Решение № 101 от 30.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 159/2025
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 30.04.2026
- Състав
- Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 36 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Кюстендил, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500159 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от адв. М. Е. от САК и адв. Д. А. от САК в качеството им на процесуални представители на А. К. С., ЕГН ********** насочена срещу Решение № 861 от 11.09.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 223/2023 г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт е възстановена запазената част на В. А. С. от наследството на неговия баща А. К. С., починал на ** ** **** г., която запазена част е накърнена със сумата 24 353, 50 лв., като е намалено с ½ части /или 3/8 ид. ч. от имота/ дарението обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №77, том III, рег. №5655, дело №375 от 2012 г., с което А. К. С. се е разпоредил в полза на А. К. С. с ¾ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. К., ул. "*********" бл. **, вх. "**", ет. **, ап.
**, представляващ апартамент с площ 81, 39 кв. м., ведно с ¾ ид. ч. от прилежащо избено помещение и 3/4 ид. ч. от 2, 921 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво 1: на същия етаж: ***, под обекта:
***, над обекта: ***; Със същото решение В. А. С. е осъден да заплати на А. К. С. сумата от 242.75 лв., представляваща половината от стойността на пенсията на А. С. за февруари 2022 г. и е отхвърлен искът на А. К. С. за осъждане на В. А. С. да й заплати на сума в размер на 10 000 лв. – разходи за издръжката на А. С. в периода 03.04.2020 г. – ** ** **** г., ведно със законна лихва за 1 забава, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.04.2023 г., до окончателното плащане на вземането, като неоснователен.
Въззивницата А. С. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е възстановена запазената част на ищеца В. С. от наследството на неговия баща А. С., починал на ** ** **** г., която запазена част е накърнена със сумата 24353.50 лв., като e намалено с ½ части /или 3/8 ид. ч. от имота/ дарението, с което А. К. С. се е разпоредил в полза на А. К. С. с 3/4 ид.ч. от апартамент № 12 с идентификатор *** и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за сумата 10 000 лв., представляваща разходи за издръжката на А. С. в периода 03.04.2020 г. – ** ** **** г.
В частта, в която В. А. С. е осъден да заплати на А. К. С. сумата от 242.75 лв., представляваща половината от стойността на пенсията на А. С. за февруари 2022 г. решението е влязло в сила като необжалвано.
Във въззивната жалба се твърди, че по отношение на главно предявеният иск решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск, евентуално е неправилно поради нарушение на мателиалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се твърди, че искът е недопустим, тъй като от петитума на иска е видно, че ищецът иска възстановяване на запазена част единствено по отношение на дарен от наследодателя А. С. в полза на сестра си А. С. недвижим имот, а не по отношение на цялото имущество на наследодателя, каквото е изискването на закона. Акцентира се и върху това, че и по същество исковата претенция е неоснователна, тъй като от събраните пред районен съд писмени и гласни доказателства се установява, че договорът за дарение от наследодателя А. С. в полза на А. С. по отношение на притежаваните от него идеални части е прикрил договор за покупко- продажба срещу задължение за издръжка и гледане. Подчертава се, че решението е постановено и при съществено нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, доколкото при постановяването му съдът е подложил на избирателна преценка установените по делото обстоятелства и неправилно е приложил материални закон, както и че решението е немотивирано.
Твърди се, че съдът е нарушил императивната разпоредба на чл. 36 от ЗН, като се сочат подробни съображения за това и се цитира съдебна практика. Заявява се, че от събраните пред районен съд писмени и гласни доказателства се установявала основателността на насрещната искова претенция за неоснователно обогатяване.
Иска се обезсилване на решението в частта, в която съдът е възстановил запазаната част на ищеца В. С. от наследството на неговия баща А. С., поч. ** ** **** г., която запазена част е накърнена със сумата 24 353.50 лв., като e намалено с ½ части /или 3/8 ид. ч. от имота/ дарението, с което А. К. С. се е разпоредил в полза на А. К. С. с 3/4 ид.ч. от апартамент № 12 с идентификатор ***. При условията на евентуалност се иска да се отмени решението в обжалваната част и искът да се остави без уважение, а в случай, че се приеме, че главният иск е основателен, то иска да се отмени решението на районен съд като неправилно и да се постанови друго, с което да се отмени дарственото разпореждане, да се върнат прехвърлените идеални части от имота в патримониума на наследника и да се осъди В. С. да заплати на А. С. сумата в размер на 24 839 лв. Иска се и да се отмени решението в частта, с която е отхвърлен насрещният иск и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От фактическа страна е установено следното:
По делото не се спори, а и видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. №164/03.01.2023 г. ищецът В. А. С. е наследник по закон (син) на А.
К. С., починал на ** ** **** г. От представеното по делото Удостоверение издадено по ч. гр. д. №764/2022 г. по описа на КнРС се установява, че ищецът е приел по опис наследството, останало му след смъртта на неговия баща.
По делото са приложени експертни решения издадени в периода от 1981 г до 2013 г., с които се удостоверява, че наследодателят на ищеца- А. С. е страдал от заболяване параноидна шизофрения.
Видно от Нотариален акт №77, том III, рег. №5655, дело №375 от 2012 г. е, че А.
К. С. е дарил на сестра си - ответницата А. К. С. ¾ идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. К., ул.
"*********" бл. **, вх. "**", ет. **, ап. **, представляващ апартамент, състоящ се от две стаи и кухня, с площ 81,39 кв. м., ведно с ¾ ид. ч. от прилежащо избено помещение № 12 и 3/4 ид. ч. от 2,921 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. По делото не се спори, че ответницата С. притежава останалата ¼ ид. част от имота на собствено основание.
С Нотариален акт №138, том II, рег. № 2142, дело №312 от 2022 г. се установява, че А. К. С. е продала на Б. П. И. целият недвижим имот- апартамент **, находящ се в гр. К., ул. "*********" бл. **, вх. "**", ет. **, ведно с прилежащото избено помещение № 12 и 2,921 % от общите части на сградата и от правото на строеж.
По делото са представени разписки, от които се установява, че чрез разплащателната система Easy Pay в периода от 10.01.2020 г. до 14.02.2022 г ответницата А. С. е превеждала на М. Д. и на Б. К. И. суми. В разписките липсва посочено основание. Представени са и разписки за внесени суми по сметки на А. С. в „БНП Париба“ и „Сити банк“ през 2011 г. и през 2012 г., както и фискални бонове за преведени пощенски записи от А. С. на А. С. през 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2016 г., а също и разписки, от които е видно, че чрез разплащателна система Easy Рay А. С. е превеждала на М. Н. и Б. И. суми в периода 01.01.2018 г. и 28.02.2022 г.
С приложеното по делото Удостоверение изх. №3042-09-270/15.05.2023 г., издадено от НОИ ТП- Кюстендил се удостоверяват получените от А. С. суми като пенсия и други добавки за периода 04.2020 г. - 01.2022 г., като последната получена пенсия е за месец- 01.2022 г.
С писмо изх. № 26-01-17-2/14.05.2023 г. Районната здравноосигурителна каса е 3 предоставила информация за изписаните на А. С. през периода 01.04.2020 г. 31.01.2022 г. лекарства- за неинсулинозависим диабет и резидуална шизофрения.
В Удостоверение с изх. №100-4-УД-1088/17.05.2023 г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил са посочени изплатените на А. С. месечни помощи.
От приложеното по делото уведомително писмо от Българска народна банка се установява, че при извършена справка в Централния кредитен регистър за периода 31.12.2018 г. до 31.10.2023 г., А. С. не е имал кредитни задължения и не е бил съдлъжник или поръчител по кредитни на други лица.
С Писмо изх. № 1205335498-1/17.01.2024 г. на „Електрохолд Продажби“ ЕАД е изпратена справка за извършените плащания на потребения ток от в жилището, в което е живеел А. С..
С Писмо изх. №97/18.01.2024 г. на „Кюстендилска вода“ ЕООД е изпратена справка относно стойността на потребената вода на адреса на А. С., за периода 10.03.2020 г. – 03.02.2022 г.
От Писмо изх. № СИ 1188от 11.12.2023 г. на НАП- офис Кюстендил се установява, че А. С. няма задължения. Същото обстоятелство се установява и от Писмо изх. №4596/06.12.2023 г. от Камарата на частните съдебни изпълнители, в което е посочено, че няма регистрирани висящи изпълнителни производства.
От Писмо изх. №113900-9532/12-12-2023 г. на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ се установява, че А. С. не е притежавал моторни превозни средства, негова собственост.
По делото са разпитани свидетели. В показанията си свид. Б. И. твърди, че ответницата е имала задължение да се грижи за брат си, тъй като той й бил направил дарение. Според свидетелката А. идвала през 1-2 седмици, като през другото време, тя и М. се грижили за А.- носили му храна, чистели, съдействали му да отиде на баня, за което наемали такси, тъй като банята в жилището на А. била в лошо състояние.
Според свидетелката А. пращала пари и плащала разходите за ток, вода. Твърди, че ответницата по Easy Рay й е изпращала пари, с които му е закупувана храна. Сочи, че не е виждала сина му В. С., да е посещавал баща си или да се грижи по някакъв начин за него. Заявява, че А. С. е отоплявал през зимата с акумулираща печка и затова месечните му сметки за ток били от порядъка на 270 лв. Сочи, че част от лекарствата били безплатни, а други плащала по 27 лв.
Свид. М. Н. сочи, че със свид. И. са ходили в апартамента на А., като Б. му рязала ноктите, подстригвала го, а през това време тя почиствала апартамента. Двете му носили храна от вкъщи, като Б. е минавала през „Фантастико“, откъдето му купувала някои неща. Заявява, че А. идвала от време на време и им правила подаръци, водела брат си на ресторант да обядват. Твърди, че е давала пари за А., но тя не е била свидетел на това. Заявява, че лично на нея А. не й е изпращала пари по Easy Рay, но смята, че Б. е получавала пари по пощата.
Двете свидетелки твърдят, че С. е страдал от диабет и се движел трудно.
Свид. Т. също заявява, че А. С.радал от диабет и „нещо леко психическо“, но било съвсем леко и комуникирал нормално с него, когато имал контакт. Знае, че от социалния патронаж са доставяли храна на С., че е получавал пенсия по болест с добавки за отопление. Сочи, че сестрата на С. преди години водила брат си на медицински прегледи в София, Твърди, не знае да е имал финансови проблем, както и 4 че бащата и сина били в лошо отношения, заради скарване.