувало облигационно правоотношение във връзка с 1 доставката на топлинна енергия в топлоснабден недвижим имот с адрес гараж № **, находящ се на адрес: [адрес] с абонатен № [№]. Посочва, че правоотношението е възникнало въз основа на закона – с придобиване на собствеността/вещното право на ползване по отношение на имота и се регулира от приложимите към съответния период Общи условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребителите за битови нужди в град София, влезли в законна сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им приемане от абоната – потребител. Излага, че през исковия период е изпълнил задължението си и е доставил до процесния имот топлинна енергия на стойност от 93 лева, която не е заплатена от потребителя, съответно в 30-дневен срок от датата на публикуване на ежемесечните фактури на интернет – страницата на топлофикационното дружество, респ. в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, установен в клаузата на чл. 33 от Общите условия на ищеца, в сила съответно от 2014 г. и от 2016 г. Наред с цената на доставената и потребена топлоенергия, за В. Н. Г. възникнало задължение да заплати на дружеството и следните суми: 11,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., 29,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и 4,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г.

Уточнява, че през релевантния период и на основание чл. 140, ал. 1 ЗЕ сумите за топлинна енергия са начислявани от топлофикационното дружество по прогнозни месечни вноски и след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение – в случая [фирма] – на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Посочва, че в случаите, при които резултат от изравняването е сума за доплащане, то същата се прибавя към първата дължима сума за процесния период, а когато резултатът е сума за възстановяване, то от последната служебно се приспадат просрочените задължения, считано от най-старото. В исковата молба се сочи, че за дължимите суми в хода на производството по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти състав била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2017 г. в полза на ищеца и срещу потребителя В. Г.. С разпореждане заповедният съд, на основание чл. 415 ГПК, указал на ищцовото дружество за възможността да предяви установителни искове за сумите по заповедта за изпълнение.

Поради това [фирма] предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че В. Н. Г. му дължи сумата от 93,00 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., сумата от 11,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., сумата от 29,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 4,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 15.11.2015 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главните вземания от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

Препис от исковата молба и книжата към нея са връчени на ответницата В. Н. Г. на 18.12.2019 г. в хода на производството по гр. дело № 53149/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти състав, първоначално образувано за разглеждане на повдигнатия материалноправен спор между страните, като в законоустановения и указан и едномесечен преклузивен срок същата не е подала писмен отговор. В мотивите на решение № 261524 от 05.05.2022 г. по в. гр. дело № 4918/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II А въззивен състав, постановено в хода на производството по отмяна, изрично е констатирано, че препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответницата в деловодството 2 на съдебния състав в двуседмичния срок след залепване на уведомление по 47, ал. 1 ГПК. За да постанови отмяна на първоинстанционното неприсъствено решение, въззивният съд е приел, че призовката за откритото съдебно заседание от 25.06.2020 г. е била връчена на ответната страна в нарушение на чл. 41, ал. 2 ГПК, поради което същата е била лишена от възможността да участва в последното поради нарушаване правото си на защита. Предвид това е постановено, след отмяната на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, същото да започне именно от етапа насрочване на първо съдебно заседание – с оглед редовното връчване на ответницата на препис от исковата молба.

По настоящото дело е депозирана молба от 06.07.2022 г. от ответната страна В. Г., чрез пълномощника и адв. Р., с която оспорва исковите претенции като неоснователни с доводи, че ответницата е извършвала плащания на задължения за топлинна енергия в имота в периода от 2013 г. до настоящия момент, а в хода на образуваните изпълнителни дела, въз основа на издадените изпълнителни листове по предходно воденото между страните гражданко дело, принудително също са събрани суми. Навежда възражение за липсата на доказателства Г. да е вещен ползвател на процесния имот, поради липсата на идентичност в описанието му по представения от ищеца нотариален акт и по искова молба. Поддържа, че партидата за гаража е открита на името на друго лице – дъщеря и Д.П., която е сключила договор за доставка на топлинна енергия при общи условия с [фирма] и съответно следва да отговаря за задълженията. Твърди, че от ищцовото дружество е допусната грешка и за процесния имот са били открити две отделни партиди и по същите е извършвано плащане на едни и същи задължения. С тези доводи ответната страна отправя искане за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 86008/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125-ти състав. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че процесните установителни искови претенции са процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия, респ. цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за потребителя е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички 3 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл са и клаузите на чл. 1, т. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени съответно с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. и Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „24-часа“ и във вестник „Монитор“, а с това и влезли в сила, съгласно които „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузите на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждащи като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Разпечатката съдържа 20 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/968b6909-1fb7-4857-98e3-b52f3ec73c36