Решение № 18820 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18820 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110133950 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, под евентуалност по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, от Г. Г. М. срещу „Ф.Б.“ ЕООД за прогласяване нищожност на

Договор за потребителски кредит

№1360661/23.06.2024 г.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили по реда на ЗПФУР договора за потребителски кредит, с предмет заемна сума от 4000,00 лв. при ГПР от 49,66%. Според чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство от „М.Б.“ в полза на ответното дружество, за което трябвало да се плати от потребителя допълнително възнаграждение. Твърди се, че в договора не е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на поръчителството а след усвояване на заемните средства ищецът установил, че за това е начислена по кредита и сумата 4240,00 лв. –такса за обезпечение с поръчителство. Твърди се, че ищецът не е получил препис от договора. Поддържа се, че договорът е недействителен като неподписан -с липса на съгласие; не е спазена формата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вкл. на евентуален договор за допълнителната услуга; сумите по клаузата за поръчителство не са посочени в договора за кредит, респ. евентуален договор за поръчителство не е подписван; липсва яснота как е формиран ГПР, като в него не е включена таксата по чл. 5 и обявеният ГПР не съответства на действителните разходи, съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. По отношение на клаузата на чл. 5 счита за неравноправна и нищожна, като уговорена в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 от ЗПК.

По реда на чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба.

Ответникът дава становище, с което оспорва исковете с доводи, че при договорите за кредит ГПР е изчислен по предвидената в ЗПК формула и съответства на чл. 19, ал. 4 от с.з., а пар. 1 от ЗПК касае разходи по допълнителни услуги, чието уговаряне е задължително условие за отпускане на кредита; ищецът е имал избор за вида поръчителство, поради което сумата по договора за гаранция предварително не е известна и възнаграждението не е 1 предмет на заемното правоотношение; чл. 5 от договора касае предварителен и доброволен избор на ищеца за предоставяне на допълнителна възмездна услуга от трето лице и уговорка е индивидуално уговорена, доколкото ищеца сам е избрал в електронния формуляр.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответното дружество не спори по твърдението на ищеца, че помежду им е сключен Договор за потребителски кредит №1360661/23.06.2024 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР, както и наличието на оспорената клауза. По реда на чл. 190 от ГПК ответникът е задължен да представи договора, в т.ч. договора за допълнителна услуга, като е предупреден за правните последици при процесуално бездействие. До края на съдебното дирене ответникът не е изпълнил процесуалното задължение, а с оглед естеството на правния спор и обстоятелството, че на съда е служебно известно наличието на заемни правоотношения на ответника с потребители по договори с идентично съдържание, намира, че следва да се приложи чл. 161 от ГПК и съдът приема за доказани твърденията на ищеца. Съдът е посочвал и по-рано, че при тази договорна конструкция договорът за гаранция е пряко свързан с договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга „гарант“ потребителят дължи през целия срок на договора заплащане на възнаграждение на гаранта, за обезпечаване на задължението по заема.

Обстоятелството, че в преддоговорната информация кредиторът е вписал изявлението си, че възнаграждението не се включва в общия разход по кредита, или във формирането на ГПР, не променя този извод. С клаузата на чл. 5 от договора за заем се заобикалят императивните правила на ЗПК по чл. 19, ал. 4 относно максималния размер на ГПР, съответно със сключването на договора за гаранция. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и отговаря на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което следва да бъде обявен в общия му размер. Разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, последният може да получи като одобри за поръчител. Едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД е „М. СЕ“ и същите са свързани лица по см. на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на поръчителят се счита за сключен от потребителя с един и същ търговец, от една страна, а от друга – договорът за предоставяне на поръчителство представлява допълнителна уговорка между потребителя и заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Това е така, защото договорът няма самостоятелен характер, неговия предмет и уговорените права и задължения могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на договора за кредит; условията и възнаграждението по него зависят изцяло от главното задължение по заема.

Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство. Ето защо съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в нарушение на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като не е посочен действителния размер на разходите по кредита, който включва всички лихви и такси, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Не може да се приеме, че между страните има уговорка за допълнителни услуги, доколкото условията по повод и при които е сключен договора за кредит и договора за гаранция сочат еднозначно за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС). Договорът само формално покрива изискването за посочване на ГПР, но реалната му стойност не съответства на 2 заявеното от кредитора. Това поведение кореспондира и с търговска практика, от страна на търговеца към потребителя, която е заблуждаваща, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и съдържа невярна информация, която възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител да вземе информирано решение за стойността на кредита и дали да договаря с този кредитор – арг. от чл.68д от ЗПП. Обстоятелството, че в договора за заем не е посочен действителния размер на ГПР е равнозначно на неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК и води до нищожност на целия договор за паричен заем, на осн. чл.22 от ЗПК. С тези съображения съдът намира предявеният главен иск за основателен, а по евентуалният иск не дължи произнасяне, доколкото не се сбъдна процесуалното условие за неговото разглеждане.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумата 1960 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на адвокат.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Г. Г. М., с ЕГН:**********, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК:**********, иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за потребителски кредит №1360661/23.06.2024 г.

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК:**********, да заплати на Г. Г. М., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1960,00 лева – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3