Решение № 111 от 25.05.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. ****, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130100373 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по съдебна делба във фазата на извършването й.

По делото се постановява решение № 173/06.10.2021 г. по гр.д. № 373/2021 г. по описа на РС-****, влязло в сила на 28.10.2021 г. , с което се допуска делба на следните недвижими имоти:

1. Апартамент № 21, намиращ се на 7 (седми) етаж от жилищна сграда блок 2 (две), вход А, наградена в общинско дворно място, съставляващо УПИ № 1-ЖС кв. 13 (тринадесет) по регулационния план на гр. ****, област ****, квартал ****, със застроена площ на жилището 91.34 (деветдесет и едно цяло тридесет и четири стотни) кв.м. състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници за жилището: изток двор на блока, запад - двор па блока, **** - апартамент № 20. юг - двор на блока, горе - покрив, долу апартамент № 18, ведно с прилежащото избено помещение № 21 (двадесет и едно) със застроена площ 6.57 (шест цяло петдесет и седем) кв.м, при граници: изток - коридор и помещение за колички, запад - двор на блока, **** - изба № 11, юг - изба № 13, горе - жилища, както и 2.5332 % (две цяло пет хиляди триста тридесет и две десетохилядни процента) идеални части от сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ КВОТИ: ½ ид.ч. за Л.С.Л.., ЕГН:********** и ½ ид.ч. за С.С.Л.., ЕГН:**********.

2. Дворно място, находящо се в гр. ****, област ****. ул. **** № 116, съставляващо урегулиран поземлен имот № II -2274 (две-две хиляди двеста седемдесет и четири) в квартал 120 (сто и двадесет) по плана на града, цялото с площ 539 (петстотин тридесет и девет) кв.м, при граници: улица Хан Крум, улица ****, УПИ № III-2273, УПИ № XI2275 и УПИ № I-2276, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда на два етажа и тавански етаж, със застроена площ 64 (шестдесет и четири) кв.м. гараж със застроена площ 50 (петдесет) кв.м и навес със застроена площ 60 (шестдесет) кв.м., и чешма, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ КВОТИ: ¼ ид.ч. за С.С.Л..; ¼ ид.ч. за Л.С.Л..; ½ ид.ч. за М. Л. Ф.;

В първото по делото заседание ищцата Л.С.Л.. предявява иск срещу ответницата М.

ЛЮЦК. Ф. с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, вр. с чл. 346 от ГПК, който е приет за разглеждане от съда с определение № 66/21.01.2022 г. Със същото определение съдът 1 приема за разглеждане и възлагателната претенция на съделителката С.С.Л.. с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, заявена в първото по делото заседание.

Ищецът Л. С. Л. се представлява в о.с.з. от своите пълномощници, който желят изнасянето на делбените имоти на публична продан, поради неподеляемостта им. В тази връзка считат за неоснователна претенцията на ответницата С. С. Л. по чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Молят за решение в този смисъл. Депозират писмени бележки.

Ответницата М. Л. Ф. се представлява от своя процесуален представител, който счита за неоснователна предявената срещу доверителката му претенция по сметки по реда на чл.

346 от ГПК. Моли за решение в този смисъл.

Ответницата С. С. Л. се явява лично в о.с.з., моли да се възложи в нейна полза апартамента, намиращ се в гр. ****, в кв. ****, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК. Моли за решение в този смисъл.

По отношение на способа за прекратяване на съсобствеността върху дворно място, находящо се в гр. ****, област ****. ул. **** № 116, съставляващо урегулиран поземлен имот № II -2274 в квартал 120 по плана на гр. ****, цялото с площ 539 кв.м,, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда на два етажа и тавански етаж, със застроена площ 64 кв.м. гараж със застроена площ 50 кв.м и навес със застроена площ 60 кв.м., и чешма, между съделителите С.С.Л.., Л.С.Л.. и М. Л. Ф.:

Основен принцип при извършване на делба на наследство, заложен в чл. 69, ал. 2 от ЗН, е че всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура. Изхождайки от това, в ТР №63/01.06.1965 г. се посочва, че когато не е възможно да се образуват реални дялове за всички наследници поради това, че имотът не може удобно да се подели, същият се изнася на публична продан. Публичната продан по чл. 348 от ГПК е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем – вж. Р № № 224 от 21.11.2016 г. по гр.д. № 2378/2016 г. на ВКС.

В случая, видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза на стр. 4-та, гореописаният недвижим имот е реално неподеляем, поради което делбата следва да се извърши на основание чл. 348 от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан.

По отношение на способа за прекратяване на съсобствеността върху Апартамент № 21, намиращ се на 7 етаж от жилищна сграда блок 2, вход А, наградена в общинско дворно място, съставляващо УПИ № 1-ЖС кв. 13 по регулационния план на гр. ****, област ****, квартал ****, със застроена площ на жилището 91.34 между съделителите Л.С.Л.. и С.С.Л..:

От значение за определяне начина на прекратяване на съсобствеността върху делбения имот е произнасянето на възлагателната претенция на С.С.Л.. с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК. Искането за възлагане е самостоятелно процесуално правомощие и елемент от заявения иск за ликвидиране по съдебен ред на една спорна съсобственост на конкретна вещ. Всеки съделител има право да поиска да получи възлагане на имота, предмет на делбата, като заплати дяловете на останалите съделители след доказване съществуването на материалноправните предпоставки, формулирани като безусловни изисквания на закона в този смисъл т. 12 от ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК гласи, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Във връзка с приложението на този институт, съдът следва да съобрази задължителните указания, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. Основно изискване на закона е делбеният недвижим имот да има характер на жилище. В случая, съдът приема, че проценият апартамент № 21, находящ се в гр. **** безспорно има характер на жилище, тъй като по своето предназначение е служил за задоволяване именно на жилищните нужди на родителите (наследодатели) на наследниците С.С. и М. С., отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. З0 от ДР на на ЗУТ. Жилищният имот е и реално неподеляем, тъй като от същия не могат да се обособят самостоятелни обекти на 2 собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. Тези два юридически факта съдът приема за доказани по категоричен начин от приетата по делото, без възражения на страните, съдебно-техническа експертиза, на която съдът дава пълна вяра.

По отношение на възлагателната претенция на съделителя С.Л. при условията на чл.

349, ал. 2 от ГПК законът поставя изискване съделителят да не притежава друго жилище, както и условието сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя при откриване на наследството. Посочените два юридически факта са спорни между страните, като за изследването им са приети писмени доказателства и е проведен разпит на две групи свидетели – свидетелите Ж.Х. и Е.З..

Свидетелят Ж.В.Х. е приятелка на С.Л. от 10 години, запознават се в гр. ****, където С. пристига да работи като лекар. От разпита й, както и от представеното извлечение от трудовата книжка, включително от самите твърдения на съделителя, се установява, че С.Л. живее и работи в гр. ****, с известни прекъсвания, повече от 12 години. Видно от приложения по делото препис извлечение от трудова книжка № 2/01.10.2002 г. С.Л. започва работа като лекар-ординатор на 03.12.2009 г. до 18.04.2013 г., а след това постъпва на работа последователно с различна продължителност, първо в РУСО-Сливен за периода от 18.05.2013 г. до 02.09.2013 г., а след това в МЦ „Черноморска-Бургас“ ООД в гр. Бургас за периода 02.09.2013 г. до 01.12.2014 г. След това, включително до настоящия момент С.Л., заедно с двете си деца, живее на квартира и работи в гр. ****, а родителите на С. живеят през този период в процесния жилищен имот в гр. ****, като периодично й идват на гости – св. Х. посочва – „децата са момче и момиче. Момичето учи в Сливен. Децата живеят с майка си. Не знам С. и децата да се живели в апартамента с баба си и дядо си…Знам, че в този имот са живели бащата и майката…бащата на С. не го познавам. Не е живял при нея в ****, но са идвали на гости.“. Майката на съделителите С. и Л. М. С., поради влошеното си здравословно състояние, заживява в последните си дни при С. в гр. **** – „Знам, че майка й беше при нея в **** през последните си дни…може би 2-3 седмици майка й беше в **** и се наложи да я докарат във ****, защото й е влоши много състоянието и след това вече разбрах от нея, че е починала.“ – свидетелства Х.. Съдът счита, че показанията на свидетеля Х. отговарят на истината, поради което ги кредитира изцяло.

По делото е разпитан и свидетелят С.Е.З. – съпруг на съделителката Л.С. от 12 години.

Свидетелят посочва, че е от гр. **** и че се познава със съпругата си Л. и сестра й С. от 24 години. Посочва, че към момента на смъртта на родителите й през 2018-2019 г. С. не живее в процесния апартамент в гр. ****. В тази връзка заявява, че С. „…живее в гр. **** от 13-15 години. Там е семейството й и там работи.“. Съдът, има предвид възможната заинтересованост на св. З. от изхода на спора, но като съобразява, че изнесените факти се припокриват с тези на св. Х. относно местожителството на С. в гр. ****, работата и семейство й, счита, че показанията на св. З. отговарят на истината, поради което ги кредитира изцяло и основава своите фактически констатации на тях.

От анализа на показанията на свидетелите Х. и З., съдът стига до фактическия извод, че по делото не се установява пълно и главно фактът, че наследницата С.С. е живяла в имота на родителите си към момента на откриване на наследството на 13.11.2019 г. (за М.

Любенова С.). В т. 7 от вече посоченото ТР№1/2004 г. на ОСГК на ВКС се посочва, че изискването на закона "да е живял в него" се изпълнява, когато е налице трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. От показанията и на двете групи свидетели се установява еднопосочно спорния факт, че наследницата С.Л., към момента на смъртта на майка си М. С., живее от повече от 10 години извън гр. ****, а именно основно в гр. ****, където създава семейство и упражнява медицинската си практика. Това трайно фактическо състояние изключва извода за наличие на стабилна и дълготрайна връзка на наследницата Л. с процесния имот в гр. ****, в който смисъл е изискването на закона, съгласно еднопосочната съдебна практика. Всичко това обуславя правния извод на съда, че не са изпълнени всички предпоставки на чл. 349, ал. 2 от ГПК Л. е да е живяла в имота към момента на откриване на наследството. Неосъществяването само на този юридически факт 3 води до неоснователност на възлагателната претенция, без да е необходимо да се изследва дали наследницата С.Л. притежава „друго жилище“ по смисъла на цитираната разпоредба.

Предвид горното, прекратяването на съсобствеността следва да се извърши на основание чл. 348 от ГПК чрез изнасяне имота на публична продан.

По отношение на претенцията по сметки с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, предявена по реда на чл. 346 от ГПК от Л.С.Л.. срещу М. ЛЮЦК. Ф.:

Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗН сънаследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив, и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари.

В случая, претенцията се предявява не от прекия наследник на Л.С.К. – синът му С.Л.С., а от неговата внучка Л.С.Л.., в качеството й на наследник на баща си С.Л.С..