Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1610 от 27.04.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 814/2023
Вид
Определение № 1610
Подписан
27.04.2023
В сила
27.04.2023
Състав
Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова, мл.с. Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1610 гр. Варна, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20233100500814 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 15814/28.02.2023 г. по описа на ВРС, депозирана от Б. Т. О. против определение № 2356/23.02.2023 год., постановено по гр. д.

12423/2022 г. по описа на ВРС, 43 състав, с което ВРС е прекратил производството по делото поради местна неподсъдност на спора на Варненски районен съд и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Добрич.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. позовава се на чл.

115, ал. 2 от ГПК, според който искът може да се предяви и по мястото на настъпване на застрахователното събитие. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при съобразяване изискванията към редовността на частните жалби, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по гр.д. 12423/2023 г. ВРС е образувано по искова молба на Б. Т. О. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4485,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени вследствие ПТП настъпило на 29.09.2017 г. на главен път II – Варна – Добрич, на 500 м. след разклона за с. Зорница, Община Аксаково, обл. Варненска, по вина на застрахован при ответника водач на МПС по 1 договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

С отговора на исковата молба ответникът не е възразил срещу местната подсъдност на спора.

С процесното протоколно определение № 2356/23.02.2023 г. ВРС служебно е прекратил производството и препратил по подсъдност на РС Добрич с аргумента, че тъй като ищецът притежава качеството на потребител, следва да се приложи чл. 113 от ГПК, съгласно който исковете на потребителя са подсъдни на съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя. Съгласно справка НБД постоянният и настоящ адрес на ищеца е в гр. Добрич.

Разпоредбите за местната подсъдност определят компетентния съд да разгледа съответната искова претенция съобразно същността на спора.

В настоящия случай предметът на делото касае претенция за обезщетение на настъпили за ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане в следствие на настъпило ПТП. Искът е по чл. 432, ал. 1 от КЗ и е насочен срещу застрахователя на водача, който се сочи за виновен за транспортния инцидент, довел до настъпване на вредите. Това предпоставя приложимостта на разпоредбите на чл. 115 от ГПК. Законодателят с редакцията на чл. 115, ал. 2 от ГПК е предвидил, че исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Подсъдността по чл. 115, ал. 2 от ГПК, предвид спецификата на исковата претенция, разкрива характеристиките на специална местна подсъдност, която във всички случаи изключва както общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника при искове срещу юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК местни подсъдности. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности, сред които увреденото лице може да избере предявяването на иска пред някой от местно компетентните съдилища.

В подкрепа на изключителното право на ищеца да предяви исковете си пред някой от алтернативно възможните съдилища е обективираното становище на ВКС в Определение № 536 от 31.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2917/2018 г., I т. о., ТК, което дава разяснение в случай на неправилна преценка на ищеца в следния смисъл: „При констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен. Сезираният със спора съд не може да определи кой друг съд, измежду алтернативно предвидените в разпоредбата, е компетентен да разгледа спора, без преди това да предостави възможност на ищеца да направи този избор“.

Мотивите на Районен съд Варна относно приложимостта на чл. 113 от ГПК, основани на извода, че ищецът действа в качеството си на потребител на застрахователна услуга, не 2 се споделят от настоящата инстанция. Потребителското качество принадлежи на физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая лицето претендира обезщетяване на вреди от непозволено увреждане по КЗ, а не такива настъпили за потребител, произтичащи от нарушение на застрахователен договор за предоставяне застрахователни услуги и нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК, уреждаща тази хипотеза, е изрична и специална.

Предвид гореизложените съображения, за увреденото лице – ищец са съществували две възможности – да предяви исковата си претенция по настоящия или постоянния си адрес, който се намира в гр. Добрич, или по местонастъпване на застрахователното събитие – ПТП, в резултат на което са причинени вредите, което е в Област Варна. Като е решил да предяви исковата молба пред съда, в чийто съдебен район е настъпило застрахователното събитие, ищецът правилно е упражнил правото си на избор, като е сезирал Районен съд – гр.

Варна.

С оглед на изложеното, ВОС намира разрешението и интерпретацията, направени от първоинстанционния съд за неправилни и несъобразени с нормативните изисквания на процесуалния закон, а частната жалба за основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен съд гр. Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

В настоящото производство разноски не се присъждат.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 121 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2356/23.02.2023 год., постановено по гр. д. 12423/2022 г. по описа на ВРС, 43 състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3