Решение № 21326 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21326 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110104664 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. К. К. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 18.07.2008 г. сключил с „Уникредит Булбанк“ АД договор за кредит. На 04.12.2017 г. кредиторът по договора сключил с „ГЕТБЕК България“ ЕООД договор за цесия, като прехвърлил на посоченото дружество всички права и задължения, включително обезпеченията по договора за кредит от 18.07.2008 г. На 26.09.2018 г. „ГЕТБЕК България“ ЕООД от своя страна прехвърлило на „Еос Сървисис“ ЕООД всички права и задължения, включително обезпеченията по договора за кредит от 18.07.2008 г., който на 15.10.2018 г. ги прехвърлил на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД.

Ищецът твърди, че бил уведомен за извършената цесия едва на 11.12.2024 г. посредством

Уведомление за извършено прехвърляне на вземания

№********/11.12.2024 г. по описа на „Еос Матрикс“ ЕООД. Твърди, че за периода 04.12.2017 г. до 11.12.2024 г. ищецът не е извършвал плащания на никой от кредиторите. Ответникът пък не бил предприемал никакви действия по събиране на вземането си по договор за кредит откакто е придобил вземането на 15.10.2018 г.

Единственото извършено действие по отношение на задължението на ищеца било изпращането на уведомление за извършената цесия.

Аргументира, че от изложеното се установявало, че кредиторът повече от 7 години не е предприемал действия по събиране на вземането си, поради което вземанията по договора за кредит са се погасили по давност. Сочи, че с удостоверение от 11.12.2024 г. за непогасени задължения ответникът претендирал от него сумата в размер на 2671,66 лева по договор за кредит, поради което имал интерес да предяви иск за признаване за установено, че задължението за сумата от 2671,66 лева се е погасило по давност. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че задължението на ищеца по договор за кредит от 18.07.2018 г. в размер на 2671,66 лева 1 е погасено по давност и ищецът не дължи изпълнение на паричното задължение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск. Излага съображения относно дължимостта на разноските в настоящото производство, като сочи, че доколкото не е станал повод за завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да бъдат присъдени в негова полза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК. По така предявеният иск в тежест на ответника е да докаже възникването на процесните вземания в полза на цедента, размер на същите, валиден договор за прехвърляне на вземания с цедента и съобщаване на прехвърлянето на длъжника; че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността, или до отказ от изтекла давност.

Обстоятелството относно наличието на сключен договор за кредит между ищеца и „Уникредит Булбанк“ АД на 18.07.2008 г. не се оспорва.

Между страните по делото не е спорно, а и косвено се установява от приетото като писмено доказателство Уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх.

№ МА********/11.12.2024 г., че вземанията по договор за кредит от 18.07.2008 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД – като кредитор, и Д. К. К. – като кредитополучател, в размер на процесната сума, са прехвърлени в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 15.10.2018 г. въз основа на договор за цесия от тази дата С доклада по делото, предвид изричното признание на ответника, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за периода от 15.10.2018 г. (твърдяната дата на придобиване на вземането от ответника) до подаване на исковата молба ответникът не е предприемал действия за събиране на вземането си.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2671,66 лева по договор за кредит от 18.07.2008 г. е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът.

Съдът обаче приема, че възражението на ответника по чл.78, ал.2 ГПК е основателно, тъй като е признал иска, а също така е налице и втората предпоставка не е станал повод за завеждане на делото, доколкото не се установява същият да е предприел съдебни мерки или да е оспорил основателността на исковете за несъществуване на вземанията, покрити с периода на изтеклата погасителна давност В случая не се твърди и не се установява да е издаден изпълнителен титул в полза на кредитора на вземането. В определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д.

№ 3063/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. се приема, че ако кредиторът не се е снабдил и не разполага с изпълнителен титул или с възможност за друга извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на иска, той не е станал причина за завеждане на делото и не дължи разноски в производството. Приема се също, че дори извънсъдебната покана до длъжника да плати със заплаха да бъдат предприети 2 съдебни мерки не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане срока за отговор на исковата молба. Освен това, по делото няма представени никакви доказателства, че преди предявяване на иска ищецът е направил пред ответното дружество извънсъдебно изявление, че вземането е погасено по давност.

Ищецът поддържа, че от датата на сключване на договора за кредит до датата на сезиране на настоящия съд не е извършвал плащания в полза на банката – кредитор или в полза на цесионера, вкл. спрямо него не са били предприемани каквито и да е съдебни или извънсъдебни действия за събиране на вземанията по договора. В тази насока в исковата молба се акцентира, че единственото извършено действие по отношение на процесното задължение на Д. К. е изпращането на уведомление по чл.

99 ЗЗД. Последното съдът цени като признание на неизгоден за страната факт, а именно, че извънсъдебното поведение на ответното дружество спрямо него досежно вземанията по конкретния договор за кредит се изчерпват именно с изпращане на уведомление по чл. 99 ГПК. Предвид изложеното, съдът приема, че на ищеца Д. К. К. не се следват разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. К. К., ЕГН: ********** срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2671,66 лева – представляваща вземания по договор за кредит от 18.07.2008 г., сключен между Д. К. и „Уникредит Булбанк“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 15.10.2018 г., поради погасяване на вземането по давност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3